Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 843 от 17.06.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 56/2020
Вид
Решение № 843
Подписан
17.06.2020
В сила
25.06.2020
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА БОЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София, 17.06.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 56 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника “В.Х.2” ЕООД, ЕИК ******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.

Молителят твърди, че от средата на 2019 г. дружеството е започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите си задължения, включително и в плащането на задълженията си към НАП за данъци, ДДС, осигурителни вноски за ДОО, НЗОК, ДЗПО, които задължения към 09.01.2020 г. възлизат на 119 853,83 лева, а с дължимите лихви общо на 124 376,96 лева. Твърди, че за 2019 г. дружеството има задължения за осигурителни вноски ДОО в размер на 66 339,49 лева, задължения за осигурителни вноски НЗОК в размер на 23 074,62 лева, задължения за осигурителни вноски ДЗПО в размер на 7 148,42 лева, задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 23 059,63 лева. Твърди, че собствените на дружеството ДМА са недостатъчни и трудно ликвидни, за да покрият изискуемите задължения на дружеството. Твърди, че в дружеството се водят средства като касова наличност, каквито на практика няма.

Твърди, че последното плащане от страна на дружеството е извършено през месец април 2019 г., като от месец май 2019 г. дружеството е спряло плащанията към всички свои кредитори. Твърди, че от м. април 2019 г. е прекратен трудовият договор с последния служител на дружеството. Твърди, че към настоящия момент дружеството не извършва дейност.

Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде свикано първо събрание на кредиторите, да бъде постановена обща възбрана върху имуществото на дружеството.

Ако се установи, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, молителят претендира да бъде постановено решение в хипотезата на чл. 632 от ТЗ.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс към 31.12.2019 г., отчет за приходите и разходите за 2019 г., отчет за паричните потоци по прекия метод за 2019 г. и отчет за собствения капитал за 2019 г., както и счетоводни справки.

Представена е декларация от управителя на дружеството молител, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност “В.Х.2” ЕООД не притежавало никакви парични средства в брой или по банкови сметки, което било причината да не може да изпълнява паричните си задължения.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната система ИКАР за притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна по партидата на молителя, от която се установява, че за дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.

Изискана е и е представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от която е видно, че в централната база на АИС КАТ към 18.05.2020 г. няма данни за регистрирани МПС на името на дружеството молител.

На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “В.Х.2” ЕООД, като е посочено, че няма започнани действия по принудително изпълнение срещу имуществото на дружеството по реда на ДОПК.

За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода - 2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.

Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г. с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на “В.Х.2” ЕООД са паричните средства на каса в размер на 258 хил.лева, представляващи 100% от краткотрайните активи, като дружеството не отчита други вземания съгласно представената оборотна ведомост и баланс.

Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството към 31.12.2019 г. са другите задължения в размер на 122 хил.лева, представляващи 100% от всички задължения.

Вещото лице дава заключение, че след приспадане от краткотрайните активи на краткосрочните задължение се получава нетният оборотен капитал, който към 31.12.2019 г. е в размер на 136 хил. лева, като същият е положителна величина и предполага доверие от страна на кредиторите.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е 2,1148 към 31.12.2019 г.

Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е 2,1148 към 31.12.2019 г.

Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са 2,1148 към 31.12.2019 г.

Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г. всички коефициенти за ликвидност са в референтните стойности.

Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: 1,1148 към 31.12.2019 г.

Стойността на коефициента на задлъжнялост е изчислена на 0,8971 към 31.12.2019 г.

Вещото лице дава заключение, че коефициентът на финансова автономност има стойност над единица и показва, че всички задължения са обезпечени със собствен капитал.

Вещото лице дава алтернативно заключение на показателите във вариант без наличие на парични средства на каса в размер на 258 хил. лева, които съгласно декларация на управителя на дружеството молител не са налични. При алтернативния вариант изчислените от вещото лице стойности на коефициентите към 31.12.2019 г. са, както следва: 0,0000 – коефициент на обща ликвидност; 0,0000 – коефициент на бърза ликвидност; 0,0000 – коефициент на незабавна ликвидност; 0,0000 – коефициент на абсолютна ликвидност; 1,1148 – коефициент на финансова автономност; 0,8971 - коефициент на задлъжнялост.

Вещото лице дава заключение, че предвид неналичието на паричните средства, отчетени на каса в размер на 258 хил. лева, може да се приеме, че към 31.12.2019 г. молителят обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към НАП за данъци и осигуровки в общ размер на 120 хил. лева, представляващи 98,4% от всички задължения.

Вещото лице дава заключение, че последното плащане от дружеството за погасяване на задължение по търговска сделка е извършено на 17.12.2019 г. в размер на 6 лева по фактура № **********/17.12.2019 г. към нотариус С.Д..

Вещото лице дава заключение, че последното плащане на молителя към НАП е на 28.08.2019 г. в размер на 300 лева с основание НЗОК и 200 лева с основание ДЗПО.

Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г. дружеството не отчита в баланса си дълготрайни материални активи и дългосрочни финансови активи, както и няма материални запаси и няма вземания от клиенти и доставчици. Единственият актив са отчетените парични средства на каса в размер на 258 хил. лева, които при вариант, че не са налични, дружеството не е в състояние да погаси задълженията си.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.

631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.

608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.

В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.

Молителят “В.Х.2” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.

Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.