Решение № 1074 от 26.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1342/2025
- Вид
- Решение № 1074
- Подписан
- 26.08.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Николай Метанов, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.233 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.147 · Закон за защита на потребителите
- чл.147, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.45 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл.408 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1074 гр. София, 26.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Николай Метанов
Миглена Йовкова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно гражданско дело № 20251000501342 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №34176/19.03.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 204787918, чрез адв.С. Р. Т. от САК, срещу Решение № 1100 от 24.02.2025г., постановено по гражданско дело № 20231100107189 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ГО, I-10състав, с което е отхвърлен предявения от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 204787918, срещу Б. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, за сумата от 25 699,01лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на наета вещ лек автомобил марка „Хюндай“, с рег. № ********, и „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 204787918, е осъдено да заплати на Б. А., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 100 лв., представляваща съдебни разноски.
Въззивникът обжалва решението изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска от въззивния съд да го отмени и да уважи предявените искове, като осъди Б. А., да му заплати сумата от 25 699,01 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени на наетата вещ, както и законна лихва за забава върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане на задължението, и му присъди сторените разноски.
Поддържа, че за да отхвърли исковите претенции, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице неяснота по смисъла на чл.147 ЗЗП относно обема на 1 предоставяните услуги, в частност наличието на задължение на доставчика на услугата да осигури сключена автомобилна застраховка „Автокаско“. Твърди, че въпросът е ирелевантен с оглед претенцията по чл.233, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на вреди, причинени през време на ползването на наетата вещ. Дори при наличието на такава застраховка, наемодателят има право на предпочитание за това от кой да получи дължимата обезвреда, а и наемателят отговаря на собствено основание, предвид задължението му да върне наетата вещ в състоянието, в което я е получил.
Оспорва като неправилен извода на съда, че е налице неяснота по въпроса за задължението на доставчика на услугата да осигури сключена автомобилна застраховка „Каско“. Такова задължение не е формулирано в договора, а отделните разпоредби касаещи разпределянето на разходите за поправяне на вредите между застраховател и наемател са принципни и касаят само случаите, в които има сключена имуществена застраховка.
Наличието на автомобилна застраховка „Автокаско“ за автомобилите на Спарк е вид услуга по договора, предвид изричното й посочване в чл.1.14, раздел 1, с наименование „Определения“. Този раздел, не определя задължения за „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД по договора, а съдържа определения на използваните в него понятия, т.е. автомобилна застраховка „Автокаско“ за автомобилите на Спарк е вид услуга, която обаче „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД не поема задължение да предоставя, а е само възможност. По отношение на клиентите си „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД има задължение да застрахова автомобилите единствено със застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 2.5. от Договора.
Отделно, при положена минимална грижа от страна на наемателя, той би могъл да установи дали съответния автомобил е застрахован с имуществена застраховка. В чл.8.10 от договора се съдържа декларация на наемателя, че е запознат с Общите условия на застраховката на превозното средство и незастрахованите рискове, т.е. В този смисъл, потребителят, при наемане на конкретно превозно средство, е длъжен да се запознае с документите, намиращи се в него и отнасящи се за автомобила. Съгласно чл.5.1.3 от ОУ към договора, при наемане на конкретен автомобил, наемателят следва да намери в превозното средство ключ за запалване, инструкция за използване, документи на превозното средство и застрахователна документация. Ако при проверка на застрахователната документация, установи, че липсва сключена имуществена застраховка, потребителят може да се откаже от използването на автомобила. Ако хипотетично се приеме, че „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е застраховал процесния автомобил със застраховка „Автокаско“ и настъпи застрахователно събитие, налице са всички основания на застрахователя, при конкретните факти в настоящия казус, да откаже изплащане на застрахователно обезщетение потребителят е напуснал произшествието без да подаде сигнал до органите на реда, поради което е станало невъзможно съставянето на официални документи от длъжностно лице, удостоверяващи настъпване на събитието/протокол за ПТП, акт за установяване на административно нарушение и т.н./; липсата на документи, удостоверяващи застрахователното събитие, е основание за отказ на застрахователя за изплащане на 2 застрахователно обезщетение, с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 408, ал.1, т.3 КЗ.
Не споделя виждането на съда, че процесните имуществени вреди са сред непредвидимите, по смисъла на чл.82 ЗЗД, по изложени съображения. Независимо от това, и непредвидимите вреди подлежат на обезщетяване при недобросъвестност на длъжника, която се изразява в неизпълнение на задължението на наемателя по чл.3.3 от Договора да информира освен наемодателя и съответния държавен орган в случай, че превозното средство бъде повредено и съответно да изчака пристигането му на мястото на произшествието.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Б. А., ЕГН **********, чрез адв.Г. С., е подал отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение и претендира разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Софийски градски съд е сезиран с искова молба – вх. № 59104 от 21.06.2023г. по описа на съда, с която „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 204787918, е предявило срещу Б. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД за сумата от 25 699,01 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени през време на ползването на наета вещ - лек автомобил марка „Хюндай“, с рег. № ********.
Ищецът е основал иска си на следните обстоятелства:
На 08.07.2019г. е сключил с ответника договор за наем на превозни средства от разстояние по реда на чл.45 ЗЗП и при заявено съгласие с Общите условия на дружеството, чрез регистрацията на потребителя Б. А. в мобилно приложение с търговското наименование „Спарк“, чрез което ищецът предоставя обществено достъпна услуга, която позволява откриване и наемане на електрически автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители.
На 06.06.2021г., в 02:16ч. ответникът Б. А. е резервирал /чрез мобилно приложение/ лек автомобил Хюндай Кона, с рег.№ ********, предоставен за ползване на ищеца от лизингодателя „АУТОТЕХНИКА“ ООД.
В 02:29ч. ответникът е стартирал управлението на автомобила - времето и посоката на движение на електромобила са отчетени от системата за дистанционно наблюдение, като минути след това, ответникът е катастрофирал в паркиран на бул.Витоша в София, лек автомобил, след което е преместил автомобила от мястото на ПТП до ул. Христо Стамболийски № 3.
В 02:38 ч. ответникът е подал информация за инцидента в мобилното приложение на Спарк с обяснение „причинени са инциденти“ и приложена снимка.
По-късно в приложението на Спарк е получен сигнал от друг клиент на Спарк –/К. В.
М./, който забелязал автомобила и подал информация.
На сутринта, на мястото където е изоставен автомобила, е пристигнал служител на 3
Спарк /Л. П./ и в 10:07ч. е подал информация за инцидента в мобилното приложение, в която е описал видимите щети по автомобила/ по предната броня, капака, предния прозорец и отворени въздушни възглавници/ и е изготвил снимков материал.
Наемателят не е уведомил органите на реда за претърпяното произшествие, поради което не са съставени и обичайните документи, свързани с произшествието - протокол за ПТП, Акт за установяване на административно нарушение и т.н.
С писмо, изх.№ 285/18.11.2021г. лизингодателят „АУТОТЕХНИКА“ ЕООД уведомил ищеца, че поради липса на надлежни документи, удостоверяващи застрахователното събитие е налице невъзможност за обработване на щетата и изплащане на застрахователно обезщетение, поради което разходите за ремонт на автомобила са останали за сметка на ищеца – лизингополучател.
Стойността на разходите за ремонт на превозното средство съгласно Фактура №9000081963 от 31.01.2022г., издадена от официалния сервиз на Хюндай в България „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД възлиза на сумата от 27 566,35 лв., която е заплатена от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с преводно нареждане за плащане от 13.04.2022 г.
В резултат на реализираното от наемателя ПТП, ищецът е претърпял материални щети в размер на 27 566,35 лв. - платени разходи за ремонт на увредения автомобил. Поради частично плащане от ответника, претенцията за обезщетяване на вредите, причинени през време на ползването на вещта е в намален размер - 25 699,01 лв.
Ищецът е направил опит за доброволно уреждане на спора – на 07.04.2022г. е изпратил известие до ответника с покана за плащане на щетите, чрез електронна поща, съгласно чл.11.6 от Общите условия.
Ответникът Б. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни, евентуално прави искане за намаляването им по размер на основание чл.52 ЗЗД, по подробно изложени съображения.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел предявеният иск за допустим, но разгледан по същество за неоснователен, по следните съображения:
Прието е за установено, че ищецът - наемодател предоставя услуги за краткосрочно ползване /наем/ на електрически превозни средства „Спарк“, предвид представените Общи условия и Договора от 08.07.2019г. сключен между страните,
Безспорно по делото е, че на 06.06.2021г. страните са встъпили в облигационна връзка по договор за наем на лек автомобил „Хюндай Кона“, с рег.№ ********, сключен от разстояние, с който ищецът, като наемодател, е предоставил процесния автомобил на ответника за временно възмездно ползване срещу задължение за заплащане на наемна цена, съобразно ценова листа. Лекият автомобил е собствен на „Аутотехника“ЕООД, предоставен на ищеца съгласно договор за наем № 545 от 10.04.2019 г. /договор за оперативен лизинг/.
Не се спори, че на 06.06.2021г. в 02:15 ч. ответникът е претърпял ПТП с наетия лек 4 автомобил. От писмените доказателства /фактура №9000081963/31.01.2022г./ и заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че ремонтираните части по автомобила се намират в зоната на удара и твърдените щети могат да бъдат в причинно - следствена връзка с посочения в исковата молба механизъм на ПТП, както и че средната пазарната цена на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по л.а. „Хюндай“ при ремонт с нови части възлиза на 22 960,62 лв. без ДДС или 27 566,30 лв. с ДДС. Сумата от 27 566,30 лв. е заплатена от ищеца на „Индустриал Комерс КО“ ЕАД - гаранционния сервиз, осъществил ремонта на процесния автомобил, видно от платежно нареждане от 13.04.2022 г. /л.76 от делото/.
Между страните не се спори, че ответникът е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а наемодателят „Райд Шеър България“ ЕАД търговец по смисъла на §13,т.2 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, ответникът - наемател се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП и правото на ЕС, която защита в частта относно регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори е въведена с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл.5 от посочената директива договорите следва да се съставят на ясен, разбираем език, а при наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в найблагоприятен за потребителя смисъл. Същото задължение за доставчиците на услуги е регламентирано и в чл.147 ЗЗП, като за неравноправни клаузи съдът следи служебно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК.