Решение № 134 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100513793 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на К. Б. К. – длъжник по изпълнително дело № 20249190400756 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в отказ да се вдигнат наложените възбрана и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и в отказ да отмени, възложени в тежест на длъжника суми за такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер от 525 лева, обективирани в Разпореждане № 1450/06.10.2025 г.

В молба до съдебният изпълнител от 03.10.2025 г. длъжникът е изложил доводи за неправомерно удържана от трудовото му възнаграждение сума в размер на 354.84 лева (през м.март) и 175.80 лева (през месец септември) - без да се твърди, че се касае за несеквестируемо имущество, наред с такива за неправомерно извършени от съдебния изпълнител действия в хода на изпълнителното производство, от които длъжникът претърпял и продължавал да търпи вреди, без да се съобрази, че взискателят М.Ч.К. му дължала раципрочно същият размер издръжка за по –малкото им дете . Посочил е, че наложените по изпълнителното дело запор върху трудовото му възнаграждение и върху наличните спестявания в банкови сметки, както и възбрана на жилището му , са несъразмерни със задълженията му по изпълнителното дело, поради което и доколкото своевременно и ежемесечно се заплаща дължимата от него издръжка по сметка на взискателя е поискал да му бъде предоставена информация на какво основание и за какво задължение са удържани от трудовото му възнаграждение посочените суми, както и последните да му бъдат възстановени, както и да бъдат отменени всички наложени обезпечителни мерки. В молбата от 03.10.2025 г. длъжникът изрично е посочил, че ако отправените от него искания не бъдат уважени, то изложението му да се счита за жалба срещу горепосочените действия на съдия изпълнителя по смисъла на чл.435, ал.2 ГПК.

Именно по отношение на исканията в молбата от 03.10.2025 г. (с вх.51953) с разпореждане № 1450/06.10.2025 г., съдебният изпълнител е разпоредил да се възстанови по сметка на длъжника сумата от 5.64 лева, като със остатъка от 525 лева е разпоредено да се погасят начислените и дължими по ТТРЗЧСИ обикновени и пропорционални такси и разноски, и е оставено без уважение искането да бъдат вдигнати наложените обезпечителни 1 мерки, а доколкото в молбата е посочено, че при неуважаване на исканията в нея същата да се счита за жалба срещу действията на ЧСИ, на длъжника са дадени указания за внасяне на дължимата по сметка на СГС държавна такса, последните изпълнени в срок с молба вх.№ 65686/11.11.2025 г., в която е посочено, че исканите такси са завишени.

Взискателят е взел становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си във връзка с жалбата ЧСИ С.А. излага съображения за недопустимост на същата с оглед разпоредбите на чл. 435, ал.2 ГПК в частта, в която длъжникът обжалва отказа на съдебния изпълнител да бъдат вдигнати наложените запори и възбрана, респ. за неоснователност на жалбата в останалата й част.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и материалите в кориците на изпълнителното дело по допустимостта и основателността на подадената жалба приема следното:

Пред ЧСИ С.А. е образувано изпълнително дело № 20249190400756 по искане на М.Ч.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца И.К.К. и К.

К.ов К. срещу К. Б. К., въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 20.06.2024 г. от СРС, 80 състав, на основание подлежащо на предварително изпълнение решение, постановено по гр.д. № 52529/ 2022 г. на СРС, 80 състав, с което К. Б. К. е осъден да заплаща на всяко едно от децата си И.К.К. и К. К.ов К., чрез тяхната майка и законен представител М.Ч.К., месечна издръжка в размер на по 300 лева, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от 29.09.2022 г. до окончателното им изплащане.

С молбата за образуване на изпълнително дело от 05.09.2024 г . на съдебния изпълнител са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискано проучване на имуществото на длъжника, налагането на запор на разкритите банкови сметки на последния в посочените в молбата банки, запор на трудовото му възнаграждение, възбрана на откритите недвижими имоти, извършването на опис и продажба на имуществото на длъжника, както и налагане на запор върху движимите вещи открити в дома на последния.

Поискано е и събиране на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Предприети са действия по налагане на запори върху откритите банкови сметки на длъжника, върху трудовото му възнаграждение и възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот, собственост на последния.

ПДИ е връчена на длъжника на 27.09.2024 г., като с нея последният е бил уведомен за дължимите по изпълнителното дело суми, както и за наложените запор на банковите сметки, открити в „Инвестбанк“ АД и „ЦКБ“ АД, запор на трудовото възнаграждение, получавано от БСП, както и възбрана на ½ ид.ч. от недвижим имот.

От запора на банковите сметки в „Инвестбанк“ АД и „ЦКБ“ АД по сметка на съдебният изпълнител са постъпили суми в размер на 19 474.36 лева на 19.09.2024 г. и в размер на 19 534.83 лева на 20.09.2024 г., на която дата са изпратени съобщения за вдигане на наложените запори до посочените две банки, получени съответно на 25.09.2024 г. и на 20.09.2024 г. На 03.10.2024 г. на длъжника са възстановени надвнесените суми на основание чл.455, ал.1 ГПК в размер на 19 534.83 лева, а на работодателят му БСП са изпратени указания, изх.№ 14824/03.10.2024 г., че следва да удържа суми само за текущата издръжка на двете деца в общ размер от 600 лева, дължима до 5 - то число на текущия месец, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима на всеки шест месеца, изчислена върху изплатената издръжка за двете деца за шестмесечен период.

С постановление № 8/03.01.2025 г. на ЧСИ, въз основа на молба на длъжника от 20.12.2024 г. и приложено към нея Определение № 17289/30.10.2024 г. по в.гр.д.№ 9173/2024 г. на СГС, ГО, ІІІ въззивен брачен състав, с което са изменени постановени от първоинстанционния съд с решение от 28.04.2024 г. по гр.д.№ 52529/2022 г. на СРС, 80 състав, привременни мерки, като родителските права върху малолетното дете К. К.ов К. са предоставени за упражняване на бащата К. Б. К., на майката М.Ч.К. е определен режим на лични контакти с детето и последната е осъдена да му заплаща издръжка в размер на 300 2 лева, е прекратил изпълнително дело № 20249190400756 частично, на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК по отношение на вземането за ежемесечна издръжка на детето К. К.ов К., разпоредено е на работодателя на длъжника да преустанови ежемесечните удръжки за погасяване на издръжката на детето К. К.ов К., респ. да изпълнява запора единствено и само досежно ежемесечните удръжки за издръжката на детето И.К.К. и за дължимата таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, последната дължима веднъж на шест месеца, и е постановено да бъдат възстановени на длъжника сумите, удържани от трудовото му възнаграждение за издръжката на детето К. К.ов К. за месеците ноември и декември 2024 г., след приспадане на дължимите такси за вдигане на наложените запори по банковите сметки в „Инвестбанк“ АД и „ЦКБ“ АД (2 броя по т.4 -24 лева и по т.31 -1.20 лева – банкова комисионна за превод на дължимите към взискателя суми). По отношение на отправено от длъжника с молба от 20.12.2024 г. искане за възстановяване на суми по изпълнителното дело, отправено и с предходни молби, в т.ч. и с молба от 30.10.2024 г., по които е налице своевременно произнасяне, включително и по отношение на искане за възстановяване на сума в размер на 52.16 евро, в постановлението от 03.01.2025 г. е посочено, че подлежащата на възстановяване сума в размер на 19 534.83 лева, постъпила на 20.09.2024 г. (след сумата от 19 473.36 лева, постъпила на 19.09.2024 г.) е възстановена още на 03.10.2024 г. в пълен размер по посочена от длъжника сметка, а запорите са били правомерно наложени, като при налагането им съдебният изпълнител не е имал информация дали по сметките е имало наличности и в какъв размер.

С молба от 10.01.2025 г. длъжникът е поискал възстановяване на сума в размер на 20 лева, вдигане на наложената по изпълнителното дело възбрана, като отново е поискано възстановяване на сумата от 52.16 евро – искания, оставени без уважение от съдебния изпълнител, след постъпване на становището от страна на взискателя по тях, с постановление № 103/29.01.2025 г. ( връчено лично на длъжника).

От месец януари, въпреки висящото изпълнително дело, всеки месец до месец декември 2025 г., включително, длъжникът е представял по изпълнителното дело молба, с която е уведомявал, че дължимата за съответния месец издръжка за детето И.К.К. е преведена по сметка на майката М.Ч.К., за което са представени платежни нареждания и съответно всеки месец съдебният изпълнител е изпращал указания до работодателя му да не извършва удръжка за конкретния месец, за което е начислил на основание т.4 от ТТРЧСИ 12 лева с ДДС за изплащане на указания и по т.31 от ТТРЧСИ -3 лева пощенски разходи за изпращане на указанието.

Във връзка с молбата на длъжника от 03.10.2025 г., с атакуваното постановление от 06.10.2025 г., съдебният изпълнител е разпоредил от постъпилите въз основа на запора на трудовото възнаграждение суми в общ размер от 530.64 лева, от които 354.84 лева през месец март 2025 г. и 175.80 лева през месец септември същата година, на длъжника да се възстанови сумата от 5.54 лева, като с остатъка от 525 лева е постановено да се погасят начислените и дължими, съгласно ТТРЗЧСИ обикновенни и пропорционални такси, както следва : по т.26 – 27.50 лева с ДДС върху всяка една от платените месечни издръжки, като към датата на издаване на постановлението общият размер на таксата по т.26 върху размера на издръжката за периода от м.10.2024 г. до м.09.2025 е в размер на 330 лева с ДДС; обикновени такси в общ размер на 195 лева, от които по т.4 -14 бр. -168 лева, т.31 -27 лева пощенски разходи.

При действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител е ограничена от законодателя, като е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване само от посочен в закона кръг лица.

Също така актовете могат да бъдат обжалвани само на изброените от законодателя основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите както относно легитимацията, така и относно основанията, на които действията и актовете на органа по изпълнението могат да бъдат обжалвани.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането 3 на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението.

Подадената до настоящата инстанция жалба, в частта, в която жалбоподателят цели да се отмени отказ на ЧСИ С.А. да вдигне наложените запори и възбрана с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК е процесуално недопустима, доколкото не е подадена срещу подлежащи на обжалване акт/действие на съдебния изпълнител, а от съда се иска да постанови съдебен акт извън предоставените му съгласно процесуалния закон в това производство правомощия. Това е така, защото отказът на съдебния изпълнител да вдигне възбраната и запора върху трудово възнаграждение, без да се твърди, че се касае за несеквестируемо имущество, не попада сред кръга от действия, визиран в нормата на чл.