Решение № 22803 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22803 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110126539 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба вх. № ============ г. на Р. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ...... срещу „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. .........., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 40,60 лева /съгласно изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно определение от 03.12.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем № ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът Р. Б. К. е сключил с ответника „...........“ АД договор за паричен заем № ............ г. за сумата от 800,00 лева, вид на вноската – седмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „...........“ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № ............ г. с „................“ ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 239,40 лева, което било разсрочено заедно с вноските по кредита. В чл. 3 от договора за гаранция било предвидено, че „...........“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. С влязло в сила решение № 6815/15.04.2024 г. по гр. д. № 1

62503/2023 г. по описа на СРС, 43 състав, съдът е признал за установено в отношенията между Р. Б. К. и „................“ ЕООД, че договор за предоставяне на гаранция № ............ г. е недействителен поради протИ.речие със закона и накърняване на добрите нрави. Ищецът поддържа, че при изложените в решението на СРС, 43 състав, мотиви, недействителен е и договор за паричен заем № ............ г. Допълнително сочи, че към последния има включена застрахователна полица, във връзка с която е заплатена допълнителна сума от 30,00 лева, който също следва да бъде включен в ГПР. Сочи, че всички суми извън чистата стойност на кредита се явяват недължимо платени, поради което за него е възникнал правен интерес от завеждане на делото. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „...........“ АД, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С писмена молба вх. № 392270/01.12.2025 г. ищецът е направил искане по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК за изменение на размера на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо 40,60 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 03.12.2025 г.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото и неоспорен от страните Договор за паричен заем № ............ г. /л. 48-50/ г. се установява, че същият е сключен между „...........“ АД – като заемодател, и Р. Б. К. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 800,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 840,60 лева, при следните условия:

1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт ............. 2./ размер на седмична погасителна вноска: 70,05 лева; 3./ срок на заема в седмици: 12; 4./ брой вноски:

12, от които първата, платима на 14.01.2023 г., и последната, платима на 01.04.2023 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40,00 %; 6./ лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11 %; 7./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 45,48 %.

Съгласно чл. 3 от договора за заем, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума – по делото не се спори относно факта на предаване, съответно получаване от заемателя на сумата в размер на 800,00 лева по процесния договор за паричен заем.

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови 2 институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения по делото и неоспорен от страните Договор за предоставяне на гаранция № ............ г. /л. 53-55/, се установява, че същият е сключен между „................“ ЕООД – като гарант, и Р. Б. К. – като потребител. По силата на така сключения договор потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на „...........“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен заем № ............ г., в т. ч. главница в размер на 800,00 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 239,40 лева, платимо разсрочено на вноски от по 19,95 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че „...........“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция гарантът има право да прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя преценка, включително на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

По делото е представено Решение № 6815/15.04.2024 г., постановено по гр. д. № 62503/2023 г. на СРС, 43 състав /л. 5-8/, с което, по предявени от Р. Б. К. срещу „................“ ЕООД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД е признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за гаранция № ............ г. е нищожен, поради протИ.речие на закона и поради накърняване на добрите нрави.

В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения на страните експертното заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ, изготвена на база доказателствата по делото и на допълнително изискана и получена от „...........“ АД информация, потребителят Р. Б. К. е извършил плащания в полза на ответното дружество в общ размер на 840,60 лева, които са разпределени за погасяване на следните суми: 800,00 лева – главница по договора за паричен заем, 40,60 лева – лихва по договора за паричен заем. При включване на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, то последният възлиза на 947,85 %.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 35604/27.08.2025 г., съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

3

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 40,60 лева /съгласно изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно определение от 03.12.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем № ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2025 г., до окончателното плащане.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ сключването на договор за паричен заем № ............ г. с „...........“ АД, с посоченото в исковата молба съдържание, който протИ.речи на императивни материалноправни норми, заобикаля закона или накърнява добрите нрави; 2./ извършено плащане на сумите по договора за паричен заем в полза на ответното дружество.

При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи.

В разглеждания случай, между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между „...........“ АД – като заемодател, и Р. Б. К. – като заемател, е сключен договор за паричен заем № ............ г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 800,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 840,60 лева, при следните условия: