Решение № 259 от 05.12.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Павликени, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20254140100259 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. Ц. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. П., ул. ***, депозирана чрез пълномощника - адвокат Ц. С. Д., ВТАК, с която срещу "И. Ф.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. *** - партер, представлявано от управителя Б. Н. „И. Ф.“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми – сума в размер на 151 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от 29.03.2024 г., ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба -24.03.2025 година до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 241.00 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от 30.04.2024 г., вено със законната лихва от 24.03.2025 година до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът, чрез процесуалния си представител развива съображения, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит на 29.03.2024 г., по силата на който му е предоставена от ответника сума в размер на 1650 лева главница, със срок на договора 720 дни, сума за връщане 2330.34 лева, при фиксиран лихвен процент 40.15%, годишен процент на разходите - 48,44 %, съответно общо дължима сума по кредита при непредставяне на обезпечение по чл. 3 (1) и изплащане на погасителните вноски в срок в размер на 2 968.74 лева. Признава реално усвоената сума да е 1650 лева, а общо погасената на 25.04.2024 г. твърди да е в размер на 1801.00 лева, с която вноска бил погасен изцяло и кредитът. Посочено е на следващо място в исковата молба, че на 30.04.2024 г. между 1 страните по делото е сключен и договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който получила сума в размер на 2000 за срок от 660 дни, при сума за връщане 2758.68 лева с фиксиран лихвен процент 40.15%, годишен процент на разходите - 48,44 % и общо дължима сума по кредита при непредставяне на обезпечение по чл. 3 (1) и изплащане на погасителните вноски в срок 3715.86 лева. Твърди погасената на 31.05.2024 г. сума да възлиза на 2241 лева, с която вноска бил погасен изцяло и кредитът. Посочва, че в Стандартен европейски формуляр, във връзка със сключените договори за заем се съдържат всички съществени елементи на договорите - общия размер на кредита и условията за усвояването му; срока на договора за кредит; лихвеният процент по кредита, размерът, броят и периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, общата сума, дължима от потребителя, както и че в т. 8 са посочени изискваните обезпечения, като е посочено, че потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на кредитора едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция в полза на кредитора за общия размер на всички плащания по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2. две физически лица поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер на 1 000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "И.

Ф." ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат- кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 ’’Редовен"; да подпишат договор за поръчителство, а в т. 5 са посочени дължимите суми за неустойка, ако не бъдат представени обезпечения и са изготвени погасителни планове в два варианта - без неустойка и с начислена неустойка.

Поддържа се в исковата молба, че сключените договори противоречат на закона и морала и че са сключени при неравноправни условия между потребителя и доставчика на финансова услуга, тъй като клаузите в тях не са индивидуално договорени, а са сключени при общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ответника договорни клаузи и ищцата не е имала възможност да повлияе на съдържанието им.

Претендира се наличие на неравноправни клаузи в договорите, което ги прави в тази им част и нищожни, поради което се твърди, че не са породили валидни правоотношения между страните по тях. Намира, че клаузата, обективираща поетото от ищцата задължение за учредяване на обезпечение, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. Твърди, че по своето същество е "неустойка", която представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като излиза извън присъщата й обезщетителна функция, защото се дължи не заради неизпълнението на основно задължение по договорите за кредит, а за неизпълнение на поето задължение за предоставяне на обезпечение, от чието 2 неизпълнение обаче намира, че ответникът не търпи вреди. Сочи заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко не произтичат вреди, а изискванията, касаещи предоставянето на обезпечение, намира, че са неосъществими за потребителя, тъй като той търси бързо кредитно финансиране. Намира, че е невъзможно да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договорите или физическо лице - поръчител, което да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Твърди, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника кредиторът цели да се обогати.

Претендира нищожност с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на клаузата регламентираща възнаградителна лихва, противоречи на добрите нрави. Сочи, че е противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща двукратния размер на законната лихва при обезпечени заеми. Твърди, че договореният между страните фиксиран ГЛП в договорите е в размер на 40,15% и надхвърля значително размера на законната лихва за времето на сключване на договора, при определения от БНБ основен лихвен процент 3.80 % към 29.03.2024 г. по първия договор и 3.79 % към 30.04.2024 г. по втория договор и 10 пункта надбавка.

Поддържа, че изготвените и предоставени Стандартни европейски формуляри Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит към договорите са изготвени на помалък шрифт, а вероятно и самите договори, поради което претендира нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Позовава се на чл. 22 ал. 1 ЗПК и твърди изначална недействителност, тъй като намира, че не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 ЗПК.

Намира, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита и всичко платено над тази сума, сочи, че ответникът е получил без основание и следва да го върне, поради което и отправя искане за осъждане на ответника да й заплати горните суми. Претендира да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И. Ф.“ ЕООД, с който с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като липсват данни договорът да е прогласен за недействителен, същевременно осъдителните искове били съчетан с такъв с предмет прогласяване на договора за кредит за нищожен. Твърди, че предявените искове представляват злоупотреба с права. Релевира съображения, че приложените към исковата молба платежни нареждания не касаят конкретен договор за кредит, съответно оспорва твърденията за плащане на ищеца.

3

Признава, че между страните са сключени два договора за кредити съответно на 29.03.2024 г. и на 30.04.2024 г., но оспорва соченото от ищеца съдържание, като и твърди, че приложения от ищеца СЕФ представлява преддоговорна информация, която предполага сключването на договор за кредит със съответните параметри. Поддържа, че основания за направени плащания от ищеца са посочените от нея процесни договори. Твърди, че съдът не може служебно да се произнесе за нищожност на договорите. Сочи, че ищцовата страна видимо не е наясно как са сключени договорите за кредит, като сочи, че са сключен по ЗПФУР- във вид на електронен файл, като шрифта подлежи на промяна, като е и възможно и приложените СЕФ да са променени не само по шрифт, но и като текст. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Релевират се съображения, касателно недължимост на адвокатско възнаграждение при евентуално уважаване на исковите претенции, а в условията на алтернативност се иска същото да бъде редуцирано. Претендират се деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен иск по чл. по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът е длъжен да наведе твърдения единствено за това какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Така Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение № 182/15.07.2019 г. по гр.д. № 3322/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение № 60385/02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4500/2021 на IV Г.О. на ВКС. В Решение № 227/22.03.2019 г. по гр.д. № 896/2018 г. на III Г.О. на ВКС е прието, че първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД (даване без основание) е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание за задържане, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно, така и Решение № 29/28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. на IV Г.О.на ВКС.

Според Решение № 317/27.06.2012 г. по гр.д. № 117/2012 г. на IV Г.О. на ВКС е допустимо ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание за задържане на търсената сума, да оспори валидността на това основание. Това ищецът може да стори, но не е длъжен, защото съдът не може да изисква от него да направи реплики на още непредявени от ответника възражения. Следователно за уважаване на осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предал, а ответникът е получил претендираната в производството парична сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на валидно възникнало облигационно отношение, което обосновава извършеното 4 имуществено разместване.

В тая насока са и дадените указания в доклада.

Със същия са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните са сключени Договор за потребителски кредит от 29.03.2024 г. и Договор за потребителски кредит от 30.04.2024 г.

Макар да е бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК, ответникът „И. Ф.“ ЕООД не е изпълнил указанието на съда. Заявената от ответното дружество претенция за неприлагане на последиците на чл. 161 от ГПК с оглед неговото неизпълнение е напълно неоснователна, доколкото неблагоприятният ефект на неизпълнение на процесуално задължение е законово разписан и съдът не го прилага по свое усмотрение, а в изпълнение на вменените му по закон служебни задължения. В тая насока е и поведението му при изготвяне на ССчЕ – заявеното от ВЛ в последното по делото с.з.

Съдът намира, че именно подобно процесуално поведение е своего рода злоупотреба с права, което не може и не следва да се толерира.

Така или иначе облигационната връзка между страните по делото по повод сключените процесни договори за потребителски кредит е безспорен по делото факт.