Решение № 217 от 01.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. С.З., 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

ЧЛ.ве:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500332 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 433, ал.3 и ал.4 от ГПК и вр. с чл.437 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от жалбоподателя „Ф.Г.*“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С.З., бул. „*****, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ******, представлявано от Управителя Д.Д.Г.-П., чрез адв. К.Б. В. от АК С.З., с адрес в град С.З., бул. „************* срещу Отказ за заличаване на възбрана, постановен по изп. д. № 631/2021г по описа на ЧСИ Г.И., peг. № ** в КЧСИ в качеството им на трето лице по посоченото изп.д. № 2021**0400631 по описа на ЧСИ Г.И..

Жалбоподателят е останал недоволен от извършените действия на ЧСИ Г.И., тъй като на 18.04.2022г. „Ф.Г.*“ ООД получили съобщение от ЧСИ Г.И., с което по повод подадена от Дружеството молба за вдигане на възбрана върху долупосочения недвижим имот, съдебният изпълнител ги е уведомил, че предвид становището на взискателя в изпълнителното дело „Л.“ АД, отказва вдигането на възбраната.

С молба по горното изпълнително дело „Ф.Г.*“ ООД е поискало от ЧСИ Г.И. да вдигне наложената по изп.д.№ 631/2021г. по нейния опис възбрана (вписана в служба по вписванията - С.З. с вх.рег.№ 1448, том 1, акт № 129, дв.вх.рег.№ 1426 от 22.02.2021г.) върху недвижим имот, а именно ВЪЗБРАНА ВЪРХУ:

1

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***

/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка, петстотин двадесет и едно, точка, едно, точка, двадесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.З., одобрени със Заповед № РД -18-43/25.05.2009г на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 05.08.2020г., находящ се в гр.С.З., ул. „*************************, който апартамент се намира в сграда с идентификатор № *** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка, петстотин двадесет и едно, точка, едно/, с предназначение - многофамилна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и тринадесет, точка, петстотин двадесет и едно/, със застроена площ от 79,49 кв.м. /седемдесет и девет цяло и четиридесет и девет стотни кв.м./ състоящ се от две стаи, хол, кухня с кухненски бокс, антрета и балкони, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, ***, под обекта ***, и над обекта - ***, ведно с принадлежащото избено помещение № 3/три/ и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

Гореописаният недвижим имот е придобит от „Ф.Г.*“ ООД след проведената публична продан в друго изпълнително производство, а именно изп. д. под № 455/2020г. по описа на ЧСИ Р.М., peг. № ** в КЧСИ. След спечелването на проданта, с Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.02.2022г., изд. по изп. д. № 2020**0400455 на ЧСИ Р.М., peг. № ** в К Ч С И (влязло в законна сила на 22.02.2022г) вписано в Служба по вписванията гр. С.З., с вх. peг. № 1882, акт том 6, акт номер 43, дв. вх. рег.№ 1** от 28.02.2022г, същият недвижим имот е възложен на „Ф.Г.*“ ООД ЕИК ******.

Жалбоподателят сочи, че за да постанови атакувания от тях отказ, ЧСИ Г.И. се е съобразила с представеното й по повод молбата на „Ф.Г.*“ ООД становище от взискателя по изп. д. № 631 /2021 г по нейния опис „Л.“ АД, в което се заявява, че взискателят не си бил получил дължимата сума по изпълнението във връзка с учредената договорна ипотека върху недвижимия имот - предмет на изпълнение.

Считат горепосочения отказ за неправилен и незаконосъобразен и като такъв го обжалват в законния срок. Считат, че този отказ накърнява правната сфера на „Ф.Г.*“ ООД, което е придобило собствеността върху горния имот след надлежно проведена публична продан и съответно обосновава правния интерес на дружеството да обжалва горепосоченото определение.

Основанията им за това обжалване са следните:

1.Видно от документите, налични по горепосоченото изпълнително дело на ЧСИ Г.И., срещу ЕТ „Н.-Н.Н.“, в качеството му на кредитополучател по Договор за заем Бизнес кредит - Клиентски № 6616 с нотариална заверка на подписите за предоставяне на кредит от „Л.“ АД (заемодател), са издадени 2 заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5326/2020г по описа на СтРС, с които ЕТ „Н.-Н.Н.“ е осъден да заплати на „Л.“ АД, /с предходно наименование „Л.“АД/ ЕИК *****, адрес гр. П., бул. ***********, сумата от 2667, 60 евро /две хиляди шестстотин шестдесет и седем евро и 60 евроцента/, представляваща неустойка за забава за периода от 30.10.2020г до 21.12.2020г. или по 0,27% на ден върху главницата по Договор за заем Бизнес кредит - Клиентски № 6616/17.01.2020г, както и сумата от 104,34 лева /сто и четири лева и 34 стотинки/ държавна такса и сумата 100,00 /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение. Като доказателство за наличието на претендираното вземане заявителят е представил Нотариален акт за учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот с № 54, том I, рег.

№ 1091, дело № 35 от 2020г на нотариус Д.Н. с рег.№ ** от регистъра на НК на РБ, актът вписан в Служба по вписванията - С.З. с вх.рег.№ 270 от 17.01.2020г, акт № 25, т. I, дело № 131/2020г.

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист кредиторът „Л.“ АД е образувал срещу едноличния търговец изпълнително дело (изп.д. № 631/2021г по описа на ЧСИ Г. И., peг. № ** в КЧСИ). По това изпълнително дело е наложена и горепосочената възбрана и е проведен опис на ипотекирания в полза на “Л.“ АД имот - апартамент, описан подробно погоре.

По горното частно гражданско дело (ч.гр.д. № 5326/2020г по описа на СтРС) е депозирано възражение по чл.414 ГПК в законния срок от ЕТ „Н.Н.Н.“. Тъй като това възражение не е от естество да спре изпълнителните действия по изп.д. с № 631/2021г. по описа на ЧСИ Г. И., на съда по горното частно гражданско дело е било предоставено обезпечението за кредитора в размер на сумата по вземането, а именно сумата от 2667,60 евро /две хиляди шестстотин шестдесет и седем евро и 60 евроцента (Видно от платежно нареждане от 30.03.2021г, което представят като доказателство) и е поискано спиране на изпълнителните действия.

С Определение под № 260990 от 31.03.2021г, постановено по ч. гр. д. № 5326/2020г по описа на СтРС, съдът, на основание чл.420, ал.1 ГПК е спрял принудителното изпълнение по изп.д. № 631/2021г по описа на ЧСИ Г. И., peг. № ** в КЧСИ. Определението е обжалвано от „Л.“ АД и е потвърдено от Старозагорския окръжен съд с Определение под № 178 от 31.05.2021г., постановено по ч. гр. д. под № 1331/202Н по описа на СтОС, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

Изложените до тук факти доказват, че интересът на кредитора “Л.“ АД по това изпълнително дело е гарантиран в пълен размер по установения от закона ред и следователно възраженията на това дружество срещу искането на „Ф.Г.*“ ООД за вдигане на възбраната срещу гореописания недвижим имот са неоснователни, което е опорочило и атакувания от тях отказ на ЧСИ Г. И. да вдигне процесната възбрана.

2.На следващо място сочат, че за да докаже вземането си, кредиторът „Л.“ АД е завел иск по смисъла на чл.422 ГПК, по който е било образувано гр.

3 д. с № 2021******* по описа на СтРС за 2021г. С Решение под № 572 от 10.12.2021г по това дело, съдът е отхвърлил предявения от „Л.” АД ЕИК *****, срещу ЕТ „Н.-Н.Н.“, ЕИК *******, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на 2667,60 евро, равняващи се на 5217.37лв. - неустойка за забава за периода от 30.10.2020г. до 21.12.2020г. по Договор за заем, Бизнес кредит с клиентски №6616/17.01.2020г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №261057/23.12.2020г. по ч.гр.дело № 5326/2020г по описа на PC гр. С.З..

Подробните съображения и доводи са развити изчерпателно от жалбоподателя в т.1 до т.4 от частната жалба.

Видно от гореизложените факти и обстоятелства по делото, процесната възбрана не е противопоставима на правата на „Ф.Г.*“ ООД и не брани никакви права на „Л.“ АД, тъй като те са обезпечени, както вече са посочили в двете отделни производства и в размера над 200%, което водило до извода за основателност на искането им за вдигането на процесната възбрана и съответно неоснователност и незаконосъобразност на отказа на ЧСИ И. за вдигането на възбраната.

Във връзка с всичко гореизложено молят, окръжния съд, да отмени Отказа за заличаване на възбрана (вписана в служба по вписванията - С.З. с вх.рег.№ 1448, том 1, акт № 129, дв.вх.рег.№ 1426 от 22.02.2021г .) върху подробно описания по-горе недвижим имот, постановен по изп. д. № 631/2021г по описа на ЧСИ Г.И., peг. № ** в КЧСИ, като неправилен и незаконосъобразен и да я задължи да вдигне възбраната.

Молят съда да уважи подадената от жалбоподателя жалба и да отмени изцяло, като неправилни и незаконосъобразни, обжалваните действия на ЧСИ Г.И., по съображенията подробно изложени в частната жалба на „Ф.Г.*“ ООД, ЕИК ******.

Взискателят „Л.“ АД е представил писмени възражения с вх. № 42602/13.05.2022г., в които е изразил подробно становище то си за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.

Длъжникът Н.К.Н. в качеството си на ЕТ “Н.-Н.Н.“ , редовно и надлежно уведомен, не е взел становище по така депозираната жалба в срока по чл.436, ал.З от ГПК.

В производството са постъпили мотиви от ЧСИ Г.И., в които изразява становище, че въззивната жалба е процесуално допустима, но въпреки това е неоснователна. Излага своите подробни съображения, изложени в депозираните по делото мотиви от ЧСИ, като счита, че съдът като разглежда делото по същество, следва да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК и съобразно разпоредбата на чл.437, ал.4 от ГПК съдът намира частната въззивна жалба за допустима и редовна съобразно чл.435, ал.4 от ГПК, поради което същата следва да бъде разгледана по 4 съществото си относно нейната материална основателност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Съдът счита по допустимостта на подадената жалба, че същата се явява процесуално допустима съобразно специалната разпоредба на чл. 435, ал.4 от ГПК която гласи, че третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Жалбоподателят трето лице разполага с процесуалното право на жалба съобразно възведените с жалбата твърдения, че изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, тъй като се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

Действително, и втората предпоставка за допустимост на жалбата срокът по чл. 436, ал. 1 ГПК, е налице. Третото лице не се призовава или уведомява за изпълнението, поради което в този случай срокът за подаване на жалба тече от узнаването. Жалбата се явява процесуално допустима като насочена срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител.

По съществото си жалбата се явява основателна и доказана, поради следните съображения:

Изпълнително дело с № 2021**0400631 по описа на ЧСИ Г.И. е образувано на датата 19.02.2021г. по молба на „Л.“ АД, ЕИК ***** против длъжника Н.К.Н. в качеството му на ЕТ „Н.-Н.Н.“ с ЕИК ******* и въз основа на издаден изпълнителен лист от 23.12.2020г. по ч.гр.д. № 5326/2020г. по описа на PC — С.З.. Съгласно приложения изпълнителен лист Н.К.Н. в качеството му на ЕТ „Н.-Н.Н.“ с ЕИК ******* е бил осъден да плати на „Л.“ АД с ЕИК ***** сумата от 2667,60 евро - неустойка за забава по Договор за заем Бизнес кредит от 17.01.2020г., сумата от 104,34 лева държавна такса и сумата от 100 лева разноски по делото. За обезпечаване вземането на взискателя по цитирания договор и съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в СВ — С.З. в том 1, акт № 25, вх. peг. № 270/17.01.2020г. длъжникът Н.К.Н. е учредил ипотека в полза на „Л.“ АД върху следния свой собствен недвижим имот, а именно: