Определение № 522 от 20.06.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. ХАСКОВО, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 3132/26.02.2024 г. на Дабълю.Дрьоге Асекурадеур ГМБХ, Германия чрез адв. М. И. Б. - В., САК против определение № 105/23.01.2024 г. по гр.дело № 2829/2023 г. на Районен съд- Хасково, с което съдът е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост на предявените от Дабълю. Дрьоге Асекурадеур ГМБХ, Германия, учредено и действащо съгласно законите на Германия и регистрирано в Търговски регистър при Окръжен съд - Хамбург под № HRB123845, с ДДС № DE284815449, със седалище и адрес на управление: Германия,**** представлявано от управителя К. Ш., чрез пълномощника адвокат С. Р. С. от САК, със съдебен адрес: *** против „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК: 201380130, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково ****, представлявано от управителя Г. И. С. в условията на обективно съединение осъдителни искове за заплащане на дължима главница в размер на 7 181,77 евро, равняващи се на 14 046, 32 лв. по фиксинга на БНБ, представляваща обезщетение за направени разходи във връзка с увредено ремарке, лихва върху сумата на обезщетението за периода от 13.09.2022г. до 27.06.2023г., в размер от 624,95 евро, равняващи се на 1 222,30 лв. по фиксинга на БНБ, лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба - 27.06.2023г. до пълното изплащане на вземането.

Недоволен от определението е останал жалбоподателят Дабълю.Дрьоге

Асекурадеур ГМБХ, Германия чрез адв. М. И. Б. - В., САК който го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Твърди се в жалбата, че неправилно съдът е квалифицирал исковете по чл.410, 1 ал.1, т.1 от КЗ, вместо по чл.410, ал.1,т.2 КЗ, съгласно която разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД. Исковете са предявени срещу възложителя „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК 201380130 на възложената от него на водача работа да извърши процесния международен превоз на стоки по шосе с процесното ремарке при която работа са възникнали вреди на ремаркето по чл.49 ЗЗД, а не както е приел РС Хасково, че исковете са предявени срещу причинителя на вредата, което категорично не съответства на описаното в исковата молба, като ответникът сам е посочил в отговора на исковата молба,че исковете трябва да бъдат насочени не към „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК 201380130, а към фактическия причинител на щетата т.е. към шофьора.В жалбата са изложени подробни съображения и е цитирана съдебна практика в подкрепа на търсената от ищеца защита на регресно право в хипотезата на чл.410, ал.1,т.2 от Кодекса за застраховане.

В тази връзка жалбоподателят счита, че ако на съда не е била ясна фактическата обстановка описана в исковата молба е следвало да даде указания на ищеца да уточни фактите от негова страна, а не да прекратява производството по делото без да си е изяснил напълно фактите по делото и исканията на ищеца.

Молят съда след като се убеди в основателността на изложените в жалбата съображения да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират да бъдат присъдени направените по делото деловодни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, представен с частната жалба.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК 201380130, чрез процесуалния им представител адв. К. Г. от АКХасково, с който ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Претендират разноски в размер на 1000,00 лв. за настоящото производство.

СЪДЪТ след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна и в срока за обжалване на определение № 105/23.01.2024 г. по гр.дело № 2829/2023 г. на Районен съд- Хасково. По същество жалбата е основателна.

Производството пред РС- Хасково е образувано въз основа на искова молба от Дабълю. Дрьоге Асекурадеур ГМБХ, Германия, учредено и действащо съгласно законите на Германия и регистрирано в Търговски регистър при Окръжен съд - Хамбург под № HRB123845, с ДДС № DE284815449, със седалище и адрес на управление: Германия, ****, представлявано от управителя К. Ш., чрез адвокат С. Р. С. от САК, със съдебен адрес: ****, с която против „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК: 201380130, със седалище и адрес на 2 управление: гр. Хасково, ***, представлявано от управителя Г. И. С., са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на дължима главница в размер на 7 181,77 евро, равняващи се на 14 046, 32 лв. по фиксинга на БНБ, представляваща обезщетение за направени разходи във връзка с увредено ремарке, лихва върху сумата на обезщетението за периода от 13.09.2022г. до 27.06.2023г., в размер от 624,95 евро, равняващи се на 1 222,30 лв. по фиксинга на БНБ, лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на исковата молба - 27.06.2023г. до пълното изплащане на вземането.

С отговора на исковата молба ответникът „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК:

201380130 оспорва предявените искове като недопустими, респ. като неоснователни.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че липсват предпоставките за допустимост на предявените искове с правно основание чл.410 КЗ. В мотивите на обжалваното определение съдът приема, че с исковата молба се търси защита на регресно право в хипотезата на чл.410, ал.1,т.1 от КЗ - срещу причинителя на вредата, ищец по който иск е застрахователят удовлетворил увреденото лице, а ответник прекият причинител на вредата или неговият застраховател по застраховка „ГО“.

Настоящият състав първоинстанционния съд. на въззивния съд не споделя изводите на

Неправилно съдът е приел, че застрахователят има право да насочи регресното си право само срещу причинителя на вредата или неговият застраховател по застраховка „ГО“, като не е съобразил, че чл.410, ал.1 КЗ предвижда и други лица от които може да се иска възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования /суброгация/ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД, която хипотеза е приложима в настоящия случай. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице - пряк причинител по чл.45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47- 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.

Предявените от ищеца срещу ответника искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки : валиден застрахователен договор за имуществена застраховка към момента на възникване на застрахователното събитие, настъпил покрит застрахователен риск в срока на договора, изплатено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди от застрахователя, както и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – чл.49 ЗЗД, а именно възлагане на работа от ответника / възложителя/ на делинквента / изпълнител/, деяние на изпълнителя, противоправност на деянието, вреда претърпяна от застрахования, 3 причинна връзка между деянието и вредата, деянието да е осъществено при или по повод на изпълнението на възложената работа, вина на изпълнителя, която при установяване на обективните предпоставки се предполага на основание чл.45, ал.2 ЗЗД.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство, вкл. и за адвокатско възнаграждение за осъществената по делото защита.

Независимо, че жалбата е основателна съдът не дължи произнасяне по искането за разноски защото настоящото производство не е самостоятелно производство. Отговорността за разноските направени в настоящото производство следва да се разпредели с окончателния съдебен акт и с оглед изхода на делото по същество.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 105/23.01.2024 г. на РС - Хасково по гр.дело № 2829/2023 г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4