Решение № 1080 от 26.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. Пловдив, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20265300500258 по описа за 2026 година

Постъпила е въззивна жалба от адв. Е. И., в качеството си на процесуален представител на К. А. Т., против Решение № 4742/04.11.2025 г., постановено по гр.д. № 896/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Кредисимо“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор И. Ц. К., обективно съединени искове с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД, а именно: 1) за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2022 г. – 21.12.2022 г., заплатена от ищеца без основание по сключен между тях нищожен договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва; 2) за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 627,44 лв., представляваща заплатено без основание през периода 14.04.2022 г. – 31.08.2024 г. възнаграждение за поръчител по сключен договор за предоставяне на поръчителство от 14.04.2022 г. към договор за потребителски кредит № ****., съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото.

Сочи се от жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд приел, че договорите за потребителски кредит и поръчителство не били сключени, което обстоятелство не се оспорвало и от ответното дружество. Оспорва се изводът на решаващата инстанция, че сумата за поръчителство била заплатена на дружеството поръчител. В тази връзка сочи, че от приетата по делото счетоводна експертиза се установявало, че процесната сума била заплатена именно на ответното дружество – „Кредисимо“ ЕАД. Дължимостта на възнаграждение за поръчител рефлектирало и върху уговорения размер на ГПР по договора за кредит. Излагат се съображения за недействителност на договора за кредит. Искането е за отмяна обжалваното решение и 1 уважаване предявените искове. Претендират се разноски.

В срок не е постъпил отговор от въззиваемото дружество.

Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото и съобрази събраните доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от К. А. Т., чрез адв. Е. И. против „Кредисимо“ ЕАД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 лева, представляваща платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № **** за периода от 14.04.2022 г. – 31.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 20 лв. заплатена без правно основание по договор за поръчителство към договор за кредит № **/14.04.2022 г. за периода от 14.04.2022 г. – 31.08.2024 г.

Сочи се в исковата молба, че на 14.04.2022 г. ищецът сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № **/14.04.2022 г., както и договор за поръчителство с посочено от ответника лице, като потребителят усвоил сума в размер на 2600 лв. Излагат се подробно съображения за недействителност на договора за кредит и този за поръчителство.

Постъпил по делото е отговор от „Кредисимо“ ЕАД, с който е взето становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения. Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит № *** г. между дружеството и ищеца, както и сключването на договор за поръчителство от 14.04.2022 г., сключен с поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Не се спори и по отношение на това, че потребителят усвоил сума в размер на 2600 лв. Излагат се съображение за действителност на договора за потребителски кредит. Не било задължително сключването на договор за поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Възнаграждението за поръчителя не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. Прави се искане за отхвърляне на иска.

Постъпило по делото е заключение по допусната ССче, в което вещото лице е посочило, че направените по договор за потребителски кредит № ***** г. плащания от ищеца възлизали в общ размер на 3413,66 лв., от които 2600 лв. – за главница; 128,44 лева – платена договорна лихва; 3,93 лв. – лихва за забава; 30 лв. – платени суми по извънсъдебно събиране на просрочените вземания; 627,44 лв. – платени суми по поръчителство.

С молба с вх.№ 68053/17.06.2025 г., ищецът К. Т., чрез адв. Е. И. е направил искане по чл. 214 ГПК за изменение на иска по следния начин: за изменение на предявения осъдителен иск за платената възнаградителна лихва чрез увеличаване размера на същия от 20 лв. на 128,44 лв.; за изменение на предявения осъдителен иск за платено възнаграждение за поръчителство, чрез увеличаване размера на същия от 20 лв. на 627,44 лв.

С протоколно определение № 6524/25.06.2025 г. съдът е допуснал изменение на иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД по отношение на претенцията за платено от ищеца на ответника без основание възнаграждение за поръчителство, до предявения размер от 627,44 лв.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че действително бил сключен договор за потребителски кредит №****, по силата на който ответното дружество отпуснало на ищеца кредит в размер на 2600 лв. От приетите по делото доказателства се установявало, че освен получения кредит, ищецът заплатил на ответника и други суми – 813,66 лв., но доколкото с договора страните се уговорили, 2 че освен връщане на сумата от 2600 лв. ищецът дължал и договорна лихва, лихва за забава, вноски по поръчителството, последните платени на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, съдът е стигнал до извод за неоснователност на доводите на ищеца, че всички суми над главницата били платени без основание. От събраните по делото доказателства не се установявало ищецът да бил заплащал на ответното дружество възнаградителна лихва в размер на 20 лв. (заплатил бил договорна лихва в размер на 128,44 лв.), поради което този иск бил неоснователен. Между страните по делото не бил сключен и договор за поръчителство, тъй като такъв бил сключен , но с друго дружество – „Ай Тръст“ ЕООД, като именно по него ищецът заплатил на това дружество възнаграждение в размер на 627,44 лв. Поради това ответното дружество не притежавало пасивна процесуална легитимация за този иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба.

Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. На следващо място съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, в ГПР се включват всички общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Представен по делото е Договор за потребителски кредит № ****., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и К. А. Т.. В приложение №1 към договора са описани и условията по съглашението, а именно: като общ размер на кредита е посочена сумата от 2600 лв., при ГЛП от 20 % и ГПР от 21.94 %. Като общ размер на всички плащания е посочена сумата от 2966,95 лв. Като срок на кредита страните са договорили 15 месеца, с плащането на 15 погасителни вноски.

Съдът след запознаване с приложения по делото договор за потребителски кредит намира, че същият е недействителен на основание чл. 22, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 ЗПК. В процесния договор са посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му, т.е. не е ясно какви компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 21,94 %. Не е ясно също така и как посочената годишна фиксирана лихва от 20,00 % се съдържа и как е изчислена по отношение на общия размер на ГПР. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя. В случая липсва цялостна конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, не е налице яснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.

Годишният процент на разходите и общата сума на плащанията не съответстват 3 на действителните, тъй като още при самото сключване на договора за потребителски кредит е уговорено възнаграждение за поръчител в размер на 2014,40 лв. / видно от представения по делото договор за поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД и приложение №1 към договора за поръчителство/, което възнаграждение за поръчител е почти равно на размера по отпуснатия кредит.

Възнаграждението за поръчител е предвидено да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски по кредита, като видно от приетата по делото Ссче, длъжникът е извършвал плащания за поръчител, които са отнесени за погасяване задълженията по договора за кредит, тоест усвоени са от ответното дружество. По този начин се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, водеща до нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. По този начин реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Необходимо е да се отбележи, че възнаграждението за поръчител е уговорено да се плаща на лице, което обаче само формално се различава от кредитора по договора за заем, тъй като разходите за заплащането на възнаграждението са пряко свързани с кредита. Поради тази причина и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и §1, т.1 ДР на ЗПК, уговореното възнаграждение за поръчител е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. При сключването на договора за потребителски кредит, чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Длъжникът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за поръчителя представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД /видно от публично достъпната инф-я в ТР/. Уговореното възнаграждение по договор за поръчителство е в противоречие със закона и не е дължимо от потребителя.