Решение № 18372 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18372 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251110149094 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Т.“ ЕАД твърди, че съобразно §1, т.43 от ДР на ЗЕ ответника е потребител на ТЕ за стопански нужди и в тази връзка не е сключен договор, между страните, поради което длъжника се е обогатил неоснователно. Претендира да се признае за установено, че ответника се е обогатил неоснователно за сумата 130.66 лева, представляваща главница и съставляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението23.05.2025 г. до окончателното плащане; за сумата 39.80 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за периода от 31.12.2022 г. до 21.05.2025 г.; за сумата 16.32 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението- 23.05.2025 г. до окончателното плащане и за сумата 5.52 лева, представляваща лихва, върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 21.05.2025 г. Претендира осъждане на ответника за разноските.

Ответникът „С.“ ЕООД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че не е ползвал топлинна енергия за въпросния обект-магазин №39, находящ се в гр.София, ж.к.

„Овча купел“ бл.430, вх.Б за процесния период от м.11.2022 г. до м.04.2023 г. Твърди, за претендирания период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. процесния недвижим имот е бил отдаден под наем, видно от Договор за наем от 17.02.2020 г. Поддържа, че процесния имот 1 не е свързан с топлопреносната мрежа на ищеца-чл.2.1. от Протокол от Общо събрание на собствениците от 17.05.2011 г. и в него никога не са монтирани отоплителни тела-радиатори, щранг-лири и през него не минават нито вертикални, нито хоризонтални щрангове.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като в случай, че обектът е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната мрежа на сградата, в която се намира. В тази връзка се приема заявеното от ищеца, че между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото Договор за покупко-продажба на търговско предприятие по чл.15 от Търговския закън от 10.05.2012 г. се установява, че процесния недвижим имотмагазин №39, находящ се в гр.София, район „Овча купел“, ж.к. „Овча купел“ бл.430, абонатен № 428114 е собственост на ответника.

Според на §1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопанско нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общински бюджет.

Съобразно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови(стопански) нужди от „Т.“ ЕАД се извършва въз основа на писмен договор. По делото се установи, че няма сключен договор за продажба на топлинна енергия за небитови(стопански) нужди, между ищеца и ответника.

В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – аргумент от чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на 2 друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В настоящият случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия (в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно разпоредбата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.7.2012г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.), потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.

По делото не се спори по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, както и че ответникът е собственик на процесния имот.

За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същия е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи – доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК.

По делото е приложен Договор от 02.09.2011 г. между „Т.“ ЕАД и Етажната собственост на бл.430 в ж.к.„Овча купел“, гр.София за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа при условията на решенията на ЕС, неразделна част от договора. В т.2 от договора е посочено, че няма да се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката собствениците на посочените имот, между които е и процесния-магазин №39.

При наличието на изключение в Договора от 02.09.2011 г., то ответника няма качество на потребител на топлинна енергия и не е обвързан от Общите условия на „Т.“ ЕАД.

3

В частност от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 17.02.2020 г. между „С.“ ЕООД, представлявано от М.М., в качеството му на наемодател, и Б.Д.С., в качеството му на наемател, е бил сключен Договор за наем на процесния магазин № 39 за срок от 5 години, считано от 17.02.2020 г.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същия е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил разходи. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил топлинна енергия през исковия период, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване.

В подкрепа на извода за липса на доказателства за реално потребено количество топлинна енергия, е и отразеното от вещото лице в приетата съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице по допуснатата и неоспорена съдебно-техническа експертиза заявява в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г., че при посещение на процесния недвижим имот се установява, че не е имало никога топлоподаване в този имот „…няма следа от отоплителни уреди, няма нищо…“

С оглед на гореизложеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявените главни искове са неоснователни. Щом главният иск е неоснователен, неоснователни се явяват и предявеният акцесорен такъв за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По разноските:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има единствено ответникът, който чрез процесуалния му представител, претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, които следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против „С.“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ралевица“ №84, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД, за сумата от 130.66 лева, представляваща главница за топлинна енергия за 4 периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. и за сумата от 16.32 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението- 23.05.2025 г. до окончателното плащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата 39.80 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2022 г. до 21.05.2025 г. и за сумата от 5.52 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 21.05.2025 г.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ралевица“ №84, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 250 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5