Решение № 19 от 08.01.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Русе, 08.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20214520102192 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищцата Т. К. К. твърди, че е дъщеря на К.Г.К. и на Н. Н. К.. Баща й К. починал на 26.08.1995 г. в гр. Русе, като оставил за свои наследници по закон Н. К. – негова преживяла съпруга и трите му деца – М.К.Х., Е.К.Щ. и ищцата Т. К. К.. Н. Н. починала на 14.08.2018 г. и оставила за наследници М.К.Х., ищцата, както и децата на Е.К.Щ., починала на 22.03.2013 г. – Р.Х. З. и К.К. И.

- ответниците по настоящото производство.

През 1975 г. със Заповед от 20.03.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС Русе, Н. и К. К., както и ищцата, които придобили като обезщетение за отчужден собствен имот апартамент № 12 в жилищен блок „С.п.", вход 5, етаж 6 по ***. Правата върху апартамента били 2/3 ид. части за родителите на ищцата и 1/3 ид. част за ищцата. С нотариален акт № 30, том XXVIII, дело 7739/93 г. от 08.10.1993 г. К. К. и Н. К. прехвърлили на Е.К.Щ.

3/6 ид. части от процесния апартамента, както и 1/6 ид. части на ищцата, срещу поето от двете задължение за гледане и издръжка на двамата прехвърлители, до края на живота на всеки един от тях поотделно, като им бъдат осигурени добри условия за живот и същите имали правото да живеят в 1 апартамента до края на живота си и да го ползват изцяло, всеки един от тях, а така също и да получават евентуалните му доходи от наеми, без да имат правото дъщерите, получаващи имота да живеят в него, ако не бъдат изрично повикани за тази цел. В нотариалния акт изрично било посочено, че след прехвърлителната сделка, правата на двете сестри – Т.К. и Е.Щ. върху имота били равни 1/2 ид. част. Ищцата твърди, че заедно със съпругът си полагали грижи за баща й К., осигурявайки му животоспасяваща операция през 1990 г.

След смърт на баща им през 1995 г., ищцата и нейните децата идвали в гр.

Русе през летните ваканции, тъй като живеели в София, а през зимата вземали майка й в гр. София. С напредването на възрастта, нейната майка изявила желание да бъде гледана в гр. Русе, като това за ищцата не било възможно, тъй като синът й Р.П. бил страдал от тежко психическо заболяване – параноидна шизофрения, самата тя се нуждаела от помощ и средства и тогава сестра й Е. я уверила ищцата, че ще се върне в гр. Русе и ще гледа майка им Н., но пожелала да и се прехвърли притежаваната от нея 1/2 ид. част от имота.

Ищцата се съгласила и с Нотариален акт № 189 том I, рег. № 1970, дело 130 от 10.02.2012 г. по описа на нотариус Любен Шилков и с вх. рег. № 8323, акт № 170 том 23, дело № 4639/10.07.2012 г. прехвърлила своята част от апартамента, срещу сумата от 9900 лв., като било записано в нотариалния акт, че купувачът Е.Щ., за прехвърлената 1/2 ид. част от имота поема задължение за гледане и издръжка по силата на Нотариален акт № 30, том 28, дело 7739 от 08.10.1993 г. на Нотариус с район на действие РРС, на Н. Н. К.. В сделката Н. К. не участвала. Е. не спазила обещанието си и не се върнала в гр. Русе, починала на 22.03.2013 г. в А., където живеела и оставила за наследници по закон двете си деца Р.З. и К. ИЛ. – ответници в настоящото производство.

Последните не се интересували от баба си и рядко я посещавали. За Н. се грижели най-вече съседи и познати. През 2015 г. Н. К. получила инфекция на крака /абцез/, дъщеря и М.Х., която от години живеела в гр. Виена, А. и помогнала чрез нейна близка, като и била направена медицинска интервенция, но съседите забелязали, че състоянието на Н. се влошавало, тя губела ориентация, не можела да намери дома си, не била в състояние да се грижи за себе си, поради тази причина през 2015 и 2016 г. М.Х. уредила Н. К. да бъде освидетелствана от ЛКК и същата била инвалидизирана със 100% трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, пожизнено с водеща диагноза смесена корова и подкорова съдова деменция. При посещението си в 2

България на 12.05.2016 г. М.Х. настанила майка си в Център за психично здраве – Русе, тъй като нейното здраве се влошило, била объркана, тревожна, неориентирана за време и било установено, че Н. К. страда от коронарна болест на сърцето, двустранно намален слух от години, напълно сляпо ляво око и силно ограничена зрителна острота на дясно ляво око, поради хронична глаукома, гръдна сколиоза, спондилоатроза, гонартроза и др. В ЦПЗ-Русе ответницата Р.З. декларирала, че след изписването на баба й, тя ще я гледа в собствения си дом. М.Х. спешно пристигнала от Виена и започнала издирването на майка си. Оказало се, че на 11.06.2016 г. ответницата З. била настанила баба си в Дом за стари хора в с. Рояк /Варненско/, като заплатила престоя с картата на възрастната жена. На 12.08.2016 г. М. извела майка си от дома, която била в безпомощно състояние - със забити в пръстите на краката нокти, оток на долните крайници, отслабнала, отпаднала, споделила, че докато била в дома не се чувствала добре, наложила се хирургическа интервенция, както и освидетелстване от съдебен лекар. М.Х. отвела майка си със себе си в гр. Виена, където полагала грижи и я настанила за лечение, като Н. починала в А. на 14.08.2018 г. Ищцата заявява, че след прехвърляне на своята част от процесния апартаментна сестра си Е.Щ., тя била поела и нейната част от ангажимента по отношение на издръжката и гледането на своята майка, поради което

Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се развали частично до размер на 1/9 ид. част договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 30/08.10.1993 г., том XXVIII, дело № 7739/1993 г. на Русенския нотариус Цвятко Миланов, съгласно който Н. Н. К. и К.Г.К. прехвърлили на своите дъщери Е.К.Щ., починала на 22.03.2013 г. и Т. К. К., притежаваните от тях части на недвижим имот в гр. Русе, област Русе, кв. "Р. 1 и 2, ***, вх. 5, ет. 6, АПАРТАМЕНТ № 12, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 81,25 кв.м., с избено помещение № 25 със застроена площ в размер на 3,61 кв.м., а по Схема № 15-21453001.03.2021 г. на СГКК гр. Русе – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, кв. "Р. 1 и 2, *** вх. 5, ет. 6, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 81,25 кв.м., заедно с прилежащата изба № 25 с площ 3,61 кв.м. и съответните ид. части от общите части на сградата, при съседи на 3 същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

***, при което на Е. Г. се прехвърлли 3/6 ид. части от този апартамент, а на Т. К. К. 1/6 ид. част, в който изрично било посочено, че след прехвърлителната сделка, правата на двете сестри – Т.К. и Е.Щ. върху имота били равни 1/2 ид. част.

В отговора на исковата молба ответниците Р.Х. З. и К.К. И. считат предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото удостоверения за наследници на Община Русе, се вижда, че К.Г.К., б.ж. на гр. Русе, е починал на 26.08.1995г. и е оставил за свои наследници съпруга Н. Н. К., починала на 14.08.2018г., дъщеря М.К.Х., дъщеря Т. К. К. и дъщеря Е.К.Щ., починала на 22.03.2013г.

От приетото в заверен превод от немски на български език Смъртен акт от 26.03.2013г. и Официално потвърждение по дело за наследство на починалата в гр. Л., А., Е.Щ. се вижда, че тя е оставила за свои наследници дъщеря Р.З. и син К. ИЛ..

Видно от нотариален акт №192/19.05.1978г., том ІІІ, нот. дело №1312/1978г. на русенския нотариус Цвятко Миланов /л. 8 от гр. д. № 7708/2018 г. на РРС/, К.Г.К., Н. Н. К. (двамата приживе) и Т. К. К. са придобили при равни права собствеността на жилище в гр. Русе, ж.к. “Р.”, ж.бл. “С.п.”, вх.Г, състоящо се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 81.25 кв.м., с избено помещение №22 със застроена площ 3.61 кв.м., заедно с 0.693 % ид.ч. от общите части на сградата С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №30/08.10.1993г., том ХХVІІІ, дело №7739/1993г. на русенския нотариус Цвятко Миланов, К.Г.К. и Н. Н. К. са прехвърлили срещу гледане и издръжка на дъщерите си Е. К. Г. и Т. К. К. притежаваните от тях части от недвижим имот в гр. Русе, кв. “Р. 1”, бл. “С.п.” вх.Г, ет.6, ап.12, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 81.25 кв.м., с избено помещение №25 със застроена площ 3.61 кв.м., а по Схема №15-405574 от 17.08.2016г. на СГКК-Русе - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, намиращ се в сграда №5, разположена в ПИ с 4 идентификатор ***, адрес на имота: гр. Русе, кв. Р. 1 и 2, ул. “Г.Б.” №1, вх.5, ет.6, ап.12, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 81.25 кв.м., заедно с прилежащите изба №25 с площ 3.61 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, срещу задължението на приобретателките да полагат за двамата прехвърлители грижи до края на живота на всеки един от тях поотделно, да им осигуряват добри условия на живот и прехвърлителите да имат правото да живеят в апартамента до края на живота си и да го ползват изцяло – всеки един от тях, а така също и да получават евентуалните му доходи от наеми, без да имат право дъщерите – приобретателки да живеят в него, ако не бъдат изрично повикани за тази цел, както и прехвърлителите лично да ползват и изразходват пенсиите си за свои нужди. В нотариалния акт е посочено, че на Е. К. Г. се прехвърлят 3/6 ид.ч. от описания апартамент, а на Т.К. само 1/6 ид.ч., тъй като тя притежавала отпреди 2/6 ид.ч. от имота по нот. акт №192/19.05.1978г., том ІІІ. Така по волята на страните и при условията, посочени в нотариалния акт, двете дъщери са станали съсобственички с равни права на целия имот. В акта изрично е указано апартаментът да не се продава и ипотекира.

От съдържанието на конкретния алеаторен договор е видно, че задълженията за издръжка и гледане са поети към две лица, без да е уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем. Следователно задължението на приобретателите е неделимо по см. на чл.128, ал.1 ЗЗД, както по своя характер, така и поради намерението на съдоговорителите, чиято воля е да се изпълнява общо, едновременно и неделимо по отношение на двамата правоимащи.

Другата особеност според изричната уговорка в този алеаторен договор е, че издръжката и гледането са задължения на две лица - дъщерите Е. и Т.К., които са поели едно неделимо задължение и са солидарно отговорни пред двамата прехвърлители да им ги дадат. Със смъртта на дължащата грижи и издръжка Е.Щ., настъпила преди тази на прехвърлителката Н. К., не настъпва прекратителното действие на договора по право и съгласно чл.60 ЗН, наследниците й ще отговарят пред прехвърлителката при евентуално прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна страна.

5

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №189/10.07.2012г., том І, рег. №1970, дело №130/2012г. на русенския нотариус Любен Шилков е сключен втори договор за прехвърляне на недвижимия имот, предмет на делото, съгласно който Т. К. К. продава на Е.К.Щ. своята 1/2 ид.ч. от имота за сумата 9900 лв. В нотариалния акт е посочено, че купувачката Е.Щ. е знаела, че по силата на основния нотариален акт - №30/08.10.1993г., том ХХVІІІ, дело №7739/1993г. на нотариус при РСРусе, за прехвърлената й 1/2 ид.ч. от имота има поето задължение за гледане и издръжка на Н. Н. К.. От съдържанието на нот. акт №189/10.07.2012г. се установява, че Н. Н. К., кредитор по задължението за гледане и издръжка, не е участвала заедно със страните по втория договор, за да изрази съгласие Т.К. от своя страна да прехвърли частта си от имота на Е.Щ. и в нотариалния акт нейно волеизявление за съгласие със сделката не фигурира. Според писменото становище на ответницата Т.К., майка им въобще не е знаела за сключването на новия договор. Следователно, нотариалното действие е засегнато от недостатъци, които се отнасят до неизпълнение на предвидени изисквания за извършването му и които изисквания са условие за действителност (по арг. чл.26, ал.2 ЗЗД).