Решение № 5199 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5199 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Любомир Василев

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100507748 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5274/25.05.2022 г., постановено по гр. д. № 28056/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 140 състав , са отхвърлени предявените от К. К. Г. и С. К. Г. /С. П./ срещу М. Д. Г. – Г. активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, за осъждане на ответницата да заплати на всяка от ищците сумата в размер на 13 369,82 лева, представляваща припадаща се част от изтеглени парични средства от банковите сметки на К.Л.Г. за периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г., на която има право всяка от ищците в качеството на законен наследник на К.Л.Г..

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците К. К. Г. и С. К. Г. /С. П./ са осъдени да заплатят на ответницата М. Д. Г. – Г. сумата в размер на 1 280,00 лева – разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищците К. К. Г. и С. К. Г., чрез пълномощника адвокат И. Ц.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Конкретно се развиват доводи, че в нарушение на процесуалните изисквания, решаващият съд не е анализирал подробно и задълбочено всички доказателства по делото, както и не е обсъдил всички възражения на ищците. Правейки свой анализ на събрания пред първата инстанция доказателствен материал, въззивниците считат за установена по делото фактическа обстановка, при която ответницата, в качеството на пълномощник на К.Л.Г., въз основа на нотариално заверено пълномощно с рег. № 5286/20.10.2015 г., в периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г., съвпадащ по време с влошаване здравословното състояние на упълномощителя вследствие на прекаран исхемичен мозъчен инсулт, е предприела разпоредителни действия по теглене на процесните парични суми от лични банкови сметки на К.Л.Г., без да ги отчете пред последния, с което по същество не е изпълнила задълженията си по сключения между тях неформален договор за поръчка. Намират се за несъответни на приетите по делото писмени доказателства фактическите изводи на районния съд за неустановеност по делото авторът на 1 банковите нареждания с предмет парични авоари на К.Л.Г.. Твърди се, че признание за факта на сключен между общия на страните наследодател и ответницата договор за поръчка се съдържа и в писмения отговор на исковата молба, което обстоятелство не е било съобразено от първата инстанция. Счита се за неправилна преценката на съда да кредитира показанията на свидетелката Л.П. в частта им относно даден от ответницата отчет за изтеглените парични средства с оглед констатациите на вещото лице по изслушаната съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/ досежно текущото състояние на К.Л.Г. непосредствено след изписването му от болничното заведение, в каквато насока са и показанията на свидетеля Д.Г.. В тази насока се поддържа, че районният съд не е съобразил и конкретните условия, при които са извършени разпоредителните действия. Допълнително се навеждат твърдения за липса на данни за намерение на общия наследодател да дари приживе съпругата си с изтеглените средства, поради което същите следва да се считат част от наследствената му маса. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с което исковете да се уважат. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата М. Д. Г. – Г., чрез пълномощника адвокат Я. С.-А.. Излагат се подробни съображения за неоснователност на заявените с жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение и се моли за неговото потвърждаване. Претендират се сторените по делото разноски.

В проведеното на 13.02.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивниците К. К. Г. и С. К. Г., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат И. Ц.. Процесуалният представител заявява, че поддържа въззивната жалба и няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените разноски по делото съобразно представен в открито съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК.

В проведеното на 13.02.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна М. Д. Г. – Г., редовно призована, явява се лично и заедно с адвокат Я. С.-А.. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания писмен отговор и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски по делото съобразно представен в открито съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК. Въззиваемата страна лично моли съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, като справедливо.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ищците К. К. Г. и С. К. Г. са деца и законни наследници на К.Л.Г., починал на 18.10.2020 г. Твърдят, че съпругата на техния наследодател от втория му брак /също негов наследник по закон/ – ответницата М. Д.

Г. – Г., е била упълномощена от него да се разпорежда с банковите му сметки в различни банкови институции. Въз основа на упълномощителната сделка, в периода 10.09.2020 г. – 18.10.2020 г., ответницата изтеглила от банковите сметки на К.Л.Г. сумата в общ размер на 40 000 лева, като не е дала отчет на наследодателя им за изтеглените парични средства, съответно – не му ги е предала. Ето защо, всяка от ищците претендира осъждането на ответницата за сумата в размер на 13 369,82 лева. (след допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК в о. с. з. на 27.04.2022 г.), представляваща припадаща се част от изтеглените парични средства от банковите на К.Л.Г. за периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г., на която има право всяка от ищците в качеството на негов законен наследник.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата М. Д. Г. – Г., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че в изпълнение на предоставената от К.Л.Г. представителна власт е извършвала тегления от негови банкови сметки, но изтеглените средства са изразходвани за задоволяване на общи нужди на семейството им, тъй като те са били съпрузи, включително за покриване на разходи за лечението му и за погребението му. Ответницата е дала отчет приживе на съпруга си във връзка с изтеглените парични средства. Ето защо, моли исковете 2 да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност релевира възражение за съдебно прихващане със сумата в общ размер на 3 118,98 лева, която се претендира поравно и разделно спрямо ищците, представляваща припадаща се част от разходи, дължими от ищците в полза на ответницата във връзка с погребението на общия наследодател на страните.

С писмено становище от 27.10.2021 г ищците оспорват основателността на възражението за съдебно прихващане, като твърдят, че нямат правно задължение да възстановяват част от разходите, направени от ответницата за погребението на наследодателя им.

С определение по реда на чл. 140 ГПК от 04.11.2021 г. първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане възражение за съдебно прихващане, релевирано от ответницата М. Д. Г. – Г., със сумата в общ размер на 3 118,98 лева, която се претендира поравно и разделно спрямо ищците, представляваща припадаща се част от разходи, дължими от ищците в полза на ответницата във връзка с погребението на наследодателя на страните – К.Л.Г.. Със същото определение и на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК, районният съд е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ ищците К. К. Г. и С. К. Г. са деца, а ответницата М. Д.

Г. – Г. – съпруга, на К.Л.Г., който е починал на 18.10.2020 г., 2./ съгласно пълномощно от 20.10.2015 г. ответницата е имала право да се разпорежда с вземания по банкови сметки на общия на страните наследодател – К.Л.Г.. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, както следва: в тежест на ищците е указал да докажат, че между наследодателя им и ответницата е бил налице сключен договор за поръчка, по силата на който ответницата се е задължила по възлагане на наследодателя на страните да се разпорежда с вземания по банковите му сметки; че за периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г. ответницата е изтеглила пари от банковите сметки на наследодателя на страните, както и размера на изтеглените средства; при доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответницата е указал да докаже, че е предала на наследодателя на страните изтеглените от неговата сметка парични средства.

По релевираното възражение за съдебно прихващане е указал на ответницата, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищците дължат заплащането на част от разходите, свързани с погребението на общия им наследодател, както и размера на дължимата сума от всяка от ищците.

С протоколно определение от 27.04.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличение на техния размер до сумата от по 13 369,82 лева всеки, вместо първоначално предявения такъв от 12 500 лева.

Между страните по делото не е спорно, а и се установява от приетото като писмено доказателство Удостоверение за сключен граждански брак , че К.Л.Г. и М. Д. Г. са сключили граждански брак на 05.05.2005 г. По делото е безспорно, че бракът е прекратен със смъртта на К.Л.Г. на 18.10.2020 г.

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № 132, том I , рег. № 3556, дело № 108/2012 г. на нотариус Елка Илиева, с рег. № 207 на НК, видно от който К.Л.Г., в качеството си на титуляр на правото на собственост, е учредил в полза на съпругата си М.

Д. Г. – Г. вещно право на ползване върху следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „******* /подробно индивидуализиран/.

По делото е прието като писмено доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 4926/16.09.2015 г. на нотариус Л.С., с рег. № 400 на НК, с което К.Л.Г. учредява представителна власт в полза на съпругата си М. Д. Г. – Г. да го представлява пред всички държавни, общински, данъчни и административни институции, съдебни органи, нотариуси и съдебни изпълнители, както и пред трети ФЛ и ЮЛ, с правото да получава, попълва, подава и подписва всички документи, да заплаща парични суми и получава такива от трети ФЛ и ЮЛ.

По делото не е спорно, а и е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 5286/15.10.2015 г. на нотариус Л.С., с рег. № 400 на НК , К.Л.Г. е учредил представителна власт в полза на съпругата си М. Д. Г. – Г. да го представлява пред „УниКредит Булбанк“ АД, TBI Bank, „Юробанк България“ АД, като извършва всякакви действия на разпореждане с откритите на името на упълномощителя банкови сметки /левови, валутни и др./, вкл. да 3 внася и тегли суми без ограничение, да нарежда банкови преводи и др. банкови операции, да попълва от негово име всички свързани с операциите документи, за закрива сметките, да открива сметки на името на упълномощителя и да извършва гореописаните действия.