Решение № 1401 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100901330 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени в условията на кумулативност осъдителни искове с правно основание 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „Б.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, против „Ц.-П.К.“ ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ****, за сумата от 32 960.29 лева, представляваща сбор от дължима продажна цена на доставени стоки по фактури №№ 82202 от 10.12.2016 г., фактура № 83233 от 09.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г., фактура № 85974 от 11.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г., фактура № 85978 от 11.03.2017 г., фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. и фактура № 2000159861 от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главница от 6 247.88 лева, представляваща сбор от дължимите суми по фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. и фактура № 2000159861 от 27.07.2021 г., считано от предявяване на иска – 18.07.2023 г. до окончателното плащане, както и за сумите от 8 125 лева – лихва за забава плащането на главниците по фактури №№ 82202 от 10.12.2016 г., фактура № 83233 от 09.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г., фактура № 85974 от 11.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г., фактура № 85978 от 11.03.2017 г. за периода 18.07.2020 г. – 18.07.2023 г., сумата от 440.03 лева лихва за забава плащането на главницата по фактура № 2000159861 от 26.07.2021 г. за периода 28.07.2021 г. до 17.07.2023 г. включително и сумата от 815.43 лева лихва за забава плащането на главницата по фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. за периода 15.07.2021 г. до 17.07.2023 г. включително.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Оспорват се формално допустимостта и основателността на предявените искове.

Направено е възражение за погасяване вземанията по давност с изтичане на 3 годишен давностен срок.

В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба.

Поддържа се, че с исковата молба са представени фактури, от който се установява основанието и дължимостта на вземанията, както и два броя Молби за потвърждение от 1

04.03.2022 г. и от 04.03.2023 г., подписани от ответника без възражения, с които той е признал задълженията си. Втората касае сумата от 32 960.29 лева, която е сбора от задълженията по процесните фактури, подписана е от ответника на 17.03.2023 г. и от тази дата започвала да тече нова давност. Освен това извършените частични плащания след изтичане на 3 годишния давностен срок представлявали доказателство, че ответникът счита претендираните суми за дължими от него. Това се установявало и от кореспонденция по Viber между страните, водена в периода 21.04.2022 г. – 23.05.2022 г., в която ответникът потвърдил дължимите по процесните фактури суми и изразил желание да ги заплати.

Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба в срока по чл.

373 ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства. Прието е неоспорено заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

По предявения иск по чл. 327 ТЗ съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване 1) наличие на възникнало търговско правоотношение между страните с източник договор за търговска продажба на стока; 2) предаване на стоката на купувача 3) размера на вземанията и 4) спиране или прекъсване на давността. По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в случай на доказване от ищеца на основанието и размера на вземанията, в тежест на ответника е да докаже плащане.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното:

От представените по делото 11 броя фактури №№ 82202 от 10.12.2016 г. на стойност 3 077.38 лева, с падеж на плащане 13.12.2016 г., фактура № 83233 от 09.01.2017 г. на стойност 2 578.60 лева, с падеж 12.01.2017 г., фактура № 83228 от 09.01.2017 г. на стойност 3 006.26 лева, с падеж 12.01.2017 г., фактура № 84158 от 30.01.2017 г. на стойност 4 191.58 лева, с падеж 02.02.2017 г., фактура № 84163 от 30.01.2017 г. на стойност 4 067.06 лева, с падеж 02.02.2017 г., фактура № 84164 от 30.01.2017 г. на стойност 4 352.73 лева, с падеж 02.02.2017 г., фактура № 85974 от 11.03.2017 г. на стойност 2 904.58 лева, с падеж 14.03.2017 г., фактура № 85976 от 11.03.2017 г. на стойност 2 260.44 лева, с падеж 14.03.2017 г., фактура № 85978 от 11.03.2017 г. на стойност 2 808.25 лева, с падеж 14.03.2017 г., фактура № 2000159343 от 14.07.2021 г. на стойност 4 032.33 лева и фактура № 2000159861 от 26.07.2021 г. на стойност 4 215.55 лева, се установяват облигационни правоотношения между страните по договори за търговска продажба на стоки – хигиенни и козметични продукти. Фактурите обективират съществените елементи на правоотношението – страни, вид на стоката, количество, единична цена и обща стойност.

Видно от Молба за потвърждение изх. № 8/04.03.2022 г., ищцовото дружество, чрез управителя си, е отправило искане до ответното за потвърждаване на задълженията на последното в размер на 38 335.44 лева към 31.12.2021 г. Задълженията са потвърдени в посочения размер от управителя на ответното дружество П.К., с поставянето на подпис и печат в разписката към молбата за потвърждение.

Видно от Молба за потвърждение изх. № 8/04.03.2023 г., ищцовото дружество, чрез управителя си, е отправило искане до ответното за потвърждаване на задълженията на последното в размер на 32 960.29 лева към 31.12.2022 г. Задълженията са потвърдени на 17.03.2023 г. в посочения размер от управителя на ответното дружество П.К., с поставянето 2 на подпис и печат в разписката към молбата за потвърждение.

С Покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 28.04.2023 г., той е поканен от ищеца да заплати задълженията си по процесните фактури в общ размер на 32 960.29 лева.

Видно от представеното на хартиен носител извлечение от електронна кореспонденция между страните, неоспорена от ответника, в периода 21.04.2022 г. – 23.05.2022 г. между тях са водени разговори за заплащане на задължения на последния.

От приетото по делото неоспорено от страните заключение на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и вярно, се установява, че процесните фактури са редовно осчетоводени в счетоводствата на ищцовото „Б.“ ЕООД и ответното „Ц.-П.К.“ ЕООД, като с цялата стойност на всяка една от тях е дебитирана сметка 411/1 - „Клиенти" „Ц. - П.К." ЕООД, и са кредитирани сметка 702 - „Приходи от продажба на стоки" с данъчната основа на продадените стоки, описани в съответните фактури, и сметка 453/2 „Начислен данък на продажбите" - с начисления ДДС, посочен в тях. Фактура № 82202/10.12.2016 г. е отразена на ред 962 в дневника на продажбите за м.декември 2016 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Б." ЕООД с вх.№ 22251139550 /13.01.2017 г. Фактури № 83233/09.01.2017 г., № 83228/09.01.2017 г., № 84158/30.01.2017 г., № 84163/30.01,2017 г., № 84164/30.01.2017 г. са отразени съответно на ред 542, на ред 537, на ред 2836, на ред 2841 и на ред 2842 в дневника на продажбите за м.януари 2017 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Б." ЕООД с вх.№ 2225-1141241/10.02.2017 г. Фактури № 85974/11.03.2017 г., № 85976/11.03.2017 г., № 85978/11.03.2017 г. са отразени съответно на ред 1130, на ред 1132 и на ред 1134 в дневника на продажбите за м.март 2017 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Б." ЕООД с вх.№ 2225-1146184/12.04.2017 г. Фактури № 2000159343/14.07.2021 г. и № 2000159861/26.07.2021 г. са отразени сьответно на ред 3834 и на ред 3835 в дневника на продажбите за м.юли 2021 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Б." ЕООД с вх.№ 2225-1277810/13.08.2021 г.

Вещото лице дава заключение, че всички процесни фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на „Ц. - П.К." ЕООД, като с цялата стойноа е кредитирана сметка 401/1 „Доставчици" - "Б." ЕООД и са дебитирани сметки 303 — „Стоки" с данъчната основа на всяка една от фактурите и сметка 453/2 -„Начислен данък на покупките" с начисления в тях ДДС. Фактура № 82202/10.12.2016 г. е отразена на ред 87 в дневника на покупките за м.декември 2016 г. кьм месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. П.К." ЕООД с вх.№ 2214-1970804/12.01.2017 г. Фактури № 83233/09.01.2017 г., № 83228/09.01.2017 г., № 84158/30.01.2017 г., № 84164/30.01.2017 г. са отразени сьответно на ред 100, на ред 101, на ред 221 и на ред 217 в дневника на покупките за м.януари 2017 г. кьм месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К." ЕООД с вх.№ 22141981737 /09.02.2017 г. Фактура № 84163/30.01.2017 г. е отразена на ред 34 в дневника на покупките за м.февруари 2017 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К." ЕООД с вх.№ 2214-1993309/09.03.2017 г. Фактури № 85974/11.03.2017 г., № 85976/11.03.2017 г. и № 85978/11.03.2017 г. са отразени сьответно на ред 85, на ред 84 и на ред 79 в дневника на покупките за м.март 2017 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К." ЕООД с вх.№ 2214-2006198/10.04.2017 г. Фактури № 2000159343/14.07.2021 г. и № 2000159861/26.07.2021 г. са отразени съответно на ред 108 и на ред 208 в дневника на покупките за м.юли 2021 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К.” ЕООД с вх.№ 2214-2727364/10.08.2021 г. Фактура № 2000159862/26.07.2021 г. е отразена на ред 46 и на ред 47 в дневника на покупките за м.август 2021 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП от "Ц. - П.К." ЕООД с вх.№ 2214-2742984/10.09.2017 г. Всички фактури са отразени в дневниците на покупките като доставки с право на пълен данъчен кредит, поради което ответното дружество е ползвало това право. По процесните фактури са извършени плащания на обща стойност от 3 034.47 лева, в това число по отделни фактури, както следва: - По фактура № 82202/10.12.2016 г. е платена на 12.12.2016 г. сумата от 1534.47 лева - По фактура № 3

84158/30.01.2017 г. е платена на 17.08.2020 г. сумата от 1 000.00 лева - По фактура № 2000159861/26.07.2021 г. са платени суми общо в размер на 2 000.00 лева, от които на 18.04.2022 г. 500.00 лева и на 20.05.2022 - 1 500.00 лева. В преводните нареждания за тези суми е посочена фактура № 2000159862/26.07.2021 г., чиято стойност обаче е изцяло заплатена.

Вещото лице дава заключение, че незаплатените суми по процесните фактури са общо в размер на 32 960.29 лева. Формулиран е извод, че счетоводствата и на двете страни са водени редовно.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за доказани в процеса съществуването на облигационни правоотношения между страните по договори за търговска продажба на стоки, обективирани в издадените от ищеца данъчни фактури, и доставката на такива на посочената стойност.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал.1 ТЗ, е консенсуален. Сключването му предпоставя постигането на съгласие между страните – продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба, и цената. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елементи от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености чл. 327, ал.1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.