Определение № 281 от 17.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. София, 17.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. чл.345 от НПК.

С определение от 27.02.2025 г. по НЧД № 890/2025 г. Софийски градски съд, НО, 9 състав, е оставил без уважение искането на лишения от свобода Г. А., депозирано чрез защитника му – адв. Н., за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието три години „лишаване от свобода“, наложено му с Присъда № 124/01.12.2021 г. по НОХД № 149/2020 г. на ОСВидин, изменена с Решение № 173/21.06.2022 г. по ВНОХД № 289/2022 г. на САС, потвърдено с Решение № 10/09.01.2023 г. по наказателно дело № 849/22 г. на ВКС, за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл.16, ал.1, т.1 и чл.21 от ЗДвП.

Против определението в законоустановения 7-дневен срок е депозирана жалба от адв. Н. – упълномощен защитник на осъдения, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, изразяваща се в неправилно интерпретиране на доказателствата по делото. В жалбата се твърди, че са налице и двете кумулативно предвидени в чл.70, ал.1 от НК предпоставки, а именно, че лицето е изтърпяло повече от половината от наложеното му наказание и че е дало безспорни доказателства за поправянето си. Посочва се още, че становището на началника на затвора е в същата насока. В този смисъл, с жалбата се иска определението да бъде отменено и молбата да бъде уважена.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е 1 неоснователна.

За да постанови определението си, СГС е установил относимите за произнасянето си факти, поради което въззивният съд споделя изводите му по приложение на материалния закон като правилни и обосновани. Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките по чл. 70 от НК.

Установено е по делото, че към момента на подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване, осъденият Г. А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален „общ“ режим, наложено му с Присъда № 124/01.12.2021 г. по НОХД № 149/2020 г. на ОСВидин, изменена с Решение № 173/21.06.2022 г. по ВНОХД № 289/2022 г. на САС, потвърдено с Решение № 10/09.01.2023 г. по наказателно дело № 849/22 г. на ВКС, за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл.16, ал.1, т.1 и чл.21 от ЗДвП.

От представената по делото справка от началника на затвора – гр.

София, където лишеният от свобода изтърпява наказанието си, е видно, че същият е постъпил там на 19.07.2023 г. На 16.06.2023 г. е приведено в изпълнение наложеното наказание. Според същата справка, към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт – 27.02.2025 г., лицето е изтърпяло фактически 1 година, 8 месеца и 11 дни, от работа са му зачетени 2 месеца и 15 дни, т.е. всичко 1 година, 10 месеца и 26 дни. Остатъкът от наказанието възлиза на 1 година, 1 месец и 4 дни. В този смисъл, правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, лишеният от свобода Г. А. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 от НК, която в случая е приложима за него.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на проверяваната и относно липсата на втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Съгласно чл.439а от НПК, СГС се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС. От него е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив, изготвена към 29.11.2023 г., е с ниски стойности – 26 т. По повод подадената молба за УПО е изготвена актуална оценка на риска от рецидив и вреди от 21.01.2025 г., според която стойностите на риска остават ниски, като са намалени до 24 т. В условията на затвора няма данни за риск от сериозни вреди за останалите лишени от свобода и за служителите в мястото за лишаване от свобода. Рискът от вреди за осъдения е сведен от първоначалния среден до нисък към настоящия момент, но рискът от вреди за обществото продължава да бъде среден. Няма данни лишеният от свобода А. да е проявявал агресия по време на престоя си в пенитенциарното заведение.

Като дефицитни са отбелязани зоните „отношение на осъдения към 2 правонарушението“ и „умения за мислене“, подробно описани в доклада на ИСДВР от 21.01.2025 г. и посочени в препланирането на присъдата от 13.01.2025 г., по които няма отчетено съществено подобрение. Осъденият продължава да отрича отговорността си за извършеното деяние и да смята, че не е виновен за настъпването му. За него остава трудно да предвижда резултатите и последствията от действията си в определени случаи. При съпоставка на настоящия доклад, с този от 29.11.2023 г., може да бъде направен извод, че в продължение на повече от година не може да се отчете съществено подобрение по проблемните зони на осъдения. Впрочем, тъкмо поради отсъствието на съществени поведенчески промени режимът му остава непроменен до момента и той продължава да изтърпява наказанието си при „общ“ режим.

Въззивният съд възприема констатациите от доклада за това, че въпреки наличните ресурси, като липса на трайно утвърдени криминални нагласи, трудоспособна възраст, образование, жилищно устройване, емоционална стабилност, семейна подкрепа и липса на зависимости, е необходимо лишеният от свобода да затвърди усвоените социално-приемливи и законосъобразни модели на поведение и да подобри уменията си за правилно вграждане в обществото.

Видно от материалите по делото, лишеният от свобода А. е бил трудово ангажиран от месец септември 2023 г., последователно като „помощник-чистач – 13 гр.“, съгласно Заповед № 445/05.09.2023 г. и като „общ работник - затворническа кухня“, съгласно Заповед № 157/27.08.2024г.

Понастоящем е устроен на работа като „главен транжорист в затворническа кухня“, съгласно Заповед № 26-д/01.10.2024 г., като от препланирането на присъдата от 13.01.2025 г. става ясно, че лишеният от свобода се отнася отговорно към поставените задачи и спазва трудовата дисциплина. Полагането на труд показва положително отношение към труда и се взема предвид като доказателство за спазване на позитивна линия на корекционния процес, но не следва да бъде подминато обстоятелството, че с него се намалява и престоят на лицето в мястото за лишаване от свобода.

Апелативен съд - София се съгласява със становището на първостепенния съд, че следва да бъде отчетено положително и обстоятелството, че осъденият Г. А. е награждаван един път със Заповед № 6/17.01.2025 г. с „писмена похвала“ за стимулиране на демонстрираната от него позитивна линия на поведение. От друга страна, въпреки че понастоящем на основание чл.109, ал.1 от ЗИНЗС лишеният от свобода не следва да се третира като наказван, не може да бъде подминат фактът, че същият по време на престоя си в затвора е бил наказван веднъж със Заповед № 423/19.10.2023 г., съгласно която му е било наложено наказание „писмено предупреждение“ за допуснато дисциплинарно нарушение – притежание на неразрешени вещи.

Правилно първостепенният съд е приел, че въпреки известните различия между становището на началника на СЦЗ, в което е застъпено 3 мнението, че лицето се е поправило в рамките на пенитенциарното заведение, и доклада на ИСДВР, в който се посочва, че принципът на прогресивната система не е осъществен все още, следва да се даде превес на отразеното в доклада, тъй като последният се изготвя от служители в ЗОЗТ „Казичене“, които имат преки и непосредствени наблюдения през продължителен период от време върху лишения от свобода А., изтърпяващ наказанието си именно на това място.

В контекста на горното, възраженията на защитата срещу извода на СГС за неизпълнение на изискванията по чл.70, ал.1 от НК са неоснователни.

Трудовата ангажираност, отдаването на дължимото отношение към затворническата администрация и служителите от НОС и спазването на режимните изисквания не надхвърлят обичайното и изискуемото поведение от лишения от свобода. Вярна е констатацията, че е необходимо работата върху дефицитните зони да продължи, като бъде утвърдена позитивната линия на корекционно въздействие върху лишения от свобода и рискът от вреди за обществото бъде сведен до нисък. Въпреки наличието на данни за започнал поправителен процес, за постигане на целите на наказанието, заложени в чл.36 от НК, и утвърждаване на социалните и законовите норми, като иманентна част от поведението на лишения от свобода Г. А. е необходимо същият да продължи да изтърпява наказанието си в мястото за лишаване от свобода.

Условното предсрочно освобождаване е отклонение от принципа за изтърпяване изцяло на наложеното наказание за извършено престъпление и за да се пристъпи към него и да се допусне лишеният от свобода да се завърне по-рано към социален живот, е необходимо да е постигната завършеност на поправителния процес.

С оглед гореизложеното, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата – оставена без уважение.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.02.2025 г. по НЧД № 890/2025 г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5