Решение № 123 от 04.07.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Ямбол, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20212300500258 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П.С.А. от гр.***, с ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: гр.***, ул.***№**, ет.*, кантора***, чрез пълномощника си адв.Ж.А., против решение № 260310/08.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3202/2020 г по описа на ЯРС, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.А. с ЕГН ********** от гр.***,кс***бл.**,вх.**,ап.**, против Община Ямбол, представлявана от Кмета В. Р., иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, да бъде осъдена община Ямбол да заплати на П.С.А. сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинените и болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното и заплащане като неоснователен; осъжда ищцата да заплати на ответника 100лв. юриск. възнаграждение.

Решението се обжалва като неправилно поради неговата незаконосъобразност, необоснованост, постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и непълнота на доказателствата. Излагат се съображения, че ЯРС е направил необоснован и незаконосъобразен извод, позоваващ се на „признания" от страна на ищцата, че със съгласието й да ползва услугите на рехабилитатора Т.К. я била „овластила" да извършва фактически действия, въпреки че последната не била запозната с диагнозата й и извършвала такива без наблюдение и ръководство на лекар-физиотерапевт.

Възразява срещу приетото от ЯРС, че това „съгласие" на ищцата изключва 1 противоправността на предприетите от рехабилитатора действия при или по повод извършваната работа и излага съображения, че съдът не е съобразил с представените от ответника писмени доказателства /лист за извършени дейности от рехабилитатора Т.К. през м.февруари 2020 г., писменото становище на рехабилитатора /трето лице Т.К./, както и с факта на притежаваните от К. знания в областта на медицината, съответно липсата у ищцата на специални знания в областта на медицината. Възразява срещу приетото от ЯРС, че по делото не били ангажирани доказателства относно конкретния начин на причиняване на вредата и излага съображения. Възразява, че ЯРС е коментирал СМЕ едностранно и въпреки заявеното от в.л. д-р С., че не притежава специални знания, за да даде обективен и компетентен отговор на поставените му въпроси, е отказал назначаване на нова повторна СМЕ, в състава на която да бъдат включени лекари ортопед и невролог като така лишил ищцата от доказателства относно и другата получена от нея вреда, а именно счупване и на две ребра. Възразява, че ответникът не е оборил презумпцията за вина. По делото не се установило община Ямбол да е ангажирала лекар с необходимата екпертиза да консултира и предписва адекватни на здравословното състояние на ползвателите на услугите процедури, какъвто е било нужно да има по проект. Излага, че това също е аргумент за наличие на вина от страна лицата, ангажирани при изпълнение дейностите по проекта за преценка на помощта, от която се нуждае ползвателя, без тя да доведе да влошаване на състоянието му.

Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на първостепенния съд като неправилно и реши спора по същество като уважи исковата претенция и присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.З8, ал.2 вр ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от община Ямбол, чрез юриск В.-Х.. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че обжалваното решението е правилно. Оспорва искането за назначаване на повторна СМЕ. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззивница се представлява от адв.А., която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Въззиваемата страна се представлява от юриск.В.-Х., която оспорва жалбата и моли обжалваното решение на ЯРС да бъде потвърдено. Третото лице-помагач К., редовно призована, не се явява.

Пред първата инстанция производството по делото е образувано по искова молба от П.С.А. от гр.*** против Община Ямбол, с искане да бъде осъдена ответната община Ямбол да и заплати сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинете й болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. В исковата молба се твърди, че през 2017 г. ищцата е претърпяла операция в Гърция по повод заболяване на гръбначния стълб, като след операцията ищцата се обездвижила от кръста надолу, поради което походката й и самообслужването били невъзможни. От извършена експертиза на нейната работоспособност е установена 95 % трайно намалена такава. На 01.11.2019 г. ищцата била 2 включена в проект „Социален патронаж" на Община Ямбол, по който през м.02.2020 г. на ищцата била изпратена като рехабилитатор Т.К., която уведомила ищцата, че до сега е извършвала физиотерапевтични услуги под ръководството на лекар физиотерапевт, какъвто в момента нямало. На четвъртото й посещение на 25.02.2020 г. в процеса на извършване на упражнения г-жа К. паднала върху ищцата, при което ищцата усетила три изпуквания, но гжа К. отвърнала, че няма счупване и продължили с упражненията. След 2 дни десният крак на ищцата започнал да се подува и тя посетила съдов хирург - д-р Р.. От прегледа станало ясно, че има тромб и й била назначена терапия. След около седмица отока спаднал, при което се видяло, че кракът й е изкривен като лодка. Направена била снимка, при което било констатирано счупване на подбедрицата в дясно. Предложена й била операция, но впоследствие установила, че същата е много рискова. За всичко това ищцата уведомила Неда Б., която била ръководител на проекта, след което й отговорили от ответната община, че тя отпада от проекта. На 06.05.2020 г. на ищцата отново била направена рентгенова снимка, при което установила, че освен счупването на подбедрицата на десния крак се констатира и счупване на две ребра. Твърди се, че в резултат на причинените на ищцата от Т.К. по повод изпълнение на функциите й на рехабилитатор увреждания ищцата търпи силни болки, както от счупването, така и от влошаването на предходното й заболяване.

Болките й продължавали и към настоящия момент, като не се повлиявали от медикаменти.

На основание изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба, ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да осъди община Ямбол да и заплати сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинете й болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

В отговора на исковата молба от ответника искът се оспорва изцяло по основание и размер, оспорва се твърдението, че рехабилитаторката е причинила твърдените в исковата молба увреждания. Сочи се, че личният асистент на ищцата при осъществяване на асистентската грижа извършва голям обем от грижи и дейности, в т.ч. и такива свързани с преместване и други движения на крайниците, при които биха могли да бъдат причинени посочените в исковата молба увреждания на лицето. С оглед възрастта и общото здравословно състояние на майката на ищцата се поставя под съмнение нейната способност да се грижи адекватно за ищцата, доколкото тя самата се нуждае от допълнителни грижи.

Поддържа се, че от посочената в исковата молба дата на евентуалното увреждане на ищцата до установяване на самото увреждане е изминал сравнително дълъг период от време, в който всяко лице, което полага каквито и да е грижи, в т.ч. и синът и майката на ищцата би могло да е причинило увреждането. Възразява се, че не се установява безспорно уврежданията да са причинени от рехабилитатора при или по повод изпълнението на неговата работа. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение.

От третото лице - помагач на ответната страна -Т. Д. К. е постъпил отговор /обяснение/, с който се признава, че е била изпратена да провежда рехабилитация по проект за социална грижа от Община Ямбол при ищцата. Твърди, че процедурите, които е 3 провеждала се състояли в лек повърхностен масаж на долни крайници и ищцата е била доволна от нейната работа. Твърди, че не е имала друг такъв случай, в който да бъде обвинявана в неправилен подход или рехабилитация. На 25.02. при поредното посещение ищцата си била облякла черна фланелка - тениска и й казала, че иска да й бъдат раздвижени ръцете и гърба, при което К. изпълнила желанието на ищцата. По време на гимнастиката, която била елементарна без напрежение ищцата казала: „Чу ли? Нещо изпука?", след което К. прекратила с упражненията. Нито тя, нито ищцата разбрали от къде идва това пукане. К. отрича да е падала или лягала върху ищцата. На следващото й посещение на 27.02. ищцата нищо не споменала за фрактура. Отново й бил направен масаж на краката, твърди, че нямало индикация за счупване, посиняване, оток на краката, нарушение на костта на подбедрицата. Твърди, че ищцата нямала оплаквания. На 04.03.2020 г. ищцата й позвънила по телефона и казала, че медицинската сестра се съмнява за фрактура, при което К. се обадила на Б. като в нейно присъствие ищцата три пъти звъняла на Б. и отправила заплахи към общината. Посещенията на К. при ищцата били преустановени.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че ищцата е била включена в проект „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания" въз основа на подадено от нея до ответната община заявление, а и това се установява от приетите по делото писмени доказателства. Безспорно е, че за процесния период месец февруари 2020 година третото лице помагач на ответника Т. Д. К., е била определена за рехабилитатор на ищцата. Видно от представения работен график на Т. Д. К., рехабилитатор, за периода 24.02.2020г. - 29.02.2020г., П.С.А. е записана, а видно от листа за извършени социални дейности за П.С.А. от рехабилитатор Т. Д. К., последната е извършвала на ищцата-въззивница масаж на долни крайници и пасивна ЛФК, дихателна гимнастика на 25.02.2020г. и на 27.02.2020г..

Видно от приетите ЕР на ТЕЛК №2257/07.07.2017г. и № 2093/06.06.2019 г. ищцата има 95 % т.н.р. с чужда помощ, страда от ДОЛНА ВЯЛА ПАРАПАРЕЗА В ТЕЖКА СТЕПЕН ДО ПЛЕГИЯ В ДЯСНО, НА БАЗАТА НА ТОРАКАЛНА МИЕЛОПАТИЯ ОТ ТН4

ДО ТН8 (ЯМР данни от 27.12.2016г.) като е посочено, че е обездвижена от кръста надолу, в тежко общо състояние, не поддържа поза, походка и самообслужване са невъзможни самостоятелно. Посочено е, че състоянието е след ламинектомия от ТН4 до ТН8 - операцията е извършена в Гърция.

По искане на ищцата по делото пред първоинстанционния съд е разпитан в качеството на свидетел И. З. А. - неин син, който сочи, че е личен асистент на майка си (видно от приетото по делото тристранно споразумение от 24.09.2019 г.) и знае, че майка му е била посещавана от рехабилитатор, но той не е присъствал на тези посещения. Знае, че при провеждане на процедури от рехабилитатора тя е седнала на крака на майка му и от там се е чуло изпукване. На инцидента присъствала баба му, но тя починала. От баба си чул какво се е случило. Рехабилитаторката изправяла майка му от кръста нагоре чрез дърпане на ръцете. Налагала се операция, но била много рискова и не я направили. За майка му се 4 грижили както самият свидетел, така и неговата баба преди да почине. Грижите на свидетеля за ищцата се изразявали в ежедневно закупуване на лекарства, почистване на помещенията, водене на лекар, на прегледи, смяна на медикаменти. Извършвал и движения някакви на крайниците и при качването в количка. Участвал в миене и къпане. Докато била жива баба му също помагала. Сега за майка си се грижел той и нейна братовчедка.