Определение № 17293 от 08.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17293 гр. С., 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110150194 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Ц. А. Ц., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника “.” ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от трудова злополука, която е довела до смъртта на ..., син на ищеца.

По искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК:

Направеното от ответника искане за спиране на настоящето дело до приключване на висящо към момента досъдебно производство, се явява неоснователно. Между . г. по описа на . и настоящото производство не е налице обуславяща връзка. Следва да се отбележи и че съобразно трайната практика на ВКС, спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се допуска само ако е налице образувано наказателно производство в съдебна фаза, какъвто не е процесния случай. С оглед на това искането на ответника следва да се остави без уважение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че и при евентуално образуване на съдебно производството, то същото няма да се явява преюдициално по отношение на настоящия спор. Исковата претенция за заплащане на обезщетение на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука (установена като такава по надлежния ред), е с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Установяването на трудова злополука става по реда, предвиден в чл. 57-60 от Кодекса за социално осигуряване, който е административен и е от компетентността на съответните административни органи, поради което не може да се установява в исковото производство по чл. 200 КТ. Имуществената отговорност на работодателя при смърт на служителя, настъпила в резултат на трудова злополука е обективна и безвиновна, т.е дори и да се постанови присъда, с която да се признае за виновен някой от служителите на ответника, то това обстоятелство е ирелевантно за настоящото производство и ще е от значение евентуално в производство по предявен иск по чл. 202 КТ, какъвто в настоящия случай няма. С постановяване на евентуална присъда във 1 връзка с настъпилия инцидент не може да се установи и съпричиняване от негова страна.

По отношение на искането по чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК следва да се посочи, че за основателността на претенцията по чл. 200 КТ е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: трудова злополука, настъпилата смърт, претърпените вреди и причинната връзка между злополуката и вредите. Поради това не може да се направи извод, че от установяването на престъпните обстоятелства по досъдебното производство, зависи изходът на спора по гражданското дело. В този смисъл са и мотивите в определение № 142 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., ІV г.о.;определение № 581 от 18.09.2015 г. по ч.гр. д. № 404/2015 г.

По искането по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трети лица:

В срока за отговор ответникът “.” ЕООД е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на негова страна на трето лице-помагач, а именно ., ЕГН ********** – машинист, локомотивен, при настъпване на ПТП, служител на ответното дружество; .., ЕГН **********, ., при настъпван на ПТП, служител на ответното дружество; ., ЕГН .., ., бивш служител на ответното дружество; ., ЕГН **********, ръководител движение/диспечер влаков на диспечерски участък ..; ., ЕГН **********, . към датата на злополуката към Д.., както и Д.., работодател на . и ., отговорно за експлоатацията и .та на железопътната инфраструктура.

Искането е в срока по чл. 219, ал.1 ГПК и предпоставките за конституиране на посочени лица като помагачи на страната на ответника са налице: ответникът има интерес да обвърже третите лица с приетото в мотивите на акта по настоящото производство, за да реализира евентуални бъдещи регресни права срещу последните, с оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения, че процесната злополука е настъпила поради виновното поведение на лицата, респ. за Д.. – виновно поведение на нейни служители, а третите лица имат интерес да участват в процеса, за да се бранят срещу тези евентуални бъдещи регресни права.

По доказателствените искания:

Към исковата молба и към отговора са представени писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца да бъде задължен ответника на основание чл. 190 ГПК да представи по делото в заверено копие цялото трудово досие на починалия А. Ц.о А. следва да бъде оставено без уважение, доколкото с отговора но исковата молба ответникът е представил относимите към спора документи, част от трудовото досие. Останалите документи от трудовото досие на починалия служител са неотносими към правния спор.

Следва да бъде оставено без уважено искането по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи по делото ведомостите за работни заплати и допълнителни трудови възнаграждения, изплащани на лицето ..., ЕГН ********** за периода от 01.06.2024 г. до 15.01.2025 г. Получаваното от починалия служител трудово възнаграждение няма 2 отношение към претърпените неимуществени вреди от ищеца, поради което събирането на това доказателство не се явява необходимо за разрешаване на правния спор.

Без уважение следва да бъде оставено и искането на ищеца по чл. 186 ГПК да се изиска от . пълна пълната преписка във връзка с подадена декларация за настъпила трудова злополука и Разпореждане № 36324/18.06.2025 г., във връзка с настъпилата смърт на ..., ЕГН **********, както и искането допускане на съдебно-медицинска експертиза за наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на ... и процесната трудова злополука, доколкото същите целят установяване на обстоятелства, които ответникът признава.

Следва да бъде изискана информация от .. г., на какъв етап се намира същото, повдигнати ли са обвинения и на кои лица.

На ищеца следва да се предостави възможност да конкретизира доказателственото си искане за изискване и прилагане на материалите от цялата досъдебно производство, като се индивидуализират документите, които страната иска да бъдат представени, както и фактите и обстоятелствата, чието установяване цели с направеното доказателствено искане.

Ищецът е поискал допускане на съдебно-психологическа експертиза, която да установи обективното отражение на смъртта ... в психологичния статус на ищеца, какви симптоми на посттравматично стресово разстройство се наблюдават при ищеца, както и какви са тенденциите за справянето му с тях. Искането следва да бъде уважено, доколкото се цели установяване на факти от значение на настоящия спор.

Ответникът също е поставил задачи по съдебно-психологическа експертиза относно общото състояние на ищеца, приема на лекарства и наличието на вредни навици, оказващи влияние върху психичното му състояния. Съдът намира, че следва да бъдат допуснати само част от въпросите, поставени от ответника, а именно въпросите под номер 4, 5, 6 и 7.

Останали въпроси – от 1 до 3 съдът намира, че се явяват неотносими и по отношение на тях не следва да се допуска експертиза.

Ответникът е поискал допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи механизма на настъпване на трудовата злополука, което искане се явява допустимо по отношение на поставения въпрос № 1 с оглед релевираното възражение за съпричиняване цели установяване на относими към правния спор факти, поради което следва да бъде уважено. По отношение на поставените въпроси под № 2 и 3 съдът намира,че това са правни въпроси, като извод дали починалият служител е допринесъл за настъпване на злополуката съдът следва да направи в крайния си съдебен акт. Ето защо съдебно-техническата експертиза следва да бъде допусната само по задача № 1, а за задача № 2 и №3 искането следва да бъде оставено без уважение.

Исканията на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба – факти свързани с претърпените от ищеца неимуществени вреди, следа да бъде уважено. Третият свидетел, който се иска за установяване на размера и интензивността на претърпените болки и страдания, съдът намира, че макар и по различен начин формулирано обстоятелството, 3 чието установяване се иска, всъщност преповтаря обстоятелствата, за които са допуснати до разпит първите двама свидетели. Ето защо по отношение на искането за допускане до разпит на третия свидетел съдът следва да приложи нормата на чл. 159, ал. 2 ГПК.

Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба – факти свързани с местопребиваването и придвижването на А. А. и невъзможност за полагане на ежедневни грижи за ищеца, като без уважение следва да бъде оставено искането за допускане на обяснения на страна по реда на чл. 176 ГПК за установяване на същите обстоятелства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК във връзка с .г. по описа на ..

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ., ЕГН **********, .., ЕГН **********, ., ЕГН .., ., ЕГН **********, ., ЕГН **********, както и Д.., ЕИК .., като трети лица-помагачи на страната на ответника.

УКАЗВА на третите лица - помагачи, че на основание чл. 221, ал. 1 ГПК имат право да извършват всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, да вземат становище по предявения иск, по направените доказателствени искания, възраженията на страните, както и да посочат и представят доказателства по делото, в срок до датата на насроченото съдебно заседание.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да конкретизира доказателственото си искане за изискване и прилагане на материалите от цялата досъдебно производство, като се индивидуализират документите, които страната иска да бъдат представени, както и фактите и обстоятелствата, чието установяване цели с направеното доказателствено искане, с оглед извършване преценка на съда за тяхната допустимост и относимост към предмета на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължен на основание чл.

190 ГПК ответника да представи по делото ведомостите за работни заплати и допълнителни трудови възнаграждения, изплащани на лицето ..., ЕГН ********** за периода от 01.06.2024 г. до 15.01.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължен на основание чл.

190 ГПК ответника да представи по делото в заверено копие цялото трудово досие на ..., ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 186 ГПК да се изиска от .

4 пълна пълната преписка във връзка с подадена декларация за настъпила трудова злополука и Разпореждане № 36324/18.06.2025 г., във връзка с настъпилата смърт на ..., ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-медицинска експертиза за наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на ... и процесната трудова злополука, доколкото същите целят установяване на обстоятелства, които ответникът признава.

ЗА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ., удостоверение относно на какъв етап се намира . г., повдигнати ли са обвинения и на кои лица.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-психологическа експертиза със задачи, поставени от ищеца в исковата молба и със задачи, поставени от ответника в отговора на исковата молба под номер 4, 5, 6 и 7 относно състоянието на А. А. А., при депозит в общ размер на 360 евро, от които 160 евро, платим от бюджета и 200 евро, платими от ответника в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на СРС, в който срок следва да се представи доказателство за плащането.