Решение № 2441 от 19.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2441

Бургас, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ административно дело № 20267040700139 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. В. Б., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], подадена чрез упълномощен представител адв. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1449661/06.01.2026г., издадена от Д. Н. Т. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г., с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ „ББ“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца за нарушение на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 17.12.2025г. около 18:15ч. в [населено място], [жк], [улица]управлявал МПС [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на „Дитта 21“ ООД, с [ЕИК], като при движение направо се блъска в паркиран лек автомобил Х. С. Ф. с рег. № [рег. номер], нанася му имуществени вреди и не остава на място да установи последиците от ПТП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се сочат допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва наличието на предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка спрямо него. В съдебно заседание се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, иска отмяна на оспорената ЗППАМ и претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Д. Н. Т. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ не се явява и не се представлява, не взема становище по жалбата.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

За установяване на фактическата обстановка е съставен АУАН Серия GA 4008258/06.01.2026г., в който е посочено, че на 17.12.2025г. около 18:15ч. в [населено място], [жк], [улица], жалбоподателят управлявал МПС Гранд чероки, с рег. № [рег. номер], собственост на „Дитта 21“ ООД, с [ЕИК], като при движение блъска паркиран лек автомобил Х. С. фе с рег. № [рег. номер] и му нанася имуществени вреди, т. 2 - като не остава на място да установи последиците от ПТП. За нарушени са посочени разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по т. 2 – чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като е отразено възражение срещу констатациите в него. По делото е представено и писмено възражение от жалбоподателя, подадено в законоустановения срок, чрез упълномощен представител на 08.01.2026г. и получено на 09.01.2026г. Представен е и съставен Протокол за ПТП № 1876285/06.01.2026г. за ПТП на 17.12.2025г., придружен от 8 бр. снимки на МПС Х. С. фе с рег. № [рег. номер] и описание на видими щети. С административната преписка са представени и сведения от очевидци, както и от собственика на МПС Х. С. фе с рег. № [рег. номер]. По делото не са налице данни дали е издадено наказателно постановление, въз основа на цитирания АУАН.

Във връзка с установеното е издадена и оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1449661/06.01.2026г., с която спрямо Д. Б. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. В заповедта е възпроизведено съдържанието на АУАН Серия GA 4008258/06.01.2026г. Посочено е, че се заповядва налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) бб от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. От приложената административна преписка липсват доказателства за връчване на оспорената заповед на жалбоподателя, но този въпрос не е спорен между страните, поради което настоящият състав на съда не счита, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила в тази насока.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 251з-5684/07.10.2025г. на директора на ОД на МВР Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, сред които е и ответника в настоящото производство.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на лицето.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. з)бб) на ЗДвП, предвижда прилагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.

В заповедта е посочено, че същата е издадена за нарушение на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който: 1. управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места; 2. е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право; 3. откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението; 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие; 6. при пътнотранспортно произшествие, в което няма участие, откаже необходимото съдействие с моторното превозно средство; 7. (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) управлява моторно превозно средство в нарушение на условията, вписани в издаденото разрешение за временно движение.

Видно от съдържанието на разпоредбата, предвидени са хипотези на седем различни нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача. В конкретния случай не е индивидуализирано кое от описаните в текстовата част на заповедта деяния на водача съставляват административно нарушение, посочено в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП и представляващо основание на налагане на принудителната административна мярка. Тази липса на конкретизация води до липса на посочване на правното основание за издаване на заповедта, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от седемте законови хипотези приема, че е налице административният орган. Дори да се приеме, че с оглед на описаната фактическа обстановка се касае за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, установеното процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта. В рамките на компетентността на съда при извършване на проверка по чл. 168 от АПК е извършване на контрол относно законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, поради което не е допустимо допълването им.

На следващо място, в заповедта са описани две нарушения, първото от които на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората и второто - на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП, като не е ясно посочено във връзка с кое от тях е твърдяното извършено нарушение на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, недостатъчно индивидуализирано, както вече беше посочено.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От събраните по делото доказателства може да се заключи, че дори да се приеме, че при процесното ПТП са настъпили вреди по предните брони на посочените два леки автомобила, то същите са единствено имуществени. Ответникът не е обсъдил събраните по делото сведения от преки очевидци, като е възприел установеното в АУАН, изготвен след допълнително установяване. Възприетата от органа фактическа обстановка обаче, не сочи на нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а е следвало да бъде подведена под разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието (б. „а“) и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или тех­ни аналози до пристигането на контролните органи (б. „в“).

По изложените съображения, следва да се приеме, че са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, за което е направено своевременно искане за заплащане на държавна такса в размер на 5,11 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 409.03 евро – общо в размер на 414,14 евро.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. В. Б., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1449661/06.01.2026г., издадена от Д. Н. Т. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Бургас да заплати на Д. В. Б., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [улица], направените по делото разноски в размер на 414,14 евро..

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: