Решение № 1832 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330203753 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4294075 , с който на Д. Д. Г. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от нея нарушение по чл.

21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Д. Г.,чрез пълномощника си адв.П. по съображения, подробно изложени в жалбата и в допълнителна молба, моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Претендира разноските по делото. Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. От същия е постъпила молба да бъде даден ход на делото и излага доводи по същество.

Въззиваемата страна, ОД на МВР -Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище чрез процесуалния си представител, с което иска потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.12.2020г. в 11.29 часа в гр. Стамболийски , бул.“Тракия“ №19

, било заснето и установено с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M №530 , управлението на лек автомобил „Мазда 6“с рег. *** с установена скорост от 63 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 66 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била установена стойност на скоростта на движение от 63 км/ч в, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч.

Електронен фиш серия К № 4294075 , с който и било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол от проверка на мобилната система,протокол за използване на АТСС по чл.10 , справка за регистрация на МПС, снимка на разположението на АТСС на служебния полицейски автомобил, ,удостоверение за одобрен тип средство за измерване ,фотоснимка на заснетото МПС в нарушение . Последната, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира всички писмени доказателства по делото като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на Д. Г. ,като собственик на автомобила. Това обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1- М“ № 530 с №7-33-20 , представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се монтира в служебния автопатрул. Техническото средство е от одобрен тип, видно от приложения Протокол № 7-33-20 за последваща проверка след ремонт на АТСС от дата 18.09.2020г., с валидност една година.

Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се отбележи предвиденото в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за 2 измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 530, тъй като тя е била в употреба към 17.12.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. В тази връзка се явяват напълно неоснователни доводите в жалбата засягащи съмнения относно валидността на мобилната система за видеоконтрол.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на измерване и посока за задействане, номерата на свалените статични изображения. Индивидуализиран е и служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил. В случая типът АТСС „TFR 1- М“ не се отнася до тези, които се има предвид в хипотезата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., поради което не се изисква снимков материал за него.

Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

По-нататък описанието на нарушението за скорост е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят много добре е разбрал за какво свое деяние е санкциониран. Индивидуализирано е МПС-то Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Мястото на нарушението също е индивидуализирано – гр.Стамболийски бул.Тракия №19.Това обстоятелството се потвърждава и от ЕФ, снимката на заснетото МПС в нарушение и протокола по чл.10 от Наредбата, За така установеното нарушение, правилно е наложено и съответстващо наказание на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е определена глоба от 50 лева за превишение от съответното превишение. Размерът на глобата е фиксиран и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката, измерената скорост е била по - висока - 66 км/ч, но след приспаднат толеранс от - 3 км/ч за установена е била приета скоростта от 63 км/ч.

По отношение и на възражението по чл.39 ал.4 от ЗАННРазпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че за случаи на 3 административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай. Но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер санкция няма. А точно това означава изразът "необжалваем минимум".

В исторически план, към момента на приемане на разпоредбата на чл.

39, ал. 4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП , като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум според законодателя всъщност са глобите до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв. най-малкото, защото и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност. Впрочем, и разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН , действаща към онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни 4 фишове под 50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв.

Така, независимо, че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН , приемането в същото време и едновременно с това и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.

Обратното не може да се заключи и при прочита на чл. 85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата . Впрочем, тази разпоредба е приета също едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика чл. 85а от ЗАНН е ненужна, защото с нея се препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. А и налична е обратната разпоредба в ЗДвП. Според чл. 189, ал. 14/предишна ал. 6 за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Във всеки случай няма как ЗАНН в частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по отношение на ЗДвП.

Това, че чл. 39, ал. 2 във връзка с ал. 4 от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал. 2 включва хипотезите на маловажен случай без да препраща към друга норма и друг закон, поради което очевидно се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а ЗДвП има съвсем отделно легално определение за маловажно нарушение в § 6, т. 32 от ДР.

Единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява 5 моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/.