Решение № 5787 от 11.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5787 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-М. при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.

Гражданско дело № 20231110104385 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.

В исковата молба, депозирана на 27.01.2023г. ищците – непълнолетната Б. Б. М., действаща лично със съгласието на своята майка и законен представител И. Б. Н., и малолетната К. Б. М., представлявана от нейната майка и законен представител И. Б. Н., че ответникът Б. И. М. – техен баща, бил осъден с влязло в сила решение да им заплаща издръжка в размер на по 155 лева за всяка от тях. Обстоятелствата, при които издръжката била определена се изменили съществено - с оглед изминалия период от време от предявяване на исковата молба, по която е постановено решението, с което ответникът е осъден да заплаща издръжката – 2020г. , до настоящия момент нуждите на ищците от издръжка нараснали значително, изменили се социално-икономическите условия в страната в посока на увеличаване на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост, същевременно значително се увеличили разходите по отглеждането и образованието на децата. Сочат още, че съгласно Постановление на МС от 21 септември 2022г. линията на бедност за страната за 2023г. била определена н504 лв. месечно. В същото време ответникът работел, нямал други задължения към лица, имащи право на издръжка. По изложените съображения ищците претендират присъдената издръжка да бъде увеличена от 155 лв. на 350 лв. месечно за непълнолетната ищца – Б. М. и от 155 лв. на 300 лв. за малолетната ищца К. М., считано от подаване на исковата молба в съда. В съдебно заседание пледират за уважаване на исковата претенция. Претендират и разноски в настоящото производство.

Ответникът Б. И. М. пледира за уважаване на исковата претенция в размер до 195 лв.

Твърди, че към настоящия момент е безработен и изплащане на издръжка в размер над минималния би го затруднило. В същото време твърди, че редовно давал допълнителни средства на малолетната си дъщеря К., закупил й лаптоп, водил я на почивки. Оспорва нуждата от издръжка в претендирания размер, като заявява, че майката получава високо трудово възнаграждение и би могла сама да издържа двете деца, докато заплащането от ответника на исканата издръжка би затруднило собственото му съществуване. Претендира 1 разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск за изменени размера на дължима от ответника издръжка на своите деца с правно основание чл. 150 СК. Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло, подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата, или към момента (780лв.) – 195 лева.

Страните не спорят, че ищците Б. Б. М., родена на 17.11.2005г. и К. Б. М., родена на 01.11.2011г. са деца на ответника Б. И. М.. Родителските права се упражняват от майката – И. Б. Н., при която те живея. По делото се установява, че по силата на решение № 21499 от 23.01.2020г., постановено по гр.д. № 57021/2019г. по описа на СРС, 84 състав ответникът М. е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 155 лв. месечно.

Съдът намира за ноторно обстоятелството, че всяко дете, в това число и ищците, се нуждае от средства за издръжка – разходите, присъщи за децата на тяхната възраст (разходи за храна, консумативи, дрехи, обувки, лекарства). За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на дължащия издръжката.

Съдът счита, че в случая са налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните съображения:

Безспорно от определяне на дължимата в момента от ответника издръжка в размер на 150 лв. са изминали три годни. През този период двете деца са порастнали. Нарастнали са техните нужди, свързани с храна, обучение и социални контакти. В момента непълнолетното дете е на 17 години, ученичка в единадесети клас, предстои да кандидатства в университет и разходите, свързани с нейното обучение са значителна нараснали.

Малолетното дете К. е на дванадесет години, на нея й предстои кандидатстване в гимназиален етап, като разходите за подготовка за задължителните матури са едно значително перо от издръжката на детето. Двете страни не спорят, че са се изменили трайно и обществено-икономическите обстоятелства, при които е определена издръжката, заплащан в момента от ответника.

Ответникът Б. М. от 2003г. до 10.02.2023г. Съгласно представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, същото е извършено по взаимно съгласие на страните. Впечатление прави и обстоятелството, че напускането на ответника е непосредствено след посещение на призовка на 02.02.2023г., от което обстоятелство следва, че ответникът сам се е поставил в положение да не е трудово ангажиран. По делото не са представени доказателства, че същият страда от заболяване или има друга причина, поради която не може да полага труд. В същото време ответникът е представил копие от платежни документи, които удостоверяват, че е посещавал СПА курорти, пазарувал е канцеларски материали и техника. От представените копия на документи не може да се установи безспорно, че закупуваните артикули са били предназначени за ищците.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Елина Н., сестра на майката на ищците. Според показанията й децата с майката живеят в отлични условия,в жилище изплащано от сестра й. Бащата плащал редовно издръжка, но без да им дава допълнителни средства. Децата ходели на допълнителни курсове с цел подготовка за 2 кандидатстване в учебни заведения. При бащата ходело само малкото дете. Показанията на свидетелката Н. съвпадат с показанията на свидетелката Вера М., майка на ответника и баба на ищците. Според свидетелката М., която живеела при ответника, само малкото дете идвало в определените часове за лични отношения. Тези посещения били два пъти в месеца за общо шест дни. Бащата давал допълнителни средства на малката си дъщеря само около празници, последно й подарил за нова година златни обеци, за рождения ден – книга, а аз първия учебен ден – лаптоп. Случвало се свидетелката, като баба на малолетното дете да й даде 10 лева, когато си тръгва. На голямата бащата изпращал спорадично пари преди, сега не, защото бил обиден. Според свидетелката М. детето и бащата пътували редовно преди той да напусне работа, понякога и придружавани от свидетелката. Последното пътуване било платено от свидетелката. Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки, които изразяват свои собствени наблюдения и впечатления и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно приетия по делото социален доклад от ДСП Сердика двете деца се отглеждат от тяхната майка – И. Н.. Трите живеят от месец август 2022г. в собствено жилище, в които децата имат отделна стая, с обзавеждане, подходящо за тяхната възраст.

Голямото дете – Б. е ученичка в единадесети клас в 18 СУ „Уилям Гладстон“ в гр. София.

Посещава допълнителни уроци по немски и математика, които се заплащат от майката.

Малката дъщеря – К. е ученичка в пети клас н 120 ОУ „Г.С. Раковски“ гр. София, посещава кръжок по рисуване, защото обичала да рисува. С бащата контактувала само малката, редовно ходела при него във времето за лични отношения. Голямата била сърдита на баща си от 2019 г., когато той обидил майката пред детето и то отказвало да контактува с него, поради което връзката между бащата и непълнолетното дете е прекъсната. Родителите от своя страна са в конфликтни отношения, в присъствието на децата, което е наложило последните да бъдат насочени да ползват психологическа помощ и подкрепа. Социалните работници изразяват становище, че в най-добрия интерес на малолетните деца е да получават чрез своята майка месечна издръжка, с която да бъдат гарантирани по най-добрия начин всички техни потребности в семейна среда. По този начин бащата също ще поеме своята отговорност с цел гарантиране физическото и социално благополучие на децата.

Съгласно доклада на ДСП Костинброд, ответникът живее в собствена къща на два етажа. В нея има условия за отглеждане на дете. Същият е безработен то 10.02.2023г., като е регистриран в Бюрото по труда. Социалните работници заявяват, че са разяснили на ответника задължението му да заплаща на децата си издръжка, с която да бъдат задоволени техните потребности, съобразена с тяхната възраст. В същото време е акцентирано и на обстоятелството, че децата не следва да бъдат въвличани в конфликтите на техните родители.

При така установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:

От присъждането на издръжката на ищците Б. Б. М. и К. Б. М. до приключването на съдебното дирене по делото е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През изминалия период от три години децата са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за съществуване и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива), които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер, още повече, че присъдената в полза на ищеца издръжка към момента е под установения в закона минимален размер. През изминалия период от около три години са се увеличили потребностите на ищците от средства за съществуване и образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС). Това именно дава основание на съда да приеме, че е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била определена издръжката по смисъла на чл.150 от СК, поради което и последната следва да бъде увеличена, с оглед 3 нарасналите за тези около тридесет и шест месеца обичайни, според възрастта, нужди на ищеца до размер на 500 лева месечно. Издръжката на децата, се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип помалък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура, при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата; следователно ответникът дължи по-висок размер на паричната издръжка на ищците от майката на последните. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че не може да заплаща претендираната от дъщерите му издръжка, защото е безработен. По делото безспорно се установи, че същият е в трудоспособна възраст, живее в собствено жилище заедно с майка си, която го подпомага финансово, няма данни за алиментни задължения към други лица, поради което не са налице обективни причини същият да не може да реализира доходи, с които да издържа двете си деца. Така мотивиран съдът намира, че присъдената издръжка в полза на двамата ищци в размер на 155 лева, следва да бъде увеличена до размер на 300 лева месечно за всяко дете, считано от 27.01.2023г. - датата на исковата молба (съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г., като разликата до претендираните 350 лв. от ищцата Б. М. следва да се отхвърли като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.