Определение № 130 от 28.03.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Разград, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274- чл. 279 вр. чл. 129, ал. 4 във вр. ал. 3, изр. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД" АД, ЕИК 116019472 против Определение № 83 от 23. 01. 2023 г. по гр. д. № 1701/ 2022 г. по описа на РС Разград, с което е върната исковата молба на ищеца и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната по частната жалба страна, която е ответник по делото - А.М.Н. е подала писмен отговор. Оспорва жалбата като недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като била заплатила на ищеца по-голяма сума от претендираната със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба. Алтернативно твърди, че частната жеалба е неоснователна, като излага подробни съображения.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД" АД да бъде установено в производство по чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на „Топлофикация - Разград" АД следните суми: Сумата от 31,76 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от 30.04.2021 г. до 12.07.2021 г., ведно със законната лихва от 21.09.2022 г, до окончателното й изплащане; Сумата в размер на 0,66 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за 1 периода от 09.07.2022 г. до 20.09.2022 г. В исковата молба ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава претенцията си, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Ищецът доставял топлинна енергия за топлоснабдяване на жилище на ответницата, находящо се в етажна собственост с централно топлоснабдяване.

Същата не е изпълнила задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в имот, намиращ се в сграда - етажна собственост. За времето от 30.04.2020 г. - 12.07.2021г. ответницата е потребила и не е заплатила топлинна енергия на стойност 275.62 лв. за адрес: *******. За това задължение съдът е издал Заповед по чл.

410 и сл. от ГПК по ч. гр. д. № 1086/ 2022 г. , с която разпоредил ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 275.62 лв. главница за времето от 30.04.2020г. - 12.07.2021г. и мораторна лихва в размер на 33.77 лв. за периода от 25.11.2020 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.06.2022 г . до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 25.00 лв. разноски по делото. След издаване на заповедта за изпълнение, с пощенски запис, на 08. 07. 2022 г. е платена сумата от 300 лева. В изпълнение на чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 41, ал. 4 от ОУ, с нея са покрити първо разноските по заявлението за издаване на Заповед по чл. 410 и сл. от ГПК, след това лихвите, натрупани до този момент и накрая частично главницата по фактурите за топлинна енергия. В резултат на плащането, ответникът остава да заплати на „Топлофикация- Разград" АД сумата от 31,76 лв. по фактури от месец април и месец юли 2021 г., които суми са предмет на установителния иск, предявен на осн. чл. 422 от ГПК.

С Разпореждане № 3342/ 25. 11. 2022 г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указание ищецът в едноседмичен срок да уточни: В каква поредност и в какъв размер е извършил погасяване на задълженията на ответника за главница и лихви в общ размер от 309, 39 лева с платените 310 лева; Съобразил ли е поредността на погасяване посочена от длъжника, която е различна по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; Приема ли за тъжденствени понятията "сградна инсталация" и "дялово разпределение"; Размера на начислените месечни прогнозни сметки от процесния период, като определи частта от отопление с уреди и частта от дялово разпределение/сградна инсталация, както и дали има начислявани други такси и извършено годишно уравнение.

С Молба, вх. № 10730/ 05. 12. 2022 г. ищецът е уточнил начина на погасяване на задълженията, посочил е легалната дефиниция на "сградна инсталация" и "дялово разпределение" и начина на разпределение на топлинната енергия.

С Разпореждане № 60/ 09. 01. 2023 г. съдът отново е предоставил едноседмичен срок на ищеца да уточни дължимата главница за всеки отделен месец и какво включва ; размера на обезщетението за забава да се посочи за всеки месец с посочване на начален момент, претендираната остатъчна главница за кой месец се дължи, както и обезщетението за забава.

С молба, вх. № 606/ 20. 01. 2023 г. ищецът е уточнил, че претендира главница, така както е посочил с исковата молба за м. април 2021 г. и м. юли 2021 г. , когато е изравнителната за сезона сметка, посочил е по размер задълженията, както и за обезщетението за забава.

2

С обжалваното Разпореждане № 83/ 23. 01. 2023 г. съдът е счел, че указанията не са изпълнени, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Незаконосъобразно съдът е приел, че не са отстранени нередовности на исковата молба. Още в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил фактите, от които извлича претенциите си. Посочен е периода, за който се отнася задължението за главница и лихви, извършеното плащане от ответницата в хода на производството и начина с поредността, по който е погасено задължението до размера на извършеното плащане.

Посочено е, че се претендира главница за м. април и м. юли 2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0, 66 лева от 09. 07. 2022 г. до 20. 09. 2022 г., а с молба, вх. № 606/ 20. 01. 2023 г. е посочил точния размер за двата месеца. С уточнителната молба, вх. № 10730/ 05. 12. 2022 г. е внесена още по-голяма яснота в поредността на погасяване на задължението. Дали правилно е отнесена внесената от ответницата сума за погасяване на задълженията й, е въпрос по същество, който може да бъде изяснен със ССЕ, каквато ищецът е поискал да бъде назначена с исковата молба.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 83 от 23. 01. 2023 г. по гр. д. № 1701/ 2022 г. по описа на РС Разград.

ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия. първоинстнационния съд за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3