Определение № 548 от 28.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. С.З., 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901458 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. П. К., пълномощник на М. П. И., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. ***, адрес за призоваване: гр. К. ул. *** за изменение на постановеното решение в частта относно разноските по делото.

Моли да бъде изменено Решение № 278 от 10.08.2023 г., постановено по т. д. № 1458/ 2021 г. по описа на ОС - С.З. в частта на разноските, тъй като счита, че съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К. за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита на ищцата.

Посочва, че правилно в частта, относно претендираните разноски, съдът е отбелязал, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Въпреки това, така определеното възнаграждение не е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 5 от горецитираната наредба, като настоящият съд не е съобразил редакцията на същата разпоредба, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 04.11.2022 г. към датата на даване на ход на устните състезания - 19.04.2023 г.

/Определение № 2157 от 14.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2863/2023 г., III г. о., ГК; Определение № 829 от 20.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6417/2014 г..

III г. о., ГК/.

Посочва, че предявеният от ищцата иск за неимуществени вреди е в размер на 160 000 лева. В този случай дължимото, съгласно НМРАВ, адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска следва да бъде формирано 1 по следния начин:

- Адвокатско възнаграждение - съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 за НМРАВ - 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв., т.е. 8 650 лв. + 2400= 11 050 лв.

Дължимият ДДС върху сумата от 11 050 лева е 2 210 лева (11 050 * 20% = 2 210) или общият размер на възнаграждението за представителство по предявения иск за неимуществени вреди е в общ размер на 13 260 лева с начислено ДДС (11 050 + 2210 = 13 260).

Счита, че неправилно е изчислен размерът на дължимото възнаграждение от страна на съда, като е определено, че дължимият адвокатски хонорар за осъществената безплатна адвокатска помощ за ищцата възлиза на 5 676 лв. с ДДС, вместо 13 260 лева с ДДС. Посочва, че неправилно съдът е определил възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ, който не е несъобразен с редакция на разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. към датите на приключване на устните състезания и постановяване на съдебния акт, каквато е актуалната практика на ВКС.

Предвид гореизложеното, моли да бъде изменено Решение № 278 от 11.08.2023 г., постановено по т. д. № 1458/ 2021 г. по описа на ОС - С.З. в частта на разноските, като моли да бъде осъден ответника да заплати в полза на адвокат К. адвокатски хонорар за осъществената безплатна адвокатска помощ за ищцата в размер на 13 260 лева с ДДС, т.е. да присъди още 7 584 лв. с ДДС.

Към молбата е представена съдебна практика.

Ответникът ЗД“Б.“ АД не е изразил становище по молбата.

Съдът като взе предвид данните по делото, направеното искане по чл. 248 ГПК намира за установено следното:

С Решение № 278/10.08.2023 г., постановено по т. д. № 1458/ 2021 г. по описа на Окръжен съд - С.З., ЗД „Б.”АД е осъдено да заплати на М. П. И. сумата от 160 000 лв., /сто и шейсет хиляди лева/, частичен иск от 200 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие причинената смърт на баща й П.Б.И. при ПТП на 19.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за законна лихва за 2 периода от 26.08.2020 г. до 05.08.2021 г. като неоснователен и ЗД „Б.”АД е осъдено да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 5 676 лв. с ДДС.

В мотивите на решението съдът е посочил, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие между ищцата и адв. П. К., който е сключен на 03.08.2021 г. /лист 10/, поради това приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г.

Съдът намира, че предвид материалноправния характер на разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие, приложение следва да намери тази редакция, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие /чл.14, ал. 1 от ЗНА/. Поради това след като в настоящия случай договорът за правна защита и съдействие между М. П. И. и адв. П. К. е сключен на 03.08.2021 г., е приложима Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. /в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. №3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. №1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 1150 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1612/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 109 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1882/2023 г., II т. о., ТК, Определение №460 от 21.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 900/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 508 от 6.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2273/2023 г., IV г. о., ГК, с което е потвърдено определение № 77/28.02.2023 г. по гр. д.

№611/2022 г. на Апелативен съд – П. и Определение №691/16.02.2024 г. на ВКС по ч.гр. д. № 2358/2023 г. на III г. о., ГК, с което е потвърдено определение № 121/24.03.2023 г. постановено по в. т. д. № 642/2022 г. по описа на Апелативен съд - П./.

3

Предвид гореизложеното, съдът намира, че подадената молба от адв. П.

К., като пълномощник на М. П. И. за изменение н Решение № 278/10.08.2023 г., постановено по т. д. № 1458/ 2021 г. по описа на Окръжен съд - С.З., в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П. К., като пълномощник на М. П. И. за изменение на Решение №278/10.08.2023 г., постановено по т. д. № 1458/ 2021 г. по описа на Окръжен съд - С.З. в частта за разноските като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред

П.ския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________ 4