Акт от 08.04.2022, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№221 гр. Хасково, 08.04.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесет и втора година в състав :

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Мария Койнова като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №505/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е, след като с Решение

№6061/19.05.2021г., постановено по адм. д. №1857/2021г. на Второ отделение на Върховен административен съд на Република България е отменено Решение №844 от 18.12.2020г. по адм. д. №879/2020г. на Административен съд – гр. Хасково и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – гр.

Хасково. Предвид горното, предмет на разглеждане е жалба от В.Б.Ж. и М.Н.Г.,***, подадена чрез пълномощника адв. С.М., против Заповед №2/10.09.2020г. на Кмета на Община М., с която на основание чл.224а ал.5 и ал.6 от ЗУТ се спира изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконен строеж „Реконструкция на покривна конструкция“ на сграда с кадастрален №***, намиращ се в имот №*** по КК на с. Г. п., м. „Дермен дере“, Община М., собственост на В.Б.Ж. и М.Н.Г..

В жалбата се твърди, че заповедта била неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като била издадена в нарушение разпоредбите на ЗУТ - при неспазване на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. В заповедта не се съдържали фактическите и правни основания, които мотивирали да се разпореди спиране на изпълнението на СМР и забрана на достъп до обекта. Сградата не се стопанисвала от жалбоподателите, които били собственици, а била отдадена под наем съгласно Договор за наем от 22.06.2020г., вписан в Служба по вписванията – Имотен регистър гр. Харманли. Така те нямали отношение към извършваната реконструкция. Неправилно бил определен и обекта в заповедта като „утаител“, а не сграда, като каквато бил посочен в КВС и скица №К00163 от 21.11.2014г. с идентификатор №***. За същата сграда имало издадено удостоверение за търпимост с изх.№177/23.01.2019г. В заповедта не било посочено конкретното нарушение, а само, че било установено извършването на незаконен строеж Преустройство и реконструкция на утаител, както и че строителството се изпълнявало без строителни книжа. Макар да била посочена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ липсвала конкретизация по отношение характер, вид и степен на нарушението, което било твърдяно. Имало допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед – нито обекта, нито субектите на заповедта били правилно установени, както и липсвала конкретизация по отношение на фактите и причините, обосноваващи изводите на органа за наличието на нарушение. В констативния акт за основание било посочено чл.224а, ал.5 от ЗУТ, като формално се посочвало, че строежът бил незаконен, но без да се посочват нарушенията. В производството не били изслушани заинтересованите лица и не били изяснени фактическите обстоятелства по случая. Констативният акт и заповедта не били надлежно връчени на всички заинтересовани лица, включително наемателите на обекта. Представеното възражение по чл.225а, ал.2 от ЗУТ изобщо не било съобразено от Кмета на Община М.. С него било заявено, че не се касае за преустройство, а за възстановяване на металната конструкция на покрива, като следвало да се отбележи, че действията били предприети от наемателя като неотложна поправка на покривната конструкция, която била силно компрометирана. А собственици и ползвателите имали задължение по чл.169, ал.1 от ЗУТ да поддържат в добро състояние сградите, което било пък практическото основание за извършваното възстановяване. Освен това липсвали мотиви и бил нарушен основен принцип на АПК в чл.12, ал.1, както и изискването на чл.35 от АПК за изясняване на факти и обстоятелства. Органът бил допуснал нарушение и като не си изпълнил задълженията по чл.26, чл.28, чл.34 и чл.35 и чл.36 от АПК, като не бил осигурил възможност на жалбоподателите да осигурят защита. Моли се съдът да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на всички съдебни и деловодни разноски, в т. ч. и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание пълномощникът на оспорващите моли да бъде уважена жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът - Кмет на Община М., чрез пълномощник моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от служители на Община М. - главен експерт „Устройство на територията“ и експерт „Общинска собственост и Устройство на територията“ при Дирекция „Устройство на територията, европейски програми и общинско развитие, финансово-стопански дейности, местни данъци и такси“, бил съставен Констативен акт по чл.224а, ал.5 от ЗУТ №2/26.08.2020г. относно „Преустройство и реконструкция на утаител“ с кадастрален № ***, намиращ се в имот №*** по КК на с.Г. п., м.“Дермен дере“, общ.М.. Съсобственици на имота и сградите, построени в него, били жалбоподателите Ж. и Г. съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано на 20.01.2011г., т.1, №15, партида 12776 в Служба по вписвания гр.

Харманли. Като участници в строителството били посочени собствениците – възложители, строител – неизвестен, консултант – неизвестен. Не били представени строителни книжа и документи /одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга/. Установено било, че се изпълнява строеж – над стоманобетонните стени на съществуващ утаител се изпълнява стоманена двускатна покривна конструкция. Монтирани са ригели от IPE 300- 2х6 бр. и столици от UPN120 2х35 бр. Подготвена е покривна ламарина за монтаж. В южната стена на утаителя е избита част от стената и е оформен правоъгълен отвор за достъп с размери 4.5/2.7м. Утаителят представлявал правоъгълно открито в горната си част стоманобетонно съоръжение с размери в план 30.6/12.65м. и височина на стоманобетонните стени 2,70м. Строежът е определен като V категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, като е изготвена окомерна скица на разположението на строежа.

Описаното нарушение е извършване на строеж без да има издадено разрешение за строеж при нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е направен извод за установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

В срок е постъпило възражение от жалбоподателите – вх.№1162/04.09.2020г. в Община М., срещу констатациите в съставения акт. Сочи се, че сградата не се преустройвала, а се възстановява металната конструкция на покрива, която била компрометирана, подменени били закрепващите болтове, както и сградата била придобита с отвор в южната част.

Сградата не била утаител, а била още през 2012-2013г. отразена като сграда, за която имало издадено и удостоверение за търпимост. Извършвал се само ремонт на покрива, но не и надстрояване или пристрояване.

По делото са представени Скица

№К00163/21.11.2014г. на процесния имот и сгради, удостоверение изх.

№177/23.01.2019г. за търпимост, както и в преписката е приложена Скица на поземлен имот с идентификатор *** с отбелязване за номер по предходен план 028034, който съвпада в номера, посочен в предходната скица.

Въз основа на констативния акт и събраните доказателства Кметът на Община М. е издал Заповед №2/10.09.2020г., с която на основание чл.224а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ е наредил спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконен строеж „Реконструкция на покривна конструкция“ на сграда с кадастрален №***, намиращ се в имот №*** по КК на с.Г. п., м.“Дермен дере“, общ.М., собственост на В.Б.Ж. и М.Н.Г., както и е разпоредил в 3-дневен срок от получаване на заповедта да се обезопаси строежа, след което достъпът до него е бил забранен. В мотивите на заповедта изрично е посочен съставеният констативен акт, както и е обсъдено постъпилото от собствениците възражение, като същото е прието с оглед изясняване на фактите, но не е споделен изводът за прекратяване на започналото производство. Прието е, че извършвания строеж е такъв по смисъла на пар.5, т.44 от ДР на ЗУТ, както и че по своята същност и съгласно пар.5, т.44 от ДР на ЗУТ реконструкция на покривна конструкция, поради което и на основание чл.148, ал.1 от ЗУТ се изисквало да бъде извършван след издаването на разрешение за строеж.

При установеното, че строежът е без строителни книжа е счетено, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изследвана е търпимостта по смисъла на §16, ал.1 и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като е прието, че не попада в хипотезите на завършен строеж, тъй като се извършва към момента на проверката.

Видно от представения Договор за наем на недвижим имот от 22.06.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните, вписан на 23.06.2020г. под №1022, т.1, №107 в СВ РС Харманли, М.Н.Г., В.Б.Ж. и С.М.Ж. предоставят под наем на трето лице /Благовеста Димитрова Василиева/ собствения имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Г. п., общ.М., м.“Дермен дере“, ведно с построените в имота сгради, между които сграда с идентификатор ***, като са уговорили, че наемателят има право за своя сметка да извършва всякакви ремонтни дейности с оглед използването на обекта за животновъдни цели.

Във връзка с указанията, дадени в

Решение №6061/19.05.2021г. по адм. д. №1857/2021г. по описа на Върховен административен съд, за пълното изясняване на фактическата страна по делото в хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. По въпрос 1 вещото лице сочи, че процесната сграда е едноетажна, с височина 2,70 м. със стоманобетонова носеща конструкция и със стоманобетонови ограждащи елементи/стени, с двускатна метална покривна конструкция и с вход от юг. Обектът се състои от едно общо помещение – няма вътрешни преградни стени.

Намира се в ПИ ИД №*** по КККР на с. Г. п., Община М., Област Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-35/20.01.2020г. на ИД на АГКК. Сградата е с идентификатор *** по КККР на с. Г. п., местност „Дермен дере“, Община М.. Съгласно данни от кадастралната карта теренът, върху който е разположена сградата е с НТП „за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение“. Съгласно приложена скица №К00510/15.01.2019г. за НТП на имота се посочва „водостопанско съоръжение“. Съгласно КККР, сграда с идентификатор *** е с предназначение „Сграда за водоснабдяване и/или канализация“, а съгласно скица №К00510/15.01.2019г. е посочено за предназначение на сграда №04 да е „сграда с друго предназначение“. Съгласно скица №К00510/15.01.2019г. на ОСЗ, сграда №04 е посочена да е „Сграда с друго предназначение“ с площ 387 кв. м. В същата скица се посочва НТП на земята – „водостопанско съоръжение“. В Удостоверение за търпимост с изх. №177 от 23.01.2019г. на Община М. се посочва, че сграда №04 е „Сграда с друго предназначение“ с площ 387 кв. м. Вещото лице сочи, че няма запазени архивни данни за изграденото в ПИ … 28.34. Знаело се, че строителството е извършено във връзка с други дейности, свързани с минното дело, развиващи се преди 1990г. на територията на Община М.. В заключението вещото лице коментира отразеното в съставения Констативен акт №2 от 26.08.2020г., като отбелязва, че в случая става въпрос за съществуваща заварена сграда, за която (както и за останалите в поземления имот) през 2019г. Община М. е издала удостоверение за търпимост. Вещото лице сочи, че при посещение на обекта на място е констатирало наличие на двускатна носеща метална конструкция, захваната за стоманобетоновите ограждащи вертикални стени чрез L-образни планки 200/200/100/10 мм. При огледа установило, че на много места по съществуващата метална конструкция се забелязва ръжда. Замерените хоризонтални и вертикални размери на сградата не се различавали от тези, посочени в Констативния акт №2 от 26.08.2020г. на Община М.. Вещото лице констатирало частично положена LТ-ламарина и частични остатъци от по-раншна дървена обшивка – към гладка ламарина. От констатираното на място не можело да се каже с точност коя е годината на изпълнение на стоманената конструкция. Издаденото Удостоверение за търпимост с изх. №177 от 23.01.2019г. на Община М. за сградите в ПИ с №028034, землище с. Г. п. насочвало това да е станало преди 07.1987г. /§16 от ПР на ЗУТ/. За конструкцията можело да се каже със сигурност, че тя стояла достатъчно дълго време на това място, за да се образува констатираната ръжда по отделните елементи. Всички покривни елементи били еднакво износени – носещи греди, столици и други свързващи елементи на покрива. Вещото лице сочи, че от видяното на място може да твърди, че става въпрос за текущ ремонт на сграда.