Решение № 205 от 08.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000217 по описа за 2026 година

С решение № 85/05.03.26 г., постановено по т.д. № 244/25 г. на Окръжен съд Стара Загора, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД ЕИК 121265177 е осъдено да заплати на С. С. К. -З. ЕГН ********** сумата от 40 903,35 евро, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди претърпени болки и страдания от ПТП, настъпило на 05.03.2024 г., както и 1436,22 евро като обезщетение за причинените й имуществени вреди разходи за изследвания, медикаменти и консумативи, претърпени вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.04.2024 г., до окончателното й изплащане.

ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на адв.

М. З. адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 3901,62 евро, както и по сметка на ОС Стара Загора - 1693,58 евро държавна такса и 204,52 евро – разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.

1

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, като дружеството го обжалва в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата над 25 564.59 евро / 50 000 лв. до присъдените 40 903,35 евро / 80 000 лв. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.04.2024 г., до окончателното й изплащане.

Във жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Жалбоподателят счита определения размер обезщетение за несъответстващ на принципа на справедливостта с оглед конкретните обстоятелства, които в случая следва да бъдат съобразени, социално-икономическата обстановка към момента на ПТП и трайната практика на ВКС по аналогични казуси. Оспорва извода за липса на съпричиняване и излага доводи за наличие на такова като основание за съответно намаляване на дължимото обезщетение. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което искът в тази част да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с произтичащите от това последици за разноските. Претендират се разноски за втора инстанция по представен списък на разноските.

Въззиваемата страна С. С. К. -З. оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски по представен списък на разноските.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неиумеществени и имуществени вреди, причинени на ищцата вследствие ПТП, настъпило на 05.03.2024 г., в гр. С .З., виновно причинено от Н. И. К. при управление на моторно превозно средство - електрически тролейбус, обслужващ градския транспорт, марка „Шкода“, модел „26ТР“ с инвентарен номер № ****, за който е била налице валидна застраховка „ГО на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество.

Безспорно по делото е било наличието на застрахователно 2 правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащото МПС автомобил, валидно към датата на произшествието.

Прието е, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователното дружество предвид наличието на виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия автобус, като в тази връзка е зачетена задължителната сила на одобрено от съда споразумение от 22.05.2025г. по АНД № 1283/2025 г. по описа на РС Стара Загора, с което Н. И. К. се е признал за виновен за това, че на 05.03.2024 г., в гр. С .З., при управление на моторно превозно средство - електрически тролейбус, обслужващ градския транспорт, марка „Шкода“, модел „26ТР“ с инвентарен номер № ****, е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, чл. 132, т.2 от ЗДвП - „При превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване“ и по непредпазливост е причинил на пътника С. С. К. средна телесна повреда, изразяваща се в презвъртелно счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а именно около 8-10 месеца.

Против горните изводи не се излагат оплаквания от страните във въззивното производство, като в необжалваната си част първоинстанционното решение е влязло в сила.

На база прието заключение на САТЕ е установен следният механизъм на настъпване на ПТП:

ПТП е настъпило в гр. Ст. Загора при ясно време, суха асфалтова настилка, в светлата част на денонощието. Тролейбус Шкода 26ТР Соларис, управляван от Н. И. К., е потеглял от спирка „Трета поликлиника“, по бул. „ Свети Патриарх Евтимий“. През средната врата се е била качила като пътник ищцата, като е била правостояща в тролейбуса, с лявата ръка се е държала за вертикалната дръжка /тръба/, която се намира до първата седалка вляво. Тролейбусът потеглил първоначално плавно и достигнал скорост около 6 км/ч, след което е последвало рязко повишаване на скоростта, като внезапно същата се повишава до 25 км/ч. В резултат на инерционните сили, пътничката е „полетяла“ назад и е изпуснала дръжката, като тялото е изпаднало на пода.

Технически правилно е при превозване на пътници, водачът преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване, като при потегляне повишава плавно скоростта си на движение с комфортабилно ускорение (около 2 м/сек ) така, че правостоящите пътници да запазят устойчивото си надлъжно положение, без да паднат назад.

Ускорението на тролейбуса е в причинна връзка със загубата на надлъжна устойчивост на пострадалата ищца, тъй като тялото й рязко се е ускорило 3 назад и тя не е успяла да се задържи с лявата си ръка за дръжката, където се е държала към този момент.

Пояснено е, че от техническа гледна точка, под понятието „рязко потегляне“ се разбира потегляне, при което скоростта от 0 км/ч се променя /нараства/ значително, за кратко време, с ускорение по-голямо от комфортабилното, при което правостоящите пътници запазват устойчиво надлъжно положение, без да паднат назад. По отношение понятието „найбезопасно място“ вещото лице сочи, че от техническа гледна точка няма такова понятие, като в превозните средства за обществен превоз на пътници е допустимо да има правостоящи; в този смисъл изборът на място няма никакво отношение с установената пътна обстановка и останалите от значение за пътния инцидент обстоятелства, още повече, че мястото е заето от пострадалата, когато автобуса е бил в покой на автобусна спирка и към този момент пътната обстановка е била напълно спокойна и безопасна. С. К. - З. е била правостоящ пътник в тролейбуса. Държала се е с лявата си ръка за вертикалната дръжка /тръба/, която се намира до първата седалка вляво преди произшествието и по време на рязкото потегляне на тролейбуса. Според заключението пострадалата е взела всички възможни мерки за собствената си безопасност, след като се е качила в автобуса и е нямала техническата възможност да предотврати настъпването на причинените й травматични увреждания.

В открито съдебно заседание вещото лице е обяснило, че в конкретния пътен инцидент пострадалата се е държала с лявата ръка и е била в такава позиция с лице към посоката на движението и това напълно отговаря на механизма, по който тя се е завъртяла; другите пътници, дори да е имало правостоящи, може да са били застанали странично, да са се държали с друга позиция на тялото или захват; при потегляне на седалката тялото се измества назад, при което, ако пътничката е на седалка с лице по посока на движението, няма да падне, но ако заема седалка с гръб по посока на движението, при такова ускорение, може да падне с лице напред.

По делото е прието заключение на СМЕ, неоспорено от страните, от което съдът е приел за установено, че вследствие на загубата на равновесие от рязкото тръгване и ускорително движение на тролейбуса при действието на инерционните сили, ищцата се е завъртяла надясно, изпуснала се от тръбата и паднала на пътеката между седалките на дясната си страна, при което е усетила силна болка в областта на десния крак-горната част на бедрото не е могла да се изправи сама. Получила е пертрохантерна фрактура на дясното бедро, закрита, която травма е една от най-сериозните и болезнени травми по човешкото тяло и скелета му. Счупването е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период по-дълъг от 30 дни. При тази възраст травмата изисква оздравителновъзстановителния период е около 10-12 месеца при правилно проведено 4 лечение.

След ПТП ищцата е транспортирана по спешност в ЦСМП, където са й направени множество изследвания, като е хоспитализирана в КОТ на УМБАЛ Ст.Загора. На 6.3.24 г. под обща интубационна анестезия е извършена открита репозиция и фиксиране с проксимален къс бедрен пирон, който е заключен проксимално и дистално. В следващите дни постепенно е настъпило стабилизиране на общото и локално състояние. На 11.03.24 г. е хоспитализирана в ОФРМ на същата болница, при престоя в което са проведени рехабилитационни мероприятия, след които е оценено подобрение по отношение на болковия синдром и двигателната активност. Изписана е на 29.03.24 г. със съответно изписани лекарства.

Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 18.12.25 г., като ищцата била с бавна походка, помагайки си с бастун. При прегледа бил проведен разговор с нея, от който вещото лице установява, че след прохождането й в края на месец април 2024 г. е ходила с две патерици 7-8 месеца, след това до 10-ия месец, вкл. е ходила с една патерица, а след това с бастун; не е ходила на контролните прегледи в следоперативния период, понеже през месец април 2024 г. в домашни условия е провеждала индивидуална рехабилитация под напътствията на професионален рехабилитатор, за което има представен финансов документ- фактура. По време на престоя й в ОФРМ на нея са й били показани движенията, които трябва да упражнява и това е спазвала в домашни условия.

При прегледа са измерени възможните движенията в ДТБС -найблизка до фрактурата, като от тази ъглометрия на най-близката става до фрактурата, е направен извода, че ищцата все още не е постигнала пълния обем на движения; нормално е да се прецени, че при нейната възраст няма да се постигне нормалната амплитуда на движения, но все пак за достатъчно възстановяване би се отчел по- близък градус на флексията, външната ротация. Тогава сигурността при сядане, ставане и ходене на ищцата ще бъде по-голяма. Експертният преглед е проведен 21 месеца след пътното произшествие, от което вещото лице прави резерви за пълното й възстановяване.

Към момента на процесното ПТП ищцата е била на 78 годишна възраст. На тази възраст обикновено се наблюдават остеопоротични изменения по костите поради нарушение в обмяната на веществата и намаляване на количеството естроген в женския организъм. Застаряващия организъм не е в състояние да използва максимално постъпващите в него минерали и витамини и всички останали хранителни вещества. Вследствие на това костите стават по чупливи и отреагират на по-слаби въздействащи сили.

По отношение на психичното й състояние след настъпилото ПТП е установено, че тя е посетила невролог, който е предписал успокояващ медикамент /Деанксит/. През възстановителния си период не е прилагала специална хранителна диета и не е приемала витамини и минерали, като 5 допълнителни медикаменти.

В открито заседание вещото лице е обяснило, че проблемите при възстановяване са с оглед на възрастта, постигнато е максимално възможното възстановяване за тази възраст, като ще останат дефекти и дисбаланс в походката дори и в бъдеще да може да остави бастуна. Според вещото лице – медик в автобусите няма задължение човек да бъде седнал, като в случая се касае за отслабена мускулна сила на ръката при тази възраст; ако ищцата е била седнала, най-вероятно е да не падне при такъв рязък ускорителен ход на автобуса.