Решение № 192 от 25.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. **, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20245500900242 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2021г. около 17:10ч. , на път I-5, на 222 км.+400м. лек автомобил ***, с peг. № **, управляван от водача *** губи контрол над автомобила и самокатастрофира, като се удря в мантинела.

При процесното ПТП е пострадал пътникът И. Ж. И., който се е возел на предна дясна седалка до шофьора.

Описаното пътно произшествие е посетено на място от органите на МВР, като за инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. По случая е образувано досъдебно производство № 270/2021 г. по описа РУ Полиция **, съответно пр.пр. №9820/2021г. по описа на **.

След пътния инцидент, ищецът е откаран в ** и е хоспитализиран в Клиника по Ортопедия и травматология за периода от 14.10.2021 г- 20.10.2021 г. При извършените прегледи и медицински изследвания, лекарите са поставили следната диагноза: „фрактура луксацио аперта субталарус декстра“. По своя медико- биологичен характер получените травматични увреждания на И. И. се изразяват в счупване на десен глезен на крака. При постъпване в болницата, пострадалият имал силни болки и видимо деформиран глезен, кървене в областта на глезена с размер около 10см. По време на престоя си в болницата, 1 пострадалият е подложен на операция на 14.10.2021 г., при която е била извършена репозиция на фрактурата и наместване. Поставена му е гипсова имобилизация на крака. Извършени са контролни рентгенографии и щателна хемостаза.

Допълва, че по време на болничния престой, И. И. е търпял интензивни и продължителни болки и страдания. Не е можел да става сам от леглото. Това е наложило денонощно до него да има човек, който да го обслужва дори и за най- елементарните битови и физиологични нужди.

След изписване на пострадалия от болничното заведение, същият е продължил лечението си в домашни условия. Назначен му е домашен постелен и рехабилитационен режим на лечение, както и антикоагулантна терапия. Дадени са му препоръки за щадящ двигателен режим, за стерилни превръзки през три дни, както и да носи гипсовата имобилизация за период от 30 дни и да ползва помощни средства патерици, за да не натоварва оперирания крак. Допълва, че ищецът не е можел да се придвижва самостоятелно. Освен болките, които е изпитвал, той изпитвал и затруднения в ежедневието при извършване на елементарни битови дейности. Нуждаел се от чужда помощ, а това наложило неговите близки да се грижат за него.

След премахване на гипсовата имобилизация, десният глезен на ищецът И. И. отичал за дълъг период от време и отново изпитвал болки. Налагало му се ежедневно да приема седативни и обезболяващи средства, особено при промяна във времето. Наложило се да провежда рехабилитация за раздвижване, която също била съпроводена със силни болки и страдания. И към настоящият момент, ищецът изпитва болки в крака при продължително стоене прав, при физическо натоварване и при промяна на времето. Все още изпитва неувереност в походката си.

Вследствие на катастрофата, ищецът е бил неработоспособен за дълъг период от време, около 6 месеца.

Катастрофата се е отразила много зле и на психиката на ищеца.

Доверителят ми се чувствал тревожен и изнервен, като била нарушена и способността му да спи. Затруднен бил нормалният му начин на живот.

Оплаквал се от безпокойство, тревожни мисли и липса на апетит.

Видно от приложените документи - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от интернет страницата на Гаранционен фонд, към 2 датата на ПТП-то отговорността на водача на МПС ***, с peг. номер **, е била застрахована със застраховка Гражданска отговорност в **“, със застрахователна полица № BG /22/121000527629, валидна от 06.03.2021 г. до 05.03.2022 г.

Допълва, че съобразно разпоредбата на чл. 380 КЗ на 08.12.2021г. ищецът е завел пред ** щета за изплащане на обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди. Образувана е при ответника застрахователна преписка 0000-1000-0321-7781/08.12.2021 г., но към настоящият момент произнасяне по щетата няма, въпреки че е изтекъл 3 месечния срок по чл. 496 КЗ.

Излага,че предвид гореизложеното, на основание чл. 432 КЗ, за И. Ж. И. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди пряко от застрахователя ЗК „Лев Инс” АД.

Моли, да бъде осъден **, да заплати на И. Ж. И., ЕГН ********** застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно с лихва за забава, считано от 09.03.2022 г. (датата на която е изтекъл 3 месечния срок по чл. 496 от КЗ) .Претендира направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба се оспорват така предявените обективно съединени искове и се счита, че са допустими, но са неоснователни, както по основание, така и по размер.

Счита, че не дължи претендираните от ищеца суми, подробно описани в исковата молба, предвид следното:

На първо място счита, че не е доказано по никакъв начин от представените към исковата молба писмени доказателства наличието на причинен деликт от страна на водача на автомобила, застрахован при доверител, като не може да се съглася с твърдението, че предвид наличието на Постановление за прекратяване на наказателно производство /което също не е представено към настоящия момент в производството/ е недопустимо в гражданското производство да бъдат приемани различни от вече установените от наказателния съд фактически положения и че била установена вината на участниците в ПТП-то.

3

По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди взема следното становище:

Оспорва предявените искове по основание и по размер и счита, че същите са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на пътнотранспортно произшествие за ищецът са настъпили описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като едновременно с това оспорва всички твърдения по отношение вида, медико - психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил приключил към настоящия момент. Намира представените медицински документи за крайно недостатъчни за доказване на търпените увреди.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение само на водача на процесния автомобил с рег.№ *** - ***.

Оспорва механизма на ПТП, не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за настъпването му. Намира представените по делото документи за крайно - недостатъчни за доказване механизма на причиняване на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у Михайлов, твърдени от процесуалния представител на ищеца и по начина изложен в исковата му молба.

Оспорва и механизма на получаване на уврежданията и причинноследствената връзка между събитието и получените увреждания, като и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и вредите, описани в исковата молба, претърпени от ищеца.

Излага, че вредата, като елемент от фактическия състав на деликта не се доказва с влязлата в сила присъда на основание чл. 300 ГПК, а подлежи на доказване и не се предполага.

Предвид това, заявява, че оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент 4 неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Твърди, че не може да се съгласи с ищеца, че била установена вината на участниците в ПТП-то.

Посочва, че причинната връзка и вредата, установени в наказателното производство не са задължителни за гражданския съд, съгласно чл. 300 от ГПК и подлежи на доказване. В решение № 43/16.04,09г. по т.д.№ 648/08г. на II т.о, на ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК, че актовете на органите в досъдебното производство, макар и да са официални документи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК отм., не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него.

Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. причинната връзка, вредите и съпричиняването, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство.

Посочва,че в решение № 55/30,05.09г. по т.д.№ 728/08г. на I т.о. на ВКС и Решение №29/14.05.2016 по дело №94/2015 на ВКС, ТК, I т.о. е даден отговор на въпроса за възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя - водач на МПС. В това решение е прието, че влязлата в сила присъда /споразумение/ има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на извършителя на 5 престъплението за деянието, за което му е било наложено съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд, а поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от състава на престъплението, и не е било предмет на изследване в наказателното производство по конкретното дело.

Не споделя становището, че представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица представлявал официален свидетелстваш документ. Напротив, въпросния протокол не е съставен съобразно изискванията на закона и в него липсва основен и съществен елемент, изискуем според действащото българско законодателство, а именно - липсва схема на процесното ПТП, което води след себе си до нарушение във формата му на издаване. Предвид гореизложеното, счита, че този протокол не представлява официален свидетелстващ документ.

Излага , че представеният по делото констативен протокол за ПТП от 14.10.2021 г. не е съставен съобразно изискванията на чл.3 ал,1 от НАРЕДБА № 1з - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за Финансов надзор и Информационния център към Гаранционния Фонд в образеца по приложение № 1 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътнотранспортно произшествие. Поради което го оспорва в описателната му част за посочените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП като едновременно с това твърди, че съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са възприети непосредствено от него.