Решение № 167 от 26.04.2021, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 26.04.2021г. град Стара Загора

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 48 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на

Ф.Д.П. от гр. Раднево, подадена чрез пълномощника му адв. В.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на Ф.Д.П. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП. Твърди, че след като е изпълнил издадения му талон за изследване чрез дадена кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, до изготвянето на заключение на токсико- химичната експертиза, съществуването на нормативно регламентираната хипотеза по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, на която се основава възприетото административно решение за прилагане на ограничението, се явява недоказано. Счита, че доколкото е оспорил резултата, отчетен при направената с Дръг Тест проверка за употреба на наркотични вещества, незаконосъобразно заповедта е постановена и съотв. принудителната административна мярка е наложена преди да има резултат от химико-токсикологичното изследване за наличие на съдържание на такива вещества в дадената кръвна проба.

По тези съображения и такива, че при последващо извършената токсико-химична експертиза на представената за изследване кръвна проба, не е установено наличието на наркотични вещества, е направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор

„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На жалбоподателя в настоящото производство – Ф.Д.П., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия G № 320663 от 09.12.2020г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 09.12.2020г. в 21.05 часа в гр. Стара Загора по бул. „Цар Симеон Велики“ до № 145 в посока изток - запад, Ф.П. управлява л.а с рег.№ *****, собственост на „Промосейл“ ЕООД, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. На водача е извършена проверка с Дръг Тест 5000 ARLK - 0072, който с проба № 00485 от 09.12.2020г. в 21:37ч е отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин. Издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 092251 със 7бр. холограмни стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Ф.Д.П. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Ф.П. АУАН серия G № 320663 от 09.12.2020г., за това, че на 09.12.2020г. в 21.05 часа в гр.

Стара Загора по бул. „Цар Симеон Велики“ до № 145 в посока изток - запад, Ф.П. управлява л.а с рег.№ *****, собственост на „Промосейл“ ЕООД, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено при извършена на водача проверка с Дръг Тест 5000 ARLK - 0072, който с проба

№ 00485 от 09.12.2020г. в 21:37ч е отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1228-001297/ 09.12.2020г., в т.ч АУАН серия G № 320663 от 09.12.2020г., Резултат от извършената проверка на водача Ф.П. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг Тест 5000 ARLK - 0072 /тест № 485 от 09.12.2020г./ и Талон за изследване № 092251 от 09.12.2020г., в който е отбелязано от Ф.П., че не приема показанията на теста; Докладна записка; Справка за нарушител/водач и др.

Представени и приети като доказателства по делото са и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични или техни аналози; Протокол за извършена експертиза № 21/ ТКХ-29 от 02.02.2021г. и Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 19.03.2021г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.

172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-723 от 06.03.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП/, сред които е и началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора.

Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.

59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1228-001297/ 09.12.2020г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.

4 установените стойности са определящи. Приложената на Ф.П. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 09.12.2020г. в 21.05 часа в гр. Стара Загора по бул. „Цар Симеон Велики“, Ф.П. управлява л.а с рег.№ ***** след употреба на наркотични вещества, установено при извършена на водача проверка с Дръг Тест 5000 ARLK - 0072, който с проба № 00485 от 09.12.2020г. в 21:37ч е отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Ф.П. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от Ф.П. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 09.12.2020г. на водача на МПС Ф.П. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 ARLK - 0072, с проба 00485 от 09.12.2020г. е отчетен положителен резултат за употреба на метамфетамин. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по делото резултат от извършената проверка на водача Ф.П. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг Тест 5000 ARLK - 0072. На Ф.П. е съставен и АУАН серия G № 320663 от 09.12.2020г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия G № 320663 от 09.12.2020г. е част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 20-1228-001297/ 09.12.2020г. и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Действително АУАН серия G № 320663 от 09.12.2020г. е подписан без възражения от лицето, срещу което е съставен, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление на ППС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото производство, по следните съображения: