Решение № 724 от 31.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. Варна, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110200445 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Тийм пауър Европа” ЕООД, ЕИК 204603122, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, ул.”Опълченска” № 23,ап.10,представлявано от управителя В.К.,чрез адв.С. Б.,ВАК и адв.М. Т., ВАК срещу НП № 03-013031/08.07.2020 год. на Директора на Д ИТ Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати от административния орган в производството по издаването му съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Посочва се, че НП не е било подписано от АНО; че не е било мотивирано, съобразно изискванията на ЗАНН. Твърди се, че неправилно е била посочена датата, на която е извършено нарушението, като се излагат подробни доводи в тази насока.

В условията на евентуалност се иска приложението на чл.415в от КТ.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от адв. С. Б., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В хода по същество посочва, че Директора на Д ИТ не е бил компетентен да издаде обжалваното НП, тъй като в конкретния случай е било приложимо немското законодателство, като според процесуалния представител на жалбоподателя Съдът на Европа се е бил произнесъл по тяхно преюдициално запитване, въз основа на което е било образувано дело С-784/2019 год., според което след като дружеството не осъществява съществени / по смисъла на европейския регламент дейности на територията на РБългария/, това означава, че приложимо за него е германското законодателство.

Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована, в първото по 1 делото съдебно заседание се представлява от юк О., която поддържа жалбата. В хода по същество не се представлява, депозирано е становище.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с бланков № 03-013031/20.06.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „Тийм пауър Европа” ЕООД, притежаващо удостоверение № 207/29.06.2017 год. за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа в обект: офис в ***, не е изплатил в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Н.А.А. с ЕГН **********, на длъжност "машинен оператор", което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г. в размер на 327,37 лв. – нарушение на чл.224,ал.1, във вр. с чл.228,ал.3, във вр. с чл.107х, ал.1,т.12 и чл.107ч от КТ. За дата на извършване на нарушението е посочена датата 04.05.2020 год., до който момент е следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение. За мястото на нарушението бил приет офисът на дружеството в гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 81, ет. 1, офис.

Акта бил съставен и предявен на управителя на въззивното дружество на 20.06.20 г., който отказал да го подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на свидетел.

В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражения, в които били оспорени фактическите констатации в АУАН. Посочено било, че паричното обезщетение било изплатено на работника, като било приложено и банково бордеро. Във възражението било посочено, че със заповед на Директора на НАП-Варна, постановена по подадено заявление на дружеството за издаване на удостоверение А1 за работника, административното производство било спряно поради отправено преюдициално запитване до СЕС.

АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на чл.224,ал.1, във вр. с чл.228,ал.3, във вр. с чл.107х, ал.1,т.12 и чл.107ч от КТ на осн.чл.416, ал.5, във вр. с чл.414,ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лв..

В хода на съдебното производство актосъставителя Н. З. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта М. Д. потвърждават изложеното в акта за административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите З. и Д. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства - преписката по 2

АНП, вкл. АУАН, протокол за извършена проверка, удостоверение за № 207/29.06.2017 год., ведомости за заплати, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и др.,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложените към жалбата, тъй като не са оспорени от страните, а и кореспондират с останалите приобщени доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция ИТ Варна, въз основа на Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ , като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, извършване или установяване на нарушението. присъствал при

На въззивното дружество е възведено обвинение за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл.

228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ.

Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Срокът за изпълнение на задължението на работодателя по чл. 224, ал. 1 от КТ е предвиден в чл. 228, ал. 3 от КТ, според който обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. От своя страна нормата на чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ сочи, че работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие ползвател, през времето, докато работи при него, има право на: други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа. Чл. 107ч от КТ предвижда, че за неуредените в този раздел /Раздел VIIIв "Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа"/ въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА" ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа и извършва посредническа дейност по наемане на работа в Република България и други държави членки. За извършването на тази дейност дружеството е регистрирано в МТСП и притежава валидно разрешение за предоставяне на персонал, издадено от Агенция по заетостта. От 3 доказателствата по делото се установява, че между "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА" и лицето Н.А.А. с ЕГН ********** , на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 107р от КТ е сключен трудов договор, със срок на изпитване в полза на работодателя, по силата на който лицето е наето именно с цел да бъде командировано да извършва работа в полза на дружествоползвател, установено на територията на Германия.Релевантно в случая е обстоятелството, че работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА", в което качество дружеството се е задължило да спазва задълженията по чл. 107с, ал. 5 от КТ, в т. ч. да начислява и изплаща трудово възнаграждение на командированите работници, съответно, има правото по чл. 107ц, ал. 2, т. 3 от КТ да прекрати трудовото правоотношение, по предвидения от закона ред.

С оглед горното е неоснователно направеното възражение за некомпетентност на наказващия орган и неприложимост на българското трудово законодателство.Наведените доводи за приложимост на немското право и Дело № C-784/19 на СЕС с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Варна, в рамките на производство по дело между въззивника и ТД на НАП-Варна състава на съда намира за неотносими към конкретното дело, тъй като не касае нарушение на трудовото законодателство, а производство, свързано с искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство спрямо конкретни работници, наети от "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА" ЕООД.

Неоснователно е и възражението за допуснати процесуални нарушения, с оглед непроизнасяне от страна на наказващия орган по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се явява нарушение на процесуалните правила. Що се касае до обстоятелството, че АНО не се е произнесъл по направените срещу АУАН възражения, то следва да се посочи, че негово задължение по ЗАНН е да ги прецени, като няма изискване да се мотивира, защо не ги приема.

Въпреки изложеното по-горе, според състава на съда в хода на административно – наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Не са посочени фактите, въз основа на които е направен правния извод.Не става ясно какво е нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на дружеството - за това че не е изплатило дължимия размер на парично обезщетение за неизползван платен отпуск в срок или за това, че е нарушил други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа и ако да, кои са тези права, доколкото е посочена разпоредбата на чл. 107х, ал. 1, т. 12 от КТ.

В АУАН и НП липсват съставомерни факти - посочено е, че не било изплатено 4 обезщетение за неползван отпуск, но не е посочено Неделчева да е била в трудови правоотношения с въззивника, съответно от кога, какъв е бил полагаемият и се отпуск, който не е използвала, не е конкретизирано за коя година какъв е бил размерът на платения годишен отпуск на лицето, каква част от него е ползвана и в какъв размер е следвало да се изплати обезщетение. Този пропуск препятства възможността на санкционираното лице да обори твърденията на наказващия орган относно броя дни неползван отпуск или да представи доказателства, че дължимото обезщетение е било изплатено. Липсват данни и какъв е бил трудовия стаж на лицето и по какъв начин продължителността му е рефлектирала върху дължимото обезщетение за неползван отпуск. АУАН и НП не е посочен нито законоустановения срок, в който следва да бъде изплатено обезщетението, нито датата на прекратяване на трудовия договор, от който започва да тече този срок. Налице е и неяснота относно приета за дата на нарушението - 04.05.2020 г..

Според чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и особено онези, касаещи авторството на нарушението. Липсата на факти е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита. Последната се гради именно срещу фактите.