Решение № 287 от 20.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. С.З., 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20235500900351 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „И.П.“ ЕООД град С.З. с ЕИК ** против „П.“ ООД /в н./ гр. С.З. с ЕИК ** с правно основание чл.

694 ал. 2 т. 1 от ТЗ.

На основание чл. 218 от ГПК вр. чл. 694 ал. 4 от ТЗ съдът е конституирал “К.” АД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление град С. с ЕИК ** като трето лице помагач на страната на ответника длъжник “П.” ООД /в н./ гр. С.З., ЕИК **.

В исковата молба е посочено, че за „И.П.“ ЕООД е налице правен интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл.694, ал. 2, т.1 от ТЗ, с който да се приеме за установено съществуването на вземанията на дружеството към „П.” ООД /н./.

Изложено е, че с решение № 260006/09.08.2022 г., постановено по в.т.д.

№ 150/2018г. по описа на Апелативен съд-П., TO, III състав, е открито производство по несъстоятелност срещу „П.” ООД /н./.

„И.П.“ ЕООД е предявило вземането си срещу „П.” ООД /н./ общо в размер на 5 347 175 /пет милиона триста четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и пет/ лева в срока по чл. 685 от ТЗ.

Сочи, че синдикът не е уважил молбата за предявяване на вземанията, като е включил всички предявени вземания на „И.П.“ ЕООД в изготвения 1 списък на неприети вземания на кредиторите на „П.“ ООД /н./, обявен в ТР под № 20221021165005.

В предвидения срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, „И.П.“ ЕООД е подало възражение срещу неприемането на вземания на дружеството общо в размер на 5 347 175 /пет милиона триста четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и пет/ лева.

Посочено е, че с Определение по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ от 24.08.2023 г., постановено по т.д. № 310/2016 г. по описа на ОС-С.З., обявено в ТР под № 20230825121005, съдът е оставил без уважение подаденото от ищеца възражение, касаещо неприетите вземания на дружеството в производството по несъстоятелност на „П.“ ООД /н./

Твърди, че за „И.П.“ ЕООД е налице правен интерес от предявяване на установителна претенция по чл. 694, ал. 2, т.1 от ТЗ за вземанията на дружеството в размер, като с настоящата искова молба предявява претенцията си за сумата от 656 740 лв. /шестстотин петдесет и шест хиляди седемстотин и четиридесет лева/.

Заявява, че исковете са предявени от активно легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 694, ал.6 от ТЗ, същите са процесуално допустими и следва да се разгледат от съда по същество.

1. Вземания, произтичащи от Договор за заем от 30.11.2018 г., сключен между „И.П.” ЕООД като заемодател и „П.” ООД, като заемател.

1.1. Вземания, произтичащи от невърната заемна сума по договор за заем от 30.11.2018 г.

С посочения договор за заем ищецът се е задължил да предостави в заем на „П.” ООД сумата в размер на 555 000 /петстотин петдесет и пет хиляди/ лева.

Сочи, че заемната сума е преведена по банков път на „П.” ООД на 30.11.2018 г., като дружеството заемател, съгласно чл. 3 от договора за заем, е следвало да върне заема в срок от два месеца, считано от 30.11.2018 г.

Посочва, че в чл. 4 от договора, страните са договорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на ОЛП плюс 1 % от заетата сума за срока на договора. Лихвата е следвало да се заплаща на всяко 30-то число на месеца.

Твърди, че вземането на ищеца е станало изискуемо на 30.01.2019 г., 2 когато „П.” ООД, е следвало да върне заемната сума в размер на 555 000 /петстотин петдесет и пет хиляди/ лева, ведно с начислената възнаградителна лихва за два месеца в размер на 11 100 /единадесет хиляди и сто/ лева, както страните са се договорили.

Твърди, че към днешна дата, към ищеца не са извършвани никакви плащания, дължими на основание сключения договор за заем от 30.11.2018г.

2. Вземания, произтичащи от Договор за заем от 29.12.2015 г. сключен между „И.П.” ЕООД като заемодател и „П.” ООД, като заемател.

Вземания, произтичащи от невърната заемна сума по договор за заем от 29.12.2015 г.

Заявено е, че с посочения договор за заем ищецът се е задължил да предостави в заем на „П.” ООД сумата в размер на 88 000 /осемдесет и осем хиляди/ лева.

Сочи, че заемната сума е преведена по банков път на „П.” ООД на 29.12.2015 г., като дружеството заемател, съгласно чл. 3 от договора за заем, е следвало да върне заема в срок от три месеца, считано от 29.12.2015 г.

Отбелязва се, че в чл. 4 от договора, страните са договорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на ОЛП плюс 1 % от заетата сума за срока на договора. Лихвата е следвало да се заплаща на всяко 29-то число на следващия месец, за който се дължи.

Твърди, че вземането на ищеца е станало изискуемо на 30.03.2016г., когато „П.” ООД, е следвало да върне заемната сума в размер на 88 000 /осемдесет и осем хиляди/ лева, ведно с начислената възнаградителна лихва за три месеца в размер на 2 640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, както страните са се договорили.

Изложено е, че на 29.03.2020г., страните по договора за заем са подписали споразумение, с което „П.” ООД е признало, че към посочената дата дължи на „И.П.” ЕООД сума в размер на общо 642 600 /шестстотин четиридесет и две хиляди и шестстотин/ лева, в това число, главница, възнаградителна лихва и неустойка за забава. С посоченото споразумение, длъжникът е поел задължението да погаси в цялост дължимата сума в срок от 30 /тридесет/ дни.

Твърди, че към днешна дата, към ищеца не са извършвани никакви 3 плащания, дължими на основание сключения договор за заем от 29.12.2015г.

Посочени са размерите на вземанията:

По Договор за заем от 30.11.2018 г.

Вземане в размер на 566 100 /петстотин шестдесет и шест хиляди и сто/ лева, представляващи както следва:

- сума в размер на 555 000 /петстотин петдесет и пет хиляди/ лева, представляваща невърната заемна сума;

- сума в размер на 11 100 /единадесет хиляди и сто/ лева, представляваща възнаградителна лихва за два месеца;

По Договор за заем от 29.12.2015 г.

Вземане в размер на 90 640 /деветдесет хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, представляващи както следва:

- сума в размер на 88 000/ осемдесет и осем хиляди/ лева, представляваща невърната заемна сума;

- сума в размер на 2 640 /две хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща възнаградителна лихва за два месеца;

Сочи, че задълженията на „П.“ ООД към „И.П.“ ЕООД са надлежно осчетоводени в търговските книги на длъжника, което е допълнителна индиция, че такива падежирали задължения наистина съществуват в претендирания от ищеца размер.

Моли, да се постанови решение, с което да се признае за установено съществуването на вземането на „И.П.“ ЕООД към „П.” ООД /н./ общо в размер на 656 740 лв. /шестстотин петдесет и шест хиляди седемстотин и четиридесет лева/.

Моли, да се присъдят направените разноски в настоящото производство.

Ответникът “П.” ООД не е представил отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от синдика на ответното дружество, с който взема становище по предявения иск.

Посочва, че ищецът в настоящото производство е предявил процесните вземания по реда на чл.685, ал.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на ответника „П.“ ООД (т.д. № 310/2016г. по описа на ОС-С.З.).

4

Временният синдик е включил предявените вземания в списък с неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 21.10.2022г.

Ищецът в настоящото производство е подал възражение по реда на чл.

690, ал.1 от ТЗ срещу списъка с неприети вземания, което възражение е оставено без уважение с Определение № 260273 от 24.08.2023г. на съда по несъстоятелността, постановено по т.д. № 310 по описа на ОС-С.З. за 2016г,, което определение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 25.08.2023г. Сочи, че настоящата искова молба е подадена на 08.09.2023г. по куриер.

Заявява, че искът е предявен в 14-дневния срок по чл. 694, ал.6 от ТЗ, от кредитор с неприети вземания, който е подал възражение по чл. 690 от ТЗ и същото е оставено без уважение. Посочва, че така ищецът се явява активно легитимирано лице, обосноваващо правния си интерес от предявяване на иска.

Заявява, че поради изложеното искът е допустим.

По основателността на иска взема следното становище:

Сочи, че ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от договор за заем от 29.12.2015г., ведно със споразумение от 29.03.2020г., както и от договор за заем от 30.11.2018г.

Посочва, че като доказателства към исковата молба са приложени освен посочените два договора за заем и споразумение, и две банкови бордера от 29.12.2015г. и 30.11.2018г. за нареждане на суми от банкова сметка на ищеца по банкова сметка на ответника.

Оспорва иска по основание и размер, като излага следните аргументи:

Липса на доказателства за получаването на заемните суми от заемателя (ответника):

Посочва, че по делото не са представени доказателства за получаване на заемните суми от заемателя (ответник в настоящото производство).

Излага доводи, че съгласно чл. 240 от ЗЗД „с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество”.