Акт от 12.04.2012, Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е № 120

12. ІV. 2012 година, Велинград.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година, в закрито съдебно заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАНЯ

ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР:А.К. като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ

ТОТОЛАКОВА гр. дело №565 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Установителен иск за собственост по чл. 97 от отменения Граждански процесуален кодекс, разгледан по реда на част

ІІ от същия кодекс, озаглавена “Исково производство”. Искът е разгледан по реда на отменения Граждански процесуален кодекс на основание §2 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия.

С исковата си молба ищците Т.Б.П. ЕГН**********,***І, и Г.Л.Т. и К.М., и двамата с адрес за призоваване в гр. София, район Лозенец, на ул. “Кръстьо Сарафов” №40, партер, чрез адвокат М.П.Д., твърдят против ответниците С.Д.Р. ЕГН**********, Д.Р.Р. ЕГН**********, Н.Р.Р. ЕГН**********,***ІІІ, Н.П.Н. ЕГН**********,***ІІ, К.В.Д.

ЕГН***********,*** и И.В.Д. ЕГН**********,***, че са собственици на дворно място (застроено и незастроено), цялото с площ от 400 м2, съставляващо парцел №ХІІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по плана на Велинград при граници и съседи: от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от юг – имот с планоснимачен номер 2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от север имот с планоснимачен №2385, собственост на наследниците на Т.Д.П., ведно с построената в имота триетажна масивна вила на застроена площ от 82 м2, всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота постройка на застроена площ от 12 м2 и дворно място, незастроено, цялото с площ от 450 м2, съставляващо парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по регулационния план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток – улица, от север – имот с планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306.

Твърдят, че са го придобили чрез давностно владение, продължило повече от десет години.

По делото е предявен и инцидентен установителен иск, с който същите ищци искат по отношение на същите ответници да бъде установена на нищожността на допусната с решение №87 на Велинградския районен съд от 23. VІ. 2005 година делба.

Ищците претендират и за разноските по водене на делото.

По делото са конституирани като трети-лица помагачи

М.Н.Х., родена на -- живееща в ***, В.Б.П. ЕГН**********,***,

Л.П.Ч. ЕГН**********,***, Б.В.П.,*** и И.В.П.,***ІІ, Л.П.С. ЕГН**********,***, Е.Д.Н. ЕГН**********,***І, Р.П.А. ЕГН**********,*** З. и Р. и В.Р.А., и двамата живеещи в ***, с единни граждански номера съответно ********** и **********. На мястото на Р.П.А. и В.Р.А. на основание удостоверение за наследници на Р.П.А. ЕГН**********, издадено от Старозагорската община на 27.

І. 2010 година под №240, са конституирани В.И.А. ЕГН**********, И.В.Д. ЕГН********** и И.В.А. ЕГН**********.

Ответниците по делото оспорват иска като твърдят, че ищците не биха могли да придобият имота нито по давност, нито по друг начин. Пълномощникът им сочи, че инцидентният установителен иск е недопустим, тъй като спорът между същите страни за същия имот вече е бил решен с влязло в сила съдебно решение по допускане на делба.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18. ХІІ. -- година в село Лъджене е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който А.Н.В., в качеството му на настойник на малолетния Г.Д.Г. и И.Д. ***, се задължават да прехвърлят на С.Р.Н. от гр. София, собствеността на ⅔ идеални части от наследствената си нива, цялата с площ от 1 400 м2, находяща се в землището на село Каменица, в местността Гръчка бара, при съседи: С.И.Г., Г.Ц. и Д.С. срещу цената от 13 280 лева, която С.Р.Н. се задължава да им заплати. За посочения договор Лъдженският околийски съдия С.Н.П. съставя нотариален акт --, --, регистър --, нотариално дело -- от -- година, приложен по делото.

На 25.

ХІ. -- година Г.П.Ш., нотариус при Велинградския районен съд, издава приложен по делото констативен нотариален акт --, --Х, дело №-- от -- година, с който на основание чл. 3, ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти признава правото на собственост на третите лица – помагачи по настоящото дело Л.П.С. и

Е.Д.Н. и на Р.П.А. ЕГН**********,*** , върху недвижим имот, находящ се в квартал 210 по плана на Велинград, в квартал Каменица на бул. “Съединение” №147, урегулиран недвижим имот (вилен), планоснимачен №2386 с площ от 950 м2, състоящ се от два парцела – първият с №VІ-2306 с площ от 500 м2, незастроен при граници: от изток – улица, от север – имот с планоснимачен №2335, собственост на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – вторият парцел с №ХІІ-2386, с площ от 450 м2, при граници: от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от север – парцел №2385 на наследниците на Т.Д.П. и от юг – парцел №2307 на наследниците на Ц.Т.Ш., заедно с построената в имота масивна триетажна вила със застроена площ от 82 м2, всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и клозет, ведно с построените в парцела масивни перална и клозет с площ от 12 м2.

На -- година във Велинград е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който третите лица-помагачи Л.П.С., Е.Д.Н., Р.П.А. и Р. и

В.Р.А. се задължават да прехвърлят на първата ищца собствеността на дворно място (застроено и незастроено), цялото с площ от 400 м2, съставляващо парцел №ХІІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 от квартал 210 по регулационния план на Велинград при граници и съседи на парцела: от запад – улица, от изток – парцел №VІ-2306, от юг - имот с планоснимачен номер 2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от север имот с планоснимачен №2385, собственост на наследниците на Т.Д.П., ведно с построената в имота триетажна масивна вила на застроена площ от 82 м2, всеки от чиито етажи се състои от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота постройка на застроена площ от 12 м2 и дворно място, незастроено, цялото с площ от 450 м2, съставляващо парцел VІ, отреден за имот с планоснимачен №2306 в квартал 210 по регулационния план на Велинград при граници и съседи на парцела: от изток – улица, от север – имот с планоснимачен №2385, собственост на К.Д.П., от юг – имот с планоснимачен №2307, собственост на Ц.Т.Ш. и от запад – парцел №ХІІ-2306 срещу цената от 20 060 лева, която ищцата се задължава да заплати в тридневен срок. За посочения договор е съставен нотариален акт №--, --І, регистрационен №--, нотариално дело №-- от -- година, приложен по делото.

На 23. VІ.

2005 година Велинградският районен съд е постановил приложено по настоящото дело решение №87, с което се е произнесъл по гражданско дело №251 по описа си за 2005 година. С посоченото решение съдът е допуснал до делба между ответниците, третите лица – помагачи М.Н.Х., В.Б.П. ЕГН**********, Л.П.Ч., Б.В.П. и И.В.П. и първата ищца на процесния имот при квоти:: за С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р. – по 2/54 идеални части; за П.Н.П., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д. по 3/54 идеални части; за Б.В.П.,

И.В.П., В.Б.П. и Л.П.Ч. по 6/54 идеални части; за М.Н.Х. – 2/27 идеални части и за Т.Б.П. – 4/27 идеални части. Искът за делба е отхвърлен по отношение на покойния А.П.Л.Т. ЕГН**********, съпруг на ищцата в настоящото производство Т.Б.П..

Решението на Велинградския районен съд е потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд с решение №29, постановено през 2006 година по гражданско дело №977 по описа на последния съд за 2005 година.

Решението на Пазарджишкия окръжен съд е било обжалвано от ответниците по настоящото дело пред Върховния касационен съд на Република България, който се е произнесъл на 27. ІV. 2007 година с решение №21 по гражданско №525 по описа на І Гражданско отделение за 2006 година. С решението си Върховният касационен съд е оставил в сила решението на Пазарджишкия окръжен съд. Решенията на Пазарджишкия окръжен съд и на І Гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България са приложени по настоящото дело.

С молба 25. VІІ. 2007 година покойният съпруг на първата ищца и баща на другите двама ищци е поискал Върховният касационен съд на Република България да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло влязлото в сила решение на Велинградския районен съд. Като основание за отмяната жалбоподателят сочи нередовното си призоваване.

По делото са разпитани като свидетели Н.Н.П. ЕГН********** и К.Д.П. ЕГН**********, и двамата живеещи в *** и Р.В.В. ЕГН**********,***І.

Първият свидетел притежава имот в съседство с процесния. Твърди, че къщата, която обитава, е строена през -- година, преди вилата, построена в процесния имот. Сочи съседите на процесния имот – Ш., бул.

“Съединение”, ул. “Виктор Юго”. Твърди, че преди одържавяването имотът е принадлежал на “бай Р. А. *** – наследодател на третите лица-помагачи.

Свидетелят твърди, че след реституцията имотът е посещаван единствено от същия бай Р. и съпругата му. Р. А. се грижел за вилата и поръчвал поправки по нея на бояджии и други майстори, наемал и пазачи. Свидетелят депозира показания, че от посочения бай Р. получил сведения, че негов племенник Р. също е наследник на имота, но от 1989 – 1990 година посоченият Р. не е посещавал имота. Свидетелят сочи, че в последствие вилата била продадена на ищцата и тя и съпругът й след продажбата единствено стопанисвали имота и правели подобрения в него, като не допускали други ползватели.

Втората свидетелка също притежава имот в съседство с процесния. Описва като съседи на имота същите, посочени от предходния свидетел. Депозира показания, че след 1992 година в имота се появили двама нови собственици – Р. И Р.А.. След известно време в имота започнал да идва само Р. А..

Р. А. починал през 1999 година и до смъртта му никой освен него не стопанисвал имота.

След това имотът е бил продаден на ищцата и съпруга й, които извършвали подобрения в него и се заселили за постоянно.

Свидетелката Р.В.В. е позната на ответниците.

Твърди, че същите са наследници на Р. А. и че той и семейството му преди 2000 година са я канили да пътува в околностите на Велинград. Посетили и процесната вила, като Р. А. отключил със свой ключ и влязъл безпрепятствено.

С оглед на горното от правна страна съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства се установи по един несъмнен начин, че ищцата е придобила процесния имот по силата на договор за покупко-продажба и в нейна полза е изтекла придобивна давност (по делото е приложен нотариален акт). За да се приеме, че в полза на ищцата е изтекъл давностен срок, следва да са налице следните предпоставки: ищцата да е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да го държи като свой постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно през изискуемия от закона период от време. Съдът стига до този извод, макар че в сега действащия Закон за собствеността не е възпроизведен текстът на чл. 302 от отменения Закон за собствеността, имуществата и сервитутите (брой 29 на Държавен вестник от 1904 година), според който владението е законно, когато съдържа шест признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена. Няма съмнение, че тези признаци намират отражение в сега действащия чл. 68 и следващите от Закона за собствеността. В същия смисъл е и решение № 304, постановено на 4. V.

1995 г. по гражданско дело № 75 по описа за 1995 г. на I Гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България, с докладчик съдията Тодор Стоилов.

От събраните по делото доказателства е видно, че ищцата владее процесния имот – тя и съпругът й са извършвали фактически действия на използване по предназначение на вещта: извършили са подобрения в нея и са се заселили постоянно. Съдът стига до горния извод, основавайки се показанията на свидетелите Н.Н.П. и К.Д.П.. Ищцата се е представяла и за собственица на процесния имот, като е предоставила на трето лице ключ, за да го наглежда, от което може да се направи извода, че го държи за себе си и с цел да го свои. От изложеното следва, че в случая са налице и обективният, и субективният признак, които сочат ищцата като владелец на процесния имот. Съдът счита, че тя е добросъвестен владелец. Според изискването на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността един владелец е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Както е видно от приложения нотариален акт, ищцата е придобила процесния имот по силата на договор за покупко-продажба. Дори продавачите да не са били собственици на целия процесен имот, по делото не се събраха доказателства, че ищцата е знаела това. От изложеното дотук следва, че ответницата е добросъвестен владелец на процесния имот и би могла да придобие право на собственост върху него с изтичането на пет годишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността, т. е. от 21.