Решение № 4436 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4436 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Мариана Георгиева

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100510261 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 25.04.2023г., постановено по гр.д. № 69000/2022г. на СРС, ГО, 32 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу С. А. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 2 006, 52 лева – главница за доставени и потребени количества вода в периода от 17.01.2019г. до 13.04.2021г. ведно със законната лихва за забава от датата на сезиране на съда – 25.09.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52500/2022г. по описа на СРС.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “СОФИЙСКА ВОДА” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа необоснованост на изводите, че не е доказано титулярството в правото на собственост върху имота за исковия период. Сочи 1 се, че в първоинстанционното производство е приета справка по лице по партидата на ответницата в Служба по вписванията, от която се установява, че С. К. е била собственик на имота до 14.04.2021г., когато се е разпоредила с него въз основа на договор за покупко-продажба. Действително, в този документ липсва информация за датата на придобиване на имота от ответницата, но очевидно това е станало или преди 1992 г. /в регистъра се съдържа информация за сделки, извършени след 1992г./, или въз основа на настъпило законово наследствено правоприемство от предишния титуляр на партидата. Този извод следвал и от ангажираното удостоверение за наследници, от което е видно, че С. К. е единствен законен наследник на Е.А.Т.. В жалбата се твърди, че именно в това качеството ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот. Навеждат се съображения, че насрещната страна в производството не е оспорила съдържащата се в справката по персоналната партида информация. Ето защо въззивникът счита, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин съществуването на валидно договорно правоотношение между страните за доставка на ВиК услуги в процесния имот и за исковия период. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер.

Въззиваемата страна С. А. К. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения за неоснователност. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Конкретно излага, че по делото не е установена началната дата на придобиване на собствеността върху имота, както и дали същата предхожда началото на исковия период. Освен това не било доказано, че нейният наследодател е притежавал правото на собственост върху същия имот. Поддържа и релевираните в първоинстанционното производство възражения, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги, че ответницата няма качеството потребител на ВиК услуги, както и че не е доказано количеството на доставените в имота услуги. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания срещу правилността му, настоящият съдебен състав приема следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ, вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 17.01.2019г. до 13.04.2021г. в имот, находящ се в гр. София, жк “******* ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на 3 пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата.

Следователно, нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота. Нормата на чл.

8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.

4

Предвид събраните в производството писмени доказателства настоящият състав на съда намира за необоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото не се установява твърдението на ищеца, че именно ответницата С. К. е собственик на процесния имот, до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през исковия период, т.е. че е пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявените искове. По делото е представена справка за лицето С. А. К., ЕГН **********, от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1992 г. – 01.06.2022 г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 540408, от която се установява, че на 14.04.2021г. ответницата е продала на трето за спора лице следния недвижим имот: апартамент № 68, находящ се в гр. София, жк “*******. 10, като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице. В тази връзка, с оглед наведените от ответницата в отговора на исковата молба възражения, следва да бъде посочено, че същата не е оспорила верността на вписаните в справката обстоятелства. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.

Действително, в справката не се съдържат данни за момента на придобиване на собствеността върху имота от ответницата. Изготвената справка съдържа данни за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида, считано от 01.01.1998г. до 01.06.2022г., което налага два възможни извода – правото на собственост /с което С. К. се е разпоредила на 14.04.2021г./ е придобито от ответницата преди 01.01.1998г. въз основа на деривативно или оригинерно придобивно основание, или е придобито въз 5 основа на законово наследствено правоприемство от Е.А.Т.. По отношение на посоченото лице е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че същият е починал на 20.07.2020г. и негов единствен законен наследник е С. А. К. - сестра. Това обстоятелство, обсъдено наред с неоспореното по делото твърдение, че Е.Т. е вписан като титуляр на партида при ищцовото дружество за процесния имот, обосновава извод, че ответницата е пасивно материално легитимирана по предявения иск за реално изпълнение на договорно задължение. Титулярството в правото на собственост върху имота обосновава възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги при публично известни Общи условия. Следва да се има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена и потребена в имота вода и ВиК услуги, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед качеството на ответника - собственик на водоснабдения имот. Ето защо ангажираните писмени доказателствени средства в своята съвкупност са достатъчни за формиране на извод относно възникването на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата по договор за доставка на ВиК услуги за процесния период.