Решение № 8101 от 03.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8101 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110140990 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ..., чрез пълномощника си адв. Д. М., с адрес в гр. София, бул.

„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Я.- изпълнителен директор, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.Ш.управител.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че с „Кредисимо“ ЕАД имат сключен Договор за паричен заем № 2454928 от 12.10.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 700 лв. Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител. На датата на сключване на договора ищецът и ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора. Посоченото възнаграждение следвало да се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД заедно с месечната вноска по кредита. Поддържа, че договорната клауза, уредена в чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под съответната форма, което било условие за сключване на договора за кредит, но и било на практика невъзможно за осъществяване от длъжника- предоставяне на банкова гаранция, респективно две физически лица- поръчители.

Сочи се, че възнаграждението по предоставеното поръчителство не било включено от „Кредисимо“ ЕАД в ГПР, с оглед което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и целият договор за заем е недействителен. По този начин кредитодателят е действал в противоречие с принципа на добросъвестност, тъй като не бил предоставил коректна информация относно общия размер по кредита. Поддържа, че в конкретния случай кредитодателят не е изпълнил задължението си да направи оценка за платежоспособността на ищеца преди сключване на договора, като договорът за поръчителство с посочено от „Кредисимо“ ЕАД лице има за цел да обезщети кредитора при евентуална фактическа 1 неплатежоспособност на длъжника. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално сключен при липса на основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга. Също така поддържа, че последният договор е нищожен и тъй като уговореното възнаграждение е по-голямо от сумата на отпуснатия кредит, което е в противоречие с Д.те нрави. Заявява, че с уговорката за допълнително възнаграждение се цели едно допълнително възнаграждение на заемодателя.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на Д. Д. Г., обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване за нищожен Договор за паричен заем № 2454928 от 12.10.2021 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, а в условията на евентуалност- иск за прогласяване за нищожна клаузата по чл. 4, ал. 1 от Договор за паричен заем № 2454928 от 12.10.2021 г., иск за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен към Договор за паричен заем № 2454928 от 12.10.2021 г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД и иск за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати сумата от 5 лв. (частичен иск от сумата от 300 лв.), представляващо платено на нищожно основание възнаграждение.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на Д. Г. депозира писмено становище, с което поддържа иска и направените доказателствени искания. Моли за изменение на размера на осъдителната претенция. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез юр. Е.В.. Счита исковата молба за нередовна, доколкото ищецът не е посочил правилно цената на предявените искове. По същество оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца по Договор за потребителски кредит № 2454928 от 12.10.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 700 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 18,63 %, ГПР от 20,32 %, със срок за погасяване на кредита от 13 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 778,44 лв.

Оспорва, че е било вменено задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че не било поставяно условие за задължително обезпечаване на кредита. Оспорва предоставянето на обезпечение да е условие по отпускане на кредита. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР и ГЛП. Излага се, че кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на паричните задължения на потребителя към поръчителя. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. С.С., с който оспорва иска за обявяване за нищожен на договора за поръчителство поради липсата на правен интерес. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността между двете ответни дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

С отговорите ответниците представят писмени доказателства.

В съдебно заседание пълномощиците на ответните дружества представят писмени становища, с които поддържат възраженията в отговорите си. Представят допълнително писмени доказателства.

2

С протоколно определение от 13.03.2025 г. е допуснато изменение на размера на осъдителния иск, като същият е увеличен до размер от 229,37 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване: по исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД- сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза и сключването на договора на договора за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за недействителност на последния.

В тежест на ответниците е било да установят по исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД- законосъобразността на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП; че сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално уговорена /т.е. не е била предварително изготвена от банкатакредитодател или дори да е била, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието й/.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата- наличието на облигационни отношения между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца по Договор за потребителски кредит № 2454928 от 12.10.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 700 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 18,63 %, ГПР от 20,32 %, със срок за погасяване на кредита от 13 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 778,44 лв.; наличието на договор за предоставяне на обезпечение, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

(i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 13 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем и договор за поръчителство. В тази насока, съдът намира следното.

Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и Д. Д. Г. договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма 3 на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма- чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

В този смисъл в настоящия случай в Приложение № 1 към процесния договор за кредит е посочено, че годишният лихвен процент по кредита е 18,63 %, а в стандартния европейски формуляр към договора е уточнено изрично, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. В същото приложение се съдържа и погасителен план с ясно посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, както и каква част от главницата и лихвата по кредита се погасява при плащането й, което удовлетворява законовите изисквания.

На следващо място относно твърденията на ищеца по повод годишния процент на разходите, съдът намира следното. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.