Определение № 46 от 22.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. гр. Добрич, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500012 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с чл. 248 ал.3 от ГПК въз основа на подадената от К. П. С., ЕГН **********, от гр.Д. частна жалба рег.№ 17750/16.09.2024 год. срещу определение № 2259 / 21.08.2024 год. по гражданско дело № 20233230101592 по описа за 2023 година на Районен съд Добрич, с което е :1./ оставена без уважение молбата му за изменение на решение№ 150/16.02.2024 год. по гр. д.

№ 1592/2023 год. по описа на РС Добрич в частта за разноските, чрез присъждане на разноски по реда на чл.78 ал.2 от ГПК тъй като страната не е дала повод за водене на производството, както и е 2./оставена без уважение молбата му за изменение на решение№ 150/16.02.2024 год. по гр. д. № 1592/2023г. по описа на РС Добрич чрез намаляване на присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.Страната възразява срещу изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК , поради липса на една от предпоставките й във връзка с нейното поведение от преди завеждане на делото.Единствено от факта на закупуване на недвижимите имоти,предмет на завещателен акт , без знание ,че такъв е бил съставен за облагодетелстване на ищеца, не можело да се заключи , че ответникът оспорва правата му и възпрепятства упражняването им.Настоява да отмяна на обжалвания съдебен акт, и 1 постановяване на нов ,с който бъде освободен от заплащане на разноски на ищеца, а последният бъде осъден да заплати на частния жалбоподател разноските съобразно представен списък.

Ответникът по частната жалба А. Р. П. е изразил в отговор рег.№ 20444/25.10.2024 год. становище , че същата е неоснователна,поради което настоява да не бъде уважавана.

При данни ,че обжалваното определение е било връчено на дата 09.09.2024 год., частна жалба рег.№ 17750/16.09.2024 год. е подадена в срока по чл.248 ал.3 от ГПК,във връзка с чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима,но е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

С искова молба рег.№ 11510/28.06.2023 год. са предявени искове по чл.108 от ЗС от А. Р. П., ЕГН-**********, от гр.Д. против К. П. С., ЕГН**********, от гр.Д. за установяване право на собственост и предаване владението на земеделски имоти в землището на с.Ц.,общ.Добричка с площи от по 17 002 кв.м. и 21 300 кв.м., основани на твърдения за притежанието им от ищеца по силата на направено в него полза от В.Д. С.а, поч. 3*** год. завещание,обявено на дата 19.06.2023 год. С договори от дата 21.04.2023 год. и 01.06.2023 год. имотите били продадени от П.Д. С. на неговия син и ответник по делото К. П. С. .В исковата молба са изложени твърдения, че за съставеното в негова полза завещание , ищецът е уведомил страните по договорите за продажба на погребението на завещателката.Счел ,че на покъсен етап ще следва да уточнят помежду си подробностите в тази връзка.Счита ,че баща и син са договоряли помежду си с ясното съзнание ,че имотите са предмет на съставено в полза на ищеца завещание.

С подаден в срока и по реда на чл.131 отговор рег.№ 15205/30.08.2023 год. , ответникът К. П. С., ЕГН-**********, от гр.Д. е заявил ,че не е бил уведомяван за съставеното завещание в момент,предходен на сключването от него на договори с предмет процесните земеделски имоти,както и завещанието не било оповестено /вписано към момента ,в който ги бил придобил.Ищецът не бил претендирал предаване на владението на имотите до завеждане на делото.Заявява ,че признава иска и тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото, претендира да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за защита от адвокат.

2

Районен съд Добрич е постановил решение № 150/16.02.2024 год. при условията на чл. 237 от ГПК –при признание на иска ,като е осъдил ответника-частен жалбоподател да заплати на ищеца разноските в производството в размер на 100лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Решението е било връчено на дата 28.02.2024 год. и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК е подадена молба вх.№4847/06.03.2024 год.,с която ответната страна К. П. С. е възразил срещу решението в частта,в която е бил осъден да заплати на ищеца посочените по-горе разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.Поискал е да бъде освободен от заплащането им, т.е. в полза на ищеца да не бъдат присъждани разноски,а ищецът да понесе отговорността за сторените от ответника разноски за заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по делото.В условията на евентуалност претендира присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение да бъде намалено поради прекомерността му на основанието по чл.78 ал.5 от ГПК.

По правило ищецът и ответникът имат право да претендират разноските ,които са направили в процеса.Отговорността да бъдат понесени направените разноски е обвързана преди всичко с изхода на съдебния спор за съответната страна в процеса,както и почива и на установеното в чл.3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуални права и следва да бъде възприемана като отговорност за вреди от неоснователни процесуални действия. На това разбиране почива нормата на чл. 78 ал.2 от ГПК,съобразно която ,ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Уредените в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК –така 3 определение № 3430 от 17.12.2024 год. на ВКС по ч. т. д. № 2634/2024 год., I т. о.

Противоречива е съдебната практика, дали в този случай ответникът може да претендира да му бъдат заплатени сторените от него в тази хипотеза разноски. Съобразно посоченото в определение № 298 от 30.05.2009 год. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2009 год., I г. о., допустимо е присъждане на разноски на ответника при условията на чл. 78 ал.2 от ГПК, а съобразно определение № 646 от 7.11.2017 год. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 год., II т. о., систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК (преди разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 ГПК, които регламентират право на ответника да иска разноски) обуславя извода, че в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските на ищеца остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от ищеца евентуални разноски за своята защита (състояща се от признание на иска).

В случая, ответникът по делото е страна по договори за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти, извършени във формата по чл. 18 от ЗЗД с нотариални актове, които го легитимират пред трети лица като собственик на чужди имоти, поради което е възникнала нужда действителният собственик да предяви вещната си претенция.Липсата на първата предпоставка на разпоредбата на чл.78 ал. 2 от ГПК обуславя извод , че разпределението на отговорността за разноски следва да се извърши по правилата на чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК и съобразно изхода по спора,т.е. с оглед уважаване на исковете по чл. 108 от ЗС в пълния размер на заявяването им,ищецът има право на разноски по делото , но не и ответникът по делото .

При съобразяване , че съгласно чл. 7 ал.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. за движими вещи и не помалко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях, то заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 1000 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.

По изложените съображения,съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2259 / 21.08.2024 год. по гражданско дело № 20233230101592 по описа за 2023 година на Районен съд Добрич, с което е оставена без уважение подадената по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК молба от К.

П. С., ЕГН**********, от гр.Д. молба вх.№4847/06.03.2024 год. за изменение на решение № 150/16.02.2024 год. по гражданско дело № 20233230101592 по описа за 2023 година на Районен съд Добрич в частта за отговорността за разноските.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 274 ал.3 от ГПК,във връзка с чл.280 от ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5