Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260994 от 18.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2233/2018
Вид
Решение № 260994
Подписан
18.06.2021
В сила
07.10.2021
Състав
АННА ВЛАДИМИРОВА НЕНОВА ВЪЛКАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 18.06.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 2233 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 646, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 7 от ТЗ, евентуално чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6, вр. ал. 3 от ТЗ, евентуално чл. 135 от ЗЗД.

С първоначалната искова молба по делото вх. № 136932 от 23.10.2018г. от ищеца С.В.П., синдик на „И.к.“ АД (в несъстоятелност), са изложени твърдения, че с Решение № 2040 от 01.11.2017г. по т.д.н. № 375/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, е било открито производство по несъстоятелност срещу „И.к.“ АД поради неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността

31.12.2014г. Производството по несъстоятелност е било открито по молба с правно основание чл. 625 от ТЗ, депозирана в съда на 18.01.2017г. С Решение № 617/21.03.2018г. съдът е постановил прекратяване на дейността на предприятието на дружеството и е обявил същото в несъстоятелност. С Определение № 3605/06.07.2018г. е бил назначен настоящият синдик на дружеството.

Съгласно чл.

649, ал. 1 от ТЗ синдикът на дружеството, за което е открито производство по несъстоятелност, е активно легитимирана страна да предяви отменителен иск за обявяване за недействителни на извършени от длъжника сделки в законоустановения период, с които същият уврежда кредиторите на несъстоятелността. Исковете по делото са предявени в законоустановения едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, а по основателността на исковете са изложени следните обстоятелства:

С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.09.2015г. „И.к.“ АД е прехвърлило в собственост на „Н.И.“ ЕООД 100 дружествени дяла, всеки с номинал от 5 лева, представляващи 100% от капитала на „В.К.“ ЕООД, с ЕИК *****. Обстоятелството е било вписано по партидата на „В.К.“ ЕООД в търговския регистър на 25.09.2015г. Продажната цена от 500 лева не е била платена ефективно, а с размера й е било погасено задължение на „И. к.“ АД към купувача до размера на сумата от 500 лева. Прехвърлянето на дяловете, както е било посочено и в самия договор, е било извършено на основание решение на съвета на директорите на „И.к.“ АД като даване вместо изпълнение. Към датата на прехвърляне на дяловете, „В.К.“ ЕООД е било собственик на два недвижими имота в гр. София, както и съгласно обявения в търговския регистър годишен финансов отчет и баланс за 2015г. е било с финансов резултат печалба и без задължения.

Дяловете от капитала на „В.К.“ ЕООД са били прехвърлени за сума от 500 лева, като стойността им значително надхвърля уговорената между страните продажна цена.

Прехвърлителната сделка уврежда несъстоятелното дружество – извършена е била с цел да бъде осуетено принудително изпълнение срещу дялови участия на длъжника. Участниците в сделката са били недобросъвестни. Конкретно се сочат задължения на несъстоятелното дружество към „Корпоративна търговска банка“ АД и Национална агенция за приходите и обстоятелството, че в съвета на директорите на „И.к.“ АД и в управлението на „Н.И.“ ЕООД е участвало едно и също лице – Б.Г.Т.. Купувачът на дяловете „Н.И.“ ЕООД е учредено на 10.08.2015г. от предполагаем кредитор на „И.к.“ АД – Т.И.С., чуждестранно юридическо лице. На 01.09.2018г. между трите дружества е бил сключен договор за новация, по силата на който старият кредитор е заменен с нов – „Н.И.“ ЕООД.

Съгласно договора „Н.И.“ ЕООД изрично е заявило, че като заместващ кредитор знае за невъзможността длъжникът да изпълни задълженията си за плащане към стария кредитор, посочен в договора. Задълженията на несъстоятелното дружество към „Н.И.“ ЕООД не са били изискуеми – с договора за новация не са били уговорени падежи за плащане, а видно от текста на договора за покупко-продажба на дялове, той е сключен след датата на договора за новация. Касае се за сделка, сключена при условията на абсолютна симулация единствено с цел длъжникът да прехвърли в собственост на трети лица свое имущество, за да избегне изпълнение от страна на своите кредитори. Синдикът оспорва, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на дяловете от капитала на „В.К.“ ЕООД е било налице ликвидно и изискуемо вземане в полза на „Н.И.“ ЕООД.

При изложеното ищецът иска по реда на чл. 646, ал. 2, вр. ал. 3 и ал. 7 от ТЗ да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прогласена недействителността по отношение на кредиторите на „И.к.“ АД (в несъстоятелност) на извършената от „И.к.“ АД и „Н.И.“ ЕООД покупко-продажба на 100 дружествени дяла всеки с номинал от 5 лева, представляващи 100 % от капитала на „В.К.“ ЕООД, с ЕИК *****, съгласно договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015г., вписан по партидата на „В.К.“ ЕООД с вписване вх. № 20150925133340, а в случай че тези искове се приемат неоснователни, при условията на евентуалност да се разгледат искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6, вр. ал. 3 от ТЗ, а в случай, че се приемат за неоснователни и тези искове, при условията на евентуалност исковете да се разгледат като такива по чл. 135 от ЗЗД, с присъждане на разноските по делото.

С допълнителната искова молба твърденията и исканията на ищеца се потвърждават.

Ответникът „И.к.“

АД (в несъстоятелност), по отношение на когото е приложена разпоредбата на чл.

47, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба.

С подаден отговор ответникът „Н.И.“ ЕООД оспорва предявените исковете.

Основно възразява за добросъвестност, за неспазване на сроковете по чл.

646, ал. 2 и чл. 647, ал. 1 от ТЗ и че е налице изпълнение в кръга на обичайната дейност на длъжника по чл. 646, ал. 5 от ТЗ, при подробно развитие съображения относно приложното поле на разпоредбата – че след като самият дълг е възникнал в кръга на обичайната дейност на търговеца и осигурява нейното осъществяване чрез сключване на договори за парични заеми, то изпълнението на тези изискуеми парични задължения също е в кръга на обичайната търговска дейност на несъстоятелния длъжник. Подробно се излагат съображения по възникнало задължение на „И.к.“ АД от 18.06.2014г.

Дългът е бил разсрочен с изрично посочени падежи и вноски. С договора от 14.09.2015г. длъжникът е изпълнил свое изискуемо парично задължение на основание съществуващо между него и ответника „Н.И.“ ЕООД облигационно правоотношение във връзка с договор за паричен заем. Не е налице нееквивалентност на престациите. Стойността на придобитите права съответства на стойността на прехвърленото имущество (дружествени дялове), поради което не може да се направи извод за намаляване масата на несъстоятелността и увреждане на кредиторите. Недопустимо е изследването стойността на дяловете. Ответникът излага конкретни съображения по това как следва да се определи стойността на дружествените дялове. По отношение на исковете по чл. 135 от ЗЗД се оспорва, че не е налице такава хипотеза. Не е налице знание на договарящите страни за увреждане на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Знанието, че длъжникът има дългове, не е достатъчно, трябва да се съзнава увреждане. Обстоятелството е в доказателствена тежест на ищеца (Решение № 61/01.03.2016г. по гр.д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК, ІVг.о.).

Извеждат се конкретни доводи за липса на доводи и умисъл за увреждане.

Възраженията, оспорванията и правните доводи се поддържат и в допълнителния отговор.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

С Решение № 2040 от 01.11.2017г. по т.д.н. №

375/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, постановено по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, на ответника „И.к.“ АД, с начална датата на неплатежоспособността 31.12.2014г.

Решението е било постановено въз основа на молба по чл. 625 от ТЗ от 18.01.2017г. на кредитора „Х.Б.“ АД.

В решението, въз основа на заключение на съдебна финансово-икономическа експертиза, при която са били съобразени обявените в търговския регистър годишни финансови отчети от дружеството, включително за 2014г., обявен на 28.08.2015г., е било прието, че към 31.12.2014г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил 0. 8309 - наличните краткотрайни активи на длъжника не са били достатъчни за покриване на текущите му (краткосрочни) задължения. Било е налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори.

С решение от 21.03.2018г. съдът по несъстоятелността е постановил прекратяване на дейността на предприятието на дружеството и е обявил същото в несъстоятелност.

Посочените обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства, както и от вписаните обстоятелства и обявените актове по партидата на несъстоятелното дружество в търговския регистър, които съдът е обявил за общоизвестни по реда на чл. 155 от ГПК.

Междувременно на 18.06.2014г. между „Издателско-полиграфически комплекс Родина“ АД, заемодател, и „И.к.“ АД, заемател, е бил сключен договор да заем за сума от 20 000 000 евро. Сумата е постъпила по сметка на „И.к.“ АД на 18.06.2014г. в „Корпоративна търговска банка“ АД. Съгласно договора тя е трябвало да бъде върната до 18.06.2015г.

По делото за обстоятелствата са представени договор за заем и извлечение за движение по сметка към 30.06.2014г. с титуляр „И.к.“

АД.

Вземанията на „Издателско-полиграфически комплекс

Родина“ АД по договора за заем са били прехвърлени частично на дружеството „Синетик“ ЕООД съгласно договор за цесия от 05.01.2015г., за което длъжникът е бил уведомен на 08.01.2015г., а това дружество ги е прехвърлило на „Т.И.С.“ ЛТД, чуждестранно юридическо лице със седалище и адрес в Белиз, Белиз Сити, съгласно договор от 06.03.2015г.

Съгласно споразумение от 10.07.2015г., сключено между чуждестранното дружество и „И.к.“ АД, задължението по договора за заем към „Т.И.С.“ ЛТД е било посочено в размер на

16 677 400 евро. Също съгласно споразумението задължението е било разсрочено. 129 787 евро е трябвало да бъдат платени до 20.08.2015г., а на двадесето число през следващите единадесет месеци – по 129 783 евро. До 20.08.2025г. е трябвало да бъдат платени по 140 000 евро, отново на 20-то число от всеки месец. При неизпълнение на кое да е от задълженията, цялото задължение е ставало предсрочно изискуемо. Изрично в т. 6 от споразумението е било посочено, че длъжникът „И.к.“ АД не разполага с финансова възможност да погаси задължението си към новия кредитор, в следствие на което е било подписано и споразумението за разсрочване на задължението.

Сумата по първата падежна дата по споразумението от 10.07.2015г. – 20.08.2015г., не е била платена и е имало изявление от кредитора за предсрочна изискуемост.

Това е било констатирано на извънредно заседание на съвета на директорите на „И.к.“ АД, съгласно протокол от 24.08.2015г., когато е била обсъдена възможността за погасяване чрез предлагане на други способи за изпълнение, различни от паричното плащане. Взето е било решение, включително за сключване на договори за частична новация и даване вместо изпълнение с прехвърляне на собствеността върху дялове и акции в търговски дружества, освен другото, дялове на „И.к.“ АД в дружеството „В.К.“ ЕООД, с ЕИК *****. „И.к.“ АД е било едноличен собственик на капитала на това дружество от 08.06.2015г.

На

14.09.2015г. между „И.к.“ АД и „Н.И.“ ЕООД, дружество вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията на 17.08.2015г. с едноличен собственик на капитала „Т.И.С.“ ЛТД, е бил сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове (като даване вместо изпълнение), съгласно който са били прехвърлени дружествените дялове на „В.К.“ ЕООД като даване вместо изпълнение на парично задължение на 500 лева – 100 дружествени дяла, всеки с номинал от 5 лева, общо 500 лева, представляващи 100% от капитала на дружеството. В договора е било посочено, че с договор за новация от 26.08.2015г. съществуващо задължение между „И.к.“ АД и „Т.И.С.“ ЛТД частично в размер на 500 лева е новирано с уговорка за даване вместо изпълнение чрез прехвърляне на право на собственост върху дружествени дялове от капитала на „В.К.“ ЕООД на нов кредитор „Некст Инвест“. Погасителният ефект на задължението в размер на 500 лева е трябвало да настъпи от датата на вписване на договора в търговския регистър.