Определение № 300 от 26.07.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Смолян, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500319 по описа за 2024 година Производството е по чл.83,ал.2 ГПК.

С обжалваното определение №258/27.05.2024г по гр.д. №65/2024г Маданският районен съд е оставил без уважение молбата на ищеца Г. М. Х.

,за освобождаването му от заплащане на разноски за особен представител по делото.

Постъпила е частна жалба с вх.№2032/19.06.2024г от Г. М. Х. от гр.М., чрез адв.М. О. против определение № 258/27.05.2024г.,постановено по гр. дело N° 65/2024г. по описа на районен съд – Мадан.За да се произнесе в този смисъл, районен съд -Мадан е приел, че декларирания месечен доход на ищеца в размер на 1455 лева от пенсии, предпоставя имуществено състояние, което „ не е такова, изключващо възможността от изпълнението на публичноправното задължение за заплащане на разноски за особен представител".Счита ,че съгласно разясненията, дадени от ВКС в т. 12 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в случаите, в които съдът намери, че страната е материално затруднена по такъв начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83 ал.2 ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.Намира ,че районния съд неправилно е приел, че не са налице основанията по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на разноски за особен представител на ответника.Счита ,че в случая се касае за изпълнение на указание от съда за внасянето на депозит в размер на 1000,00 лева за особен представител на ответника. Твърди ,че ищеца е пенсионер и получава пенсия в размер на минималната работна заплата за страната - 930,00 лева, а съпругата му получава пенсия в размер на 540,00 лева, тоест под размера на минималната работна заплата. Твърди ,че и двамата със съпругата му са нетрудоспособни те не могат и не реализират допълнителен доход. Счита ,че в настоящия 1 период на активни инфлационни процеси и предвид тяхната възраст и здравословно състояние, за тях, и в частност на ищеца намира ,че е непосилен разходът от 1000,00 лева за особен представител на ответника, тъй като застрашава оцеляването им. Сочи съдебна практика .Намира ,че в противоречие с трайно установената практика, районният съд не е съпоставил доходите и имущественото състояние на ищеца с определения размер на депозита. Липсата на доказателства за ежемесечна нужда от закупуване на лекарства счита не може да обоснове извод, че ищецът получава доход над минималната издръжка за живот. Намира ,че съдът неправилно е преценил, че този размер позволява внасянето на депозит в определения размер.Намира ,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, и противоречи на закона и цитираната съдебна практика, поради което моди въззивния съд да го отмени и вместо него да освободи ищеца Г. М. Х. от внасянето на депозит за особен представител, като при условията на евентуалност освобождаването може да бъде и частично Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса,срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В районен съд –Мадан, Г. М. Х. от гр.М. чрез адв.М. О. е предявил срещу Т. Е. Х. от гр.М. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК ,с цена на иска 8 537,34 лева ,да бъде признато за установено по отношение на ответника

,че вземането на Г.

Х. ,за което е издадена заповед

№133/17.10.2023г за сумата 8 537,34 лева ,която е изхплатил чрез приудително изпълнение по изп.д. №588/2018г по описа на ЧСИ П. М. в качеството си на поръчител по договор за кредит от 13.09.2017г сключен между Т.

Х./кредитополучател/ и *** ЕАД като кредитор ,ведно със законна лихва върху главницата от 16.10.2023г до окончателно изплащане на сумата ,съществува.

По делото е представена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Г. М. Х. ,от което е видно ,че той и съпругата му получават общо 1450 лева пенсии и съпругата му притежава апартамент в гр.М. ,който е нейна лична собственост , а той не притежава имоти и МПС.

Видно от удостоверение от 22.05.2024г на НОИ –Смолян Г. М. Х. получава пенсия в размер на 1227,97 лева като има наложен запор от ЧСИ П.

М. в размер на 294,97 лева .

Съдът констатира ,че по ч.гр.д. №364/2023г по описа на районен съд Мадан ,приложено по гр.д. №65/2024г по описа на районен съд Мадан на стр.7 има сключен договор за правна защита и съдействие като Г. Х. е заплатил адв. възнаграждение на адв.О. в размер на 650 лева .

По молбата за освобождаване от държавна такса съдът всякога е оправомощен и задължен да извърши тази преценка съпоставяйки общото имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, 2 здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото с цената на иска и пълния размер на задължението Както по въпроса за кръга на лицата, спрямо които нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е приложима, така и за изискуемите се предпоставки за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК съществува не само трайно установена съдебна практика, но и формирана задължителна практика на ВКС, която е в смисъл, че освобождаването от такса е допустимо единствено за лица, които нямат средства за нейното заплащане. Поради това, както е в настоящия случай когато внасянето на държавна такса би създало за определен период от време само известни затруднения за страната, задължена да я заплати, но същата като разход не е непосилна за последната, то предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК ,не са налице. /В този смисъл е определение № 183 от 18.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 707/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. А./ Поради това въззивният съд намира ,че законосъобразно и обосновано районният съд е оставил без уважение депозираната пред него молба на Г. Х. на основание чл.83,ал.2 ГПК да бъде освободен от внасяне на депозит 1000 лева за особен представител на ответника. Вярно е че има представени по делото доказателства както за Г. Х. така и за съпругата му ,че имат здравословни проблеми ,но липсват по делото доказателства какви суми отделят месечно за закупуване на лекарства .Съпругата му има апартамент в гр.М. ,като молителят е отделил средства за да заплати адв. възнаграждение на процесуалния си представител по делото в размер на 650 лева.

Поради това като законосъобразно и обосновано ще следва да бъде потвърдено обжалваното определение .

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №258/27.05.2024г по гр.д.

№65/2024г по описа на районен съд –Мадан ,като законосъобразно и обосновано постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на пълномощника на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3