Решение № 205 от 03.12.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Радомир, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. А. при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Гражданско дело №

20241730100088 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС.

В исковата молба се твърди, че родителите на ищцата Е. Й. притежавали недвижими имоти, находящи в гр. Р. и с. Д. Р.. След смъртта на баща ú, майката Р. Б. - ответница по делото, решила да дари недвижимия имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Р., на брата на ищцата, като си запази правото на ползване пожизнено, а на ищцата Е. Й. дарила дворно място, находящо се в с. Д. Р., върху което същата да построи жилищна сграда.

Сочи, че считано от 19.08.1997 г. и по силата на дарение от Б. С. М., Л. К. М. и майка ú Р. С.

Б., ищцата придобила собствеността върху дворно място, съставляващо парцел . (.) в кв. 35 по регулационния план на **********, с урегулирано пространство от 432 кв. м, при граници: улица, С. Т. Б., Д. С.Ц.а и Р. и Б. С..

След 19.08.1997 г. ищцата заедно с нейни близки и познати и след снабдяване с необходимите документи, започнала изграждането на масивна жилищна сграда, която построила около 2003 г. и през 2009 г. декларира дворното място заедно с построената жилищна сграда в Община Р.. Твърди, че за направата на тухли бъркали бетон, а със специална форма правели блокчета, които използвали за построяването на стени на къщата.

За работата по грубия строеж помагали неин приятел, с когото живеела на съпружески начала повече от 25 години и близки и познати. През целия период, през който ищцата строяла къщата, ответницата Р. Б. живеела през зимния период при ищцата, а през лятото - в с. Д. Р. в имота на Б. С., като отделно от това същата живяла и известно време в свой собствен апартамент, находящ се в гр. Радомир.

1

След като ищцата построила къщата, през 2015 г. ответницата била настанена в една от готовите стаи лично от ищцата, за да живее в нея, като всеки ден ищцата я наглеждала и ú осигурявала храна и лекарства. През 2020 г. по време на Ковид епидемията ответницата се разболяла сериозно и била настанена за лечение в болница в гр. Перник. След изписването ú същата била настанена от ищцата да живее в стаята, която обитавала от 2015 г., като ищцата продължила грижите за нея.

Сочи, че за времето от 2015 г. до 2022 г. ищцата направила изолация на къщата, поставила ПВЦ дограма, теракот, фаянс и обзавела къщата със собствени средства.

В края на 2023 г. на адреса, на който живее ищцата и адресно е регистриран вторият ответник А. Д., било получено съобщение от Община Р., адресирано до ответника Д., с което същият бил уведомен, че има неплатени задължения за данък земя и сграда в с. Д. Р.. След проведен разговор между ищцата и втория ответник, същият заявил, че баба му ответницата Р. Б., през лятото с негова помощ се снабдила с нотариален акт за собственост върху процесната къща, която ищцата построила в с. Д. Р. и през м. август прехвърлила на ответника собствеността върху същата срещу задължението на последния да я гледа и издържа.

Поддържа, че през периода от 1997 г. до 2022 г. ищцата необезспокоявано живеела в имота в с. Д. Р., който придобила чрез дарение през 1997 г. и върху който имот е построила жилищна сграда. През периода, в който ищцата построила и впоследствие ползвала жилището, ответниците били изцяло дезинтересирани от имота. Ищцата изцяло се грижила за имота и заплащала данъци. Всичките ú познати, близки и приятели, които идвали да помагат с пари, труд или материали, знаели, че това е къщата на ищцата, тъй като всички бил запознати, че дворното място е нейна собственост.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Р. С. Б. и А. А. Д., че ищцата Е. В. Й. е собственик на масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 54 кв. м, която е построена в урегулиран поземлен имот, находящ се в **********, съставляващ парцел ., отреден за „жилищно застрояване“, кв. 35 по регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ по нотариален акт от 432 кв. м, а по скица от 460 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ., УПИ . и УПИ ., да бъде осъдена ответницата Р. Б. да предаде владението върху така описаната жилищна сграда на ищцата, както и да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус Б. К., с район на действие - Районен съд – Радомир.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата Р. Б., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове, с твърдения, че е построила процесната жилищна сграда със собствени средства, труд и материали. Строежът на къщата започнал още през 1995 г., когато сестра ú Б. ú дала пари на заем за започване на строителството. През 1996 г. било издадено строително разрешение. За около една година къщата била построена до етап груб строеж.

2

Твърди, че след като се пенсионирала през 2000 г. живеела постоянно в тази къща на първия етаж, който се състоял от кухня, спалня, антре, баня, тоалетна и мазе.

Ищцата никога не е живяла в имота в с. Д. Р., като имало периоди от повече от две три години, когато ищцата дори не идвала да я види. Преди ответницата да се пенсионира, тя помагала на ищцата. Последната живеела в гр. Р., кв. „В.“, а ответницата през зимата живеела в апартамента в гр. Р., ж. к. „Т.“, защото се грижела за малкия син на ищцата – А., с когото ответницата имала силна връзка.

По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Д. е подал отговор на исковата молба, в който се сочи, че процесната жилищна сграда е построена от неговата баба Р. Б. с нейни средства, труд и материали. Твърди, че неговата баба го е гледала и полагала грижи за него и след като се е пенсионирала е заживяла постоянно в с. Д. Р., където живее и към настоящия момент, като владее и ползва имота необезспокоявано. От своя страна ищцата не се интересувала от имота. Сочи, че неговата баба обитава първия етаж на къщата, тъй като вторият етаж не е пригоден за живеене. През 2010 г. към първия етаж били направени баня и тоалетна от приятел на ответника, като паричните средства за това били предоставени от ответницата Р.

Б.. Същата заплащала битовите сметки за ток и вода, като партидите били разкрити на нейно име.

В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощени представители поддържа предявените искове.

Ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител оспорват исковете и молят същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело №. г. на нотариус И. И., с район на действие – РС - Радомир, по силата на който Р. С. Б., Б. С.

М. и Л. К. М. са дарили на Е. В. Й. следния свой собствен недвижим имот, а именно: празно дворно място, съставляващо парцел . в кв. 35 по регулационния план на с. Д. Р., с площ от 432 кв. м, при граници: улица, С. Т. Б., Д. С.Ц. и Р. и Б. С..

По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ., том ., рег. № ., ело № ./. г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир, Р. С. Б. е призната на основание чл. 587, ал. 2 ГПК за собственик на основание давностно владение на масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 54 кв. м, която е построена в урегулиран поземлен имот, находящ се в **********, съставляващ парцел ., отреден за „жилищно застрояване“, кв. 35 по регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ по нотариален акт от 432 кв. м, а по скица от 460 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ., УПИ . и УПИ ..

3

От представения по делото нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ., том ., рег. №., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС - Радомир, се установява, че Р. С. Б. е прехвърлила на А. А. Д. правото на собственост върху следния свой недвижим имот, а именно: масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 54 кв. м, която е построена в урегулиран поземлен имот, находящ се в **********, съставляващ парцел ., отреден за „жилищно застрояване“, кв. 35 по регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. и изменен със заповеди № 71/03.04.1997 г. и № 328/21.04.2022 г., с площ по нотариален акт от 432 кв. м, а по скица от 460 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ., УПИ . и УПИ ., срещу задължението на А. Д. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Р. Б. до края на живота ú.

От представената декларация по чл. 14 ЗМДТ от 22.05.2009 г. е видно, че ищцата Е.

В. Й. е декларирала пред Община Р. собствеността върху процесната жилищна сграда, изградена в парцел . по регулационния план на с. Д. Р., общ. Р., обл. Перник.

По делото е представено и разрешение за строеж № . г., по силата на което на Р. С. Б. е разрешено да построи в парцел . по регулационния план на ********** двуетажна масивна вила.

По делото е представена и служебна бележка, издадена от Водно сдружение „Топлика“, с. Д. Р., от която се установява, че Р. С. Б. е титуляр на парцел ., находящ се в с.

До. Р., като с удостоверение от 30.10.2024 г. е посочено, че Водно сдружение „Топлика“ не разполага с данни за собственост на водоснабдените имоти в селото.

Видно от писмо с рег. № 3581/19.07.2024 г. е, че в архива на „Електрохолд Продажби“ ЕАД е налице сключен договор за продажба на електрическа енергия с Р. С. Б. от 10.11.2005 г. за обект, находящ се в с. Д. Р., регистриран с клиентски номер ..

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Й., Р. С., К. З., С. И., Л. Г., С. С. и Б. Н..

От показанията на свидетеля П. Й., който е брат на ищцата и син на ответницата, се установява, че ищцата е собственик на дворно място, находящо се в с. Д. Р., в което в периода от 1996 – 1997 г. до 2000 г. ищцата е построила двуетажна масивна жилищна сграда.

Според свидетеля през 2000 г. сградата била изградена до етап „груб строеж“, а през 2001 г. вече била годна за обитаване. Сочи, че той заедно със сестра му са докарали в имота поголямата част от материалите за строителството, които били заплатени изцяло от ищцата.

Твърди, че в периода от 2000 г. до около 2020 г. – 2021 г. ищцата и ответницата живеели преимуществено в гр. Р. и пътували до с. Д. Р. и в този период никой не живеел постоянно в имота. В така посочения период ищцата посещавала имота всяка събота и неделя, а понякога и през седмицата. След този период постоянно в имота започнала да живее ответницата.

От показанията на свидетеля Р. С. се установява, че през 2010 г. свидетелят е извършвал ремонтни дейности в къщата в с. Д. Р., като е участвал в поставянето на топлоизолация на сградата, поставял е плочки в коридора, ламиниран паркет в хола и 4 спалнята на първия етаж, както и плочки на две от стените на къщата и мивката в двора.

Според свидетеля всички материали са се купували от ищцата, която му заплащала за положения труд. Ищцата отключвала и осигурявала на свидетеля достъп до имота. Сочи, че мъжът, с когото ищцата живее на съпружески начала, е докарвал строителните материали в имота.

Пред съда свидетелят К. З., който живее на съпружески начала с ищцата, сочи, че през 1997 г. ответницата закупила барака, която искала да постави в дворното място в с. Д. Р. и за целта свидетелят и ищцата изградили бетонен фундамент за поставянето ú.

Впоследствие, обаче ищцата решила да построи къща на два етажа. През 1999 г. сградата вече била с изграден покрив. Къщата се строяла от ищцата и свидетеля, с помощта на техни приятели, като за всичко заплащала ищцата. В този период от време ответницата живеела в гр. Р.. След като свидетелят измазал една от стаите, ответницата си докарала багажа и се настанила в стаята. Сочи, че закупил печка и въглища на ответницата и ги закарал в имота в с. Д. Р.. Според свидетеля банята била изградена допълнително. Твърди, че заедно с ищцата са строяли къщата за тях, като смятали, че ответницата ще живее в апартамента в гр. Р..