Решение № 8474 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8474 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110151371 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от П. С. У.,ЕГН **********,с адрес гр.С,и от А С. У.,ЕГН **********,с адрес гр.С ( конституирани по реда на чл.227 от ГПК в хода на производството вместо първоначалната ищца С. П. У.а ) срещу „Т С“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П. П и М Ц,с искане за постановяване на решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумата от 6421,02 лева ( 3283,02 евро ) за топлинна енергия и за дялово разпределение поради плащане и поради настъпила погасителна давност.

В исковата молба се твърди,че първоначалната ищца С. У.а е наследница по закон от първа степен по низходяща линия на П. И Ч,който е бил клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот в *****. Поддържа се,че с молби от 19.04.2024 г. ищцата издължила задълженията за топлинна енергия и за суми за дялово разпределение,но с последващо писмо от 06.06.2024 г. ответникът я уведомил,че незаплатените задължения са 12842,04 лева,за които първоначалната ищца отговаря до размера на своята идеална част,т.е. за половината сума. Ищцата оспорва наличието на задължение като твърди,че дори нейният наследодател да е допуснал неизпълнение,то вземането на ответното дружество е погасено по давност. Моли съда да уважи иска.

Ответната страна „Т С“ЕАД в подадения писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан – твърди се,че реализираните плащания от страна на първоначалната ищца засягат по-рано заведени граждански дела,а именно гражд.дело № 55895/2023 г. по описа на СРС,177 състав и по гражд.дело № 9516/2022 г. по описа на СРС,72 състав.

Едновременно с писмения отговор „Т С“ЕАД предявява осъдителни искове срещу П. С. У.,ЕГН **********,с адрес гр.С,и от А С. У.,ЕГН **********,с адрес гр.С ( конституирани по реда на чл.227 от ГПК в хода на 1 производството вместо първоначалната ищца С. П. У.а ),Ю. Ю. Д.,ЕГН **********,и Н. Ю. Д.,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.С,с искане за осъждане на ответниците да заплатят парични суми,както следва : П. С. У. и А С. У. по ½ от следните суми – 163,48 лева ( 83,59 евро ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,14,51 лева ( 7,42 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 06.11.2024 г.,32,68 лева ( 16,71 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,5,75 лева ( 2,94 евро ) мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 06.11.2024 г.; спрямо ответника Ю. Д. – 81,74 лева ( 41,79 евро ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., 7,25 лева ( 3,71 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 06.11.2024 г.,16,34 лева ( 8,35 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,2,87 лева ( 1,47 евро ) мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 06.11.2024 г.,спрямо ответника Н. Д. - 81,74 лева ( 41,79 евро ) главница за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., 7,25 лева ( 3,71 евро ) мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 06.11.2024 г.,16,34 лева ( 8,35 евро ) сума за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.,2,87 лева ( 1,47 евро ) мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 06.11.2024 г.

Ищецът „Т С“ЕАД твърди,че ответниците са клиенти на топлинна енергия като съсобственици на топлоснабден имот в бл.35 на *****,при което са пасивно легитимирани да заплащат стойността на доставена топлинна енергия. Поддържа се,че ответниците са допуснали неизпълнение на свои договорни задължения и главницата за топлинна енергия не е заплатена в срок,което обосновава предявяване на исковете за главницата,както и за мораторна лихва,тъй като главницата не е заплатена в срока по общите условия. С исковата молба са претендирани и искове за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.

Ищецът „Т С“ЕАД моли съда да уважи исковете.

Ответниците не са подали писмени отговори.

Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете,предявени от „Т С“ЕАД за основателни.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представени са преводни нареждания от 19.04.2024 г.,с които С. П.

У.а,като наследник на П. И Ч,нарежда в полза на „Т С“ЕАД сумите от 817 лева за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2024 г.,154,37 лева лихва за забава върху сумата от 518 лева,79,50 лева дялово разпределение за периода м.06.2020 г. до м.04.2024 г.,30 лева лихви върху просрочени задължения.

С писмо от 06.06.2024 г. „Т С“ЕАД уведомява С. П. У.а,че с направените плащания на 19.04.2024 г. са погасени задължения,за които е образувана съдебна преписка за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,но извън тези съдебни задължения по партида с титуляр П. Чукалевски има задължение в общ размер от 12842,04 лева ( главница и лихви ).

От удостоверение за наследници се установява,че П. И Ч е починал през 2018 г. като е оставил наследници по закон дъщеря С. П. У.а и син Н. П Ч.

2

Според удостоверение за наследници Н. П Ч е починал през 2021 г. като е оставил наследници по закон по заместване от починала дъщеря Полина Николаева Д.а – Н. Ю. Д. и Ю. Ю. Д..

С нотариален акт от 25.04.2024 г. С. П. У.а,Н. Ю. Д. и Ю. Ю. Д.,като продавачи,са се разпоредили в полза на К Ч И,като купувач,с недвижим имот – **** в *****.

С договор,сключен между „Т С“ЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в бл.35 на *****,като възложители,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.

Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

Приети са по делото общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател П. И Ч от 31.07.2023 г. и 31.07.2024 г.

Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Видно от договор,сключен между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

Установява се,че С. П. У.а е починала като е оставила наследници по закон съпруг С П У. и синове П. С. У. и А С. У.,а след смъртта на С П У. същият е наследен от П. С. У. и А С. У..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на отрицателния установителен иск :

Страната ищец разполага с правото да оспори дължимост на парична сума,която се претендира от ответното дружество,ако същата не е заплатена.

Защитата чрез предявяване на отрицателен установителен иск е субсидиарна форма на защита,когато страната не разполага с правото да предяви осъдителен или конститутивен иск. С оглед това,че с писмо ответното дружество уведомява първоначалната ищца за наличието на задължения,за които не са образувани съдебни дела в общ размер от 12842,04 лева,както и я кани да сключи споразумение,съдът приема,че за ищцовата страна е налице правен интерес да оспори дължимостта на сочената парична сума до размера на наследствения си дял.

По основателността на отрицателния установителен иск :

Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответника е възложено доказването,че паричната сума,която е оспорена от ищеца,съществува – по основание и по размер. Това означава,че доказателствената тежест в тази хипотеза е възложена на страната ответник и ответникът при условията на пълно доказване следва да установи своето вземане. В конкретния случай след настъпило в хода на производството правоприемство ищците по първоначалния иск претендират да бъде признато 3 за установено,че всеки от тях не дължи сума в размер на по 1641,51 евро.

Софийският районен съд приема,че отрицателните установителни искове подлежат на уважаване. Съдът счита,че твърдението на ищцовата страна,че сумите са погасени чрез плащане не е основателно,тъй като заплатените суми с преводни нареждания от м.април 2024 г. като размер не съответстват на претендираните от ответното дружество,а и отделно от това,в представения отговор ответникът сочи,че заплатените по преводните нареждания парични суми представляват такива,които са изпълнени по вземане,предявено по съдебен ред и са начислени за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.

Същевременно паричните суми,начислени за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. са предявени по настоящото производство чрез осъдителни искове от „Т С“ЕАД,поради което съдът намира,че паричната сума,за която ответникът сочи,че е начислена по партида на името на наследодател на първоначалната ищца е начислена за период,предхождащ м.05.2020 г.

Приложимата давност за вземания за топлинна енергия е тригодишна съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът,имайки предвид момента на възникване изискуемост на задължения,начислени преди м.05.2020 г.,както и като взе предвид,че ответникът не доказва предприемане на действия,с които да е прекъсвал или спирал давността,а и при отчитане тригодишната давност,приема,че сумата от по 1641,51 евро се явява погасена по давност,съответно отрицателните установителни искове подлежат на уважаване.

По осъдителните искове,предявени по реда на чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени поради връзка на делата по чл.213 от ГПК,в настоящото производство от „Т С“ЕАД :

Уважаването на иск за реално изпълнение на договорно задължение е обусловено от установяване,че съществува договорно правоотношение,от доказване уговорените права и задължения,от установяване доставеното количество топлинна енергия и стойността на същата. С този иск страната претендира да получи липсващото доброволно изпълнение на задължение на насрещната страна по договора. Договорът за доставка и продажба на топлинна енергия се характеризира с възникване на задължение за продавача да достави топлинна енергия,която купувачът се съгласява да заплати.

Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,а договорното правоотношение относно топлоснабдените към влизане в сила на закона имоти възниква с оглед притежаваното право на собственост или вещно право на ползване,без да е налице законово изискване договорът да бъде формален. В конкретния случай страните не спорят,а и от представените доказателства се установява,че топлоснабденият имот в ***** е бил собственост на общ наследодател на ответниците по осъдителните искове като правото на собственост е преминало на основание наследствено правоприемство,докато на 25.04.2024 г. ответниците Ю. Д. и Н. Д. и С. У.а – наследодателка на другите двама ответници са продали имота в полза на трето лице. При това положение съдът приема,че при съобразяване притежаваното право на собственост от всеки от ответниците,при отчитане липсата на учредено вещно право на ползване в полза на лице,различно от ответниците,респективно техните наследодатели,както и с оглед датата на 4 разпоредителната сделка с имота,към процесния период именно ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна енергия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални условия,поради което приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в срока по общите условия. Доказването факта на плащане на дължимите парични суми е възложено в тежест на ответниците,които следва да установят изпълнението на задължението си да заплатят доставената топлинна енергия. В хода на производството ответниците не са представили доказателства да са заплатили стойността на доставена топлинна енергия или част от същата,поради което исковете за главница за топлинна енергия подлежат изцяло на уважаване. От събраните по делото доказателства се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение,което означава,че собствениците на топлоснабден имот са задължени да заплащат определеното количество топлинна енергия от дялово разпределение. Ответниците не доказват да са възразили срещу дяловото разпределение в рекламационния срок след изготвяне на изравнителните сметки,а и не релевират възражения срещу начина на разпределение на количеството топлинна енергия – с оглед липсата на подадени писмени отговори тези възражения се явяват преклудирани. При това положение съдът приема,че исковете за главница за топлинна енергия подлежат изцяло на уважаване в размерите,в които са предявени. Софийският районен съд счита,че и исковете за заплащане сума за дялово разпределение също подлежат на уважаване – съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик сумата за дялово разпределение клиентът заплаща на доставчика на топлинна енергия. С оглед цитираните клаузи в общите условия,както и като взе предвид,че ответниците не твърдят да са изпълнили задълженията си,съдът намира,че и исковете за сума за дялово разпределение следва да бъдат уважени.