Определение № 329 от 29.04.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. София, 29.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500308 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Постъпила е частна жалба, подадена от Е. Д. М. чрез адв. Ю. от СК срещу определение № 171/26.02.2024 год. по гр. д. № 675/2023 г. на РС-гр. Костинброд, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради необоснованост, защото не са обсъдени наведените факти и обстоятелства. Счита, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по общия исков ред като такъв с правно на основание чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че отговорността на ответника е гаранционно-обезпечителна и произтича от чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 6 § 1 от ЕКПЧ относно правото на разглеждане на делото в разумен срок.

Ответникът Софийски районен съд оспорва подадената частна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Е. М. е предявил пред КРС иск срещу Софийски районен съд за осъждане на ответника да му заплати сумата 20 000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от забавено правосъдие по нчхд. № 6303/2018 год. по описа на СРС. С разпореждане от 19.12.2022 год. е прекратено производството по нчхд. № 6303/2018 год. по описа на СРС, образувано по тъжба на Е. М. срещу С.Н. – журналист във вестник „24 часа“ с обвинения за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК и др., поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателното преследване, на основание чл. 250, ал. 1, т.

1 от НПК. С окончателно решение № 408 от 02.06.2023 год. по внчд. № 2404/2023 год. СГС е потвърдил разпореждането от 19.12.2022 год. на СРС. Видно от справка от ИВСС от 1

15.02.2024 год., във връзка с нчхд. № 6303/2018 год. по описа на СРС в Инспектората към ВСС не са постъпвали жалби/сигнали и заявления от Е. М..

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба неоснователна поради следното:

Настоящият състав намира, че искът по чл. 2б ЗОДОВ е недопустим, защото административната процедура по чл. 60а от ЗСВ не само не е изчерпана, но същата не е и проведена, а това е предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ЗОДОВ, съгласно чл. 8, ал. 2 от същия закон. Отговорността на съда за забавено правосъдие не е гаранционно обезпечителна, като е неприложим общия исков ред, защото отговорност се осъществява по силата на специалния закон, уреден в чл. 2б ЗОДОВ. Предпоставка за предявяването на този иск обаче е, да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която да не е постигнато споразумение. В случая такава процедура изобщо не е проведена. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, според която за последващите съдебни производства спрямо датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 98/11.12.2012 г), недопустимостта за исково производство по специалния закон – чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвид нормата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ не обуславя допустимост на иск на общо основание по чл. 49 ЗЗД, защото правилото, че специалният закон, като ред за обезщетяване, изключва общия, се прилага и за случаи на нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Затова е прието, че предявения иск по чл. 49 от ЗЗД е недопустим за търсене на отговорност на държавата за вреди причинени от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКПЧ предвид уредения и действал към момента на реализирани на фактите на които се позовава ищцата облекчен процесуален ред по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /Определение № 10 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2017 г., III г. о.; Определение № 12 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2015 г., ІV г. о. и др./.

Изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение по ЗСВ като предпоставка за допустимост на иск по чл. 2б ЗОДОВ, съгл. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е разгледана и в редица актове на ВКС на РБ, постановени по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Според решение № 12 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 4014/15 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ г. о., решение № 362 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 92/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и др. отговорността на държавата за вреди от нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС на разглеждане и решаване на делото в разумен срок се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД само в случаите, при които нарушението е допуснато по приключило производство с окончателен акт, преди повече от 6 месеца преди влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и Глава трета "а" ЗСВ и е налице процесуална пречка да се образува административно производство по глава трета "а" ЗСВ (съгл. пар. 9 ЗИД ЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 98/12 г.) и исково производство по чл. 2б, ал.

1 ЗОДОВ. Ако се претендира нарушено право по чл. 6 ЕКЗПЧОС с присъждане на 2 обезщетения за вреди, причинени по производство, приключило след влизане в сила на чл.

2б ЗОДОВ и Глава трета "а" ЗСВ, съдът прилага този закон, като е длъжен да следи за процесуалните предпоставки за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – т. е да е изчерпана административната процедура. Ако претенцията е предявена преди забавеното производство да е приключило, съдът разглежда иска по чл. 2б ЗОДОВ без да следи спазени ли са изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. С включването на чл. 2б в обхвата на ЗОДОВ, искът се основава на специалния закон и се разглежда по особения ред, предвиден в ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр. 98/2012 г) С този специален ред е предоставено ефикасно вътрешноправно средство за защита на правата по чл. 13 КЗПЧОС /Решение № 210 от 15.06.2015 г по гр. д № 3053/2014 г на ВКС, ІІІ гр. о. /. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪЖДАВА определение № 171/26.02.2024 год. по гр. д. № 675/2023 г. на РС-гр.

Костинброд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3