Решение № 1277 от 11.11.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Плевен, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20214430101019 по описа за 2021 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** против В. Н. В. с ЕГН: **********, в която се твърди, вземането на ищеца се основава на сключен на 23.11.2018 г. между *** като кредитор и В. Н. В. като кредитополучател договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***-***. Излага се, че съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издал на кредитополучателя кредитна карта ***. Минималната месечна погасителна вноска представлявала минималната месечна сума, която картодържателят следвало да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят бил длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата. Револвиращата функционалност предоставяла възможност на картодържателите да заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения кредит били отново на разположение след погасяването им.

1

Картодържателят разполагал с възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредитният лимит представлявал одобрената от издателя сума, с която се захранвала картата и до която клиентът имал достъп. Максималният лимит за всеки клиент се определял индивидуално съобразно предварително зададени рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит бил в размер на 1000.00 лева. Използваният кредитен лимит бил сумата, която кредитополучателят използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит. Разполагаемият кредитен лимит представлявал сумата, която остава на разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал суми по кредита. Картата позволявала чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната и чужбина (чл. 2). Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В договора била предвидена възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4). Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ тип били налице две възможности за изпълнение на задължението: 1). посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпвало, когато картодържателят погасял цялата използвана сума;

2). частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска или по-голям, но без да е погасена пълната сума по задължението. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на погасителна вноска (чл. 12). Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл. 14).

2

ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите предвидени в тарифата. В чл. 16 от договора било предвидено, че кредиторът имал право да блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ кредитополучателят изплащал избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.

Твърди се, че на 23.11.2018 г. ответникът се възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и било извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването *** за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“ за срок от 8 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.08.2019 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски. Договорено било кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 8 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 105.72 лева. За ползването на услугата по чл. 4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“, като била посочена и общата стойност на плащанията. Падежът по кредита бил на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължала фиксираната месечна вноска, определена по него. В случай, че кредитополучателят не направел плащане на тази вноска на съответния падеж, тя трябвало да бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферирала от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.

След усвояването на суми по кредитната карта, за кредитополучателя 3 възниквало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Твърди се, че ответника В.В. преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.04.2019 г., към която дата било последното плащане по заема. Навеждат се доводи, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 09.09.2019г. на длъжникът била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за изискуем.

Сочи се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника бил в общ размер на 753.73 лева, като на 01.04.2019г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана и от страна на кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -Плевен за следните дължими суми по процесния договор: 690.86 лева - главница; 20.87 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 05/09/2019 година; 42.00 лева - мораторна лихва за периода от 05/09/2019 г. до 27.05.2020 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Сочи се, че кредитора претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.***. по описа на ПлРС била издадена Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на процесните вземания.

Като следствие от изложеното се претендира постановяване на 4 решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение: 690.86 лева - главница; 20.87 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 05.09.2019 година; 42.00 лева - мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 27.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителен иск за горните суми.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът В. Н. В., чрез особения представител адв.К.Д. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който исковите претенции се оспорват. Оспорва процесния договор за кредит като несъответстващ на разпоредбата на чл. 5, ал.4 ЗПК/ редакция ДВ бр.20/6.03.2018 г. - липсвал стандартен формуляр по смисъла на чл. 5, ал.2 ЗПК и в договора липсвали данни кое било лицето, което го е подписало за кредитор и разполагало ли е същото с представителна власт. Оспорва твърдението, че кредитополучателя бил получил кредитна карта от ищеца и се разпоредил със средства, получени от него под формата на кредит. Оспорва автентичността на приложената към ИМ обратна разписка от 03.12.2018. г., обозначена като електронно изявление на ***. Сочи, че в документа се съдържали данни само за подател, получател и номер на пратка без никаква яснота какво е съдържанието на пратката.

Навеждат се доводи за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК, т.к. не съответствал на изискванията на чл.

10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7, 8, 9, 9а, 10 и т. 11 ЗПК.

Сочи се, че процесния договор не отговарял на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, с оглед липсата на описани по ясен и разбираем начин елементи от договора и нечетимост на същия. На стр. 1 в част Параметри и условия 5 била посочена абсолютна стойност на лихвен процент 9,95%, но липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целия срок или е променлив, нямало информация за базата, върху която се начислявал и дали се определял върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

В договора не бил посочен общия размер на дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посочената лихва отговаря на действително прилаганата от кредитора лихва. Липсвали процедури за промяна на лихвения процент, като в чл.15 от договора била предвидена възможност за кредитора ежемесечно едностранно да преразглежда размера на лихвата. Сочи се, че клаузата по чл.

15 от договора била неравноправна. В договора не се съдържали условия, регламентиращи методиката, по която банката можела едностранно да променя лихвата всеки месец. Не се съдържал алгоритъм и правила, по които базовия лихвен процент да бъде променен, респ. липсвало правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменение на стойностите на факторите, които биха били основание за промяна. На стр. 7 от договора в приложение в табличен вид били посочени данни за лихвен процент в размер 35 %, при което била налице неравноправна клауза, с оглед противоречието й с добрите нрави. При това се обосновава, че в процесния договор не бил посочен размер на възнаградителната лихва в лева и начин на изчисляването й по смисъла на чл. 11,ал.1,т. 9 и 9а ЗПК, което водело до недействителност на договора.