Решение № 561 от 12.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Враца, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20261420101222 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от П. К. Т., ЕГН **********, чрез адв. Е. Г. против „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза на „ОББ“ АД и е било образувано изп. д. № 1646/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов. Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4130/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, е била връчена на ищеца на 21.12.2011 г.

Счита, че по отношение на сумите, инкорпорирани в описания изпълнителен лист, е налице изтекла обща 5-годишна погасителна давност.

Сочи, че по изп. д. № 1646/2011 г. ЧСИ Борисов по молба на взискателя „ОББ“ АД е предприемал исканите действия за принудително събиране на вземането, като видно от печата, поставен от същия на гърба на изпълнителния лист, като последно на 14.06.2013 г. има събрана сума от 17,38 евро /34 лева/. С постановление от 05.06.2018 г.

ЧСИ Георги Борисов е прекратил изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК.

Заявява, че след настъпилата перемпция, е постъпила молба вх. № 1758/ 06.02.2025 г. от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД в качеството му на взискател по изпълнителното дело, вместо първоначалния взискател, като към молбата е приложено и заверено копие от Уведомление за извършено прехвърляне на вземане, сключено между „Обединена българска банка“ АД София и ответника, видно от което договорът 1 за цесия е с дата 31.01.2018 г.

Сочи, че едва на 06.12.2025 г. процесуалният представител на взискателя е подала молба до ЧСИ Георги Борисов за образуване на изпълнително дело и изпълнителното дело е образувано с нов № 149 от 2025 г.

На 20.03.2025 г. ищецът е получил уведомление за образувано изпълнително дело и едновременно запорно съобщение от ЧСИ Георги Борисов за налагане на запор върху всички вземания настоящи и бъдещи на длъжника.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът П. К. Т., ЕГН **********, не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, следните суми: 6 713,26 евро /13 130.00 лева/ - главница, 325,70 евро /637,01 лева/ - договорна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 15.09.2011 г., 299,24 евро /585,27 лева/ - наказателна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 15.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,77 евро /287,05 лева/ - държавна такса и 329.52 евро /644,46 лева/ - ‐ адвокатско възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 21.09.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 4130/201 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 149/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, чрез юрк. М. М., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Заявява, че въз основа на цитирания от ищеца изпълнителен лист е образувано изп. д. № 149/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, след като предходното изп. д. № 1646/2011 г. е било прекратено поради настъпила перемпция.

Сочи, че доколкото предходното изпълнително производство е било образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност не е текла до 26.06.2015 г., а 5-годишната давност изтича на 26.06.2020 г. Заявява, че преди да изтече тази давност, изпълнителният лист е изтеглен и е образувано изп. д. № 149/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, като още с молбата за образуване от взискателя са поискани изпълнителни действия и са заплатени съответните такси, което е довело до прекъсване на давността.

Освен това в исковия период давността е била спирана с приемане на ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.

Иска се отхвърляне на предявения иск като неоснователен и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

2

Видно от изпълнителен лист от 21.09.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 4130/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ищецът Т. е осъден да заплати на „ОББ“ АД следните суми: 6 713,26 евро /13 130.00 лева/ - главница, 325,70 евро /637,01 лева/ - договорна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 15.09.2011 г., 299,24 евро /585,27 лева/ наказателна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 15.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,77 евро /287,05 лева/ - държавна такса и 329.52 евро /644,46 лева/ - адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 2806/19.09.2011 г. по ч. гр. д. № 4130/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, по която с Разпореждане № 9364/19.09.2011 г. е допуснато незабавно изпълнение и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 1646/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с взискател „ОББ“ АД и че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4130/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, е била връчена на ищеца на 21.12.2011 г.

Не се спори, че вземанията по изпълнителния лист са цедирани в полза на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

Не се спори, че изп. д. № 1646/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов е било перимирано на 05.06.2018 г. и с молба вх. № 1758/06.02.2025 г. въз основан на същия изпълнителен лист е образувано изп. д № 149/2025 г. по описа на ЧСИ Борисов с взискател „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми:

6 713,26 евро /13 130.00 лева/ - главница, 325,70 евро /637,01 лева/ - договорна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 15.09.2011 г., 299,24 евро /585,27 лева/ - наказателна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 15.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,77 евро /287,05 лева/ - държавна такса и 329.52 евро /644,46 лева/ - адвокатско възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 21.09.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 4130/201 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 149/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за 3 допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 21.09.2011 г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи устните състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Следователно в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обуславящи съществуването и дължимостта на отричаното от ищеца вземане, а именно възраженията си за прекъсване на погасителната давност – че след началния момент на погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия, прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства и за какъв период от време давността е била спряна.

Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение /например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г.о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т.о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други/.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая не се спори, че заповедта е връчена на длъжника на 21.12.2011 г., и след изтичането на двуседмичния срок заповедта за изпълнение е влязла в законна сила – на 05.01.2012 г., от която дата е започнала да тече 5 годишна погасителна 4 давност за вземанията.

Между страните не е налице спор, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № 1646/2011 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов.

На първо място, доколкото изп. д. № 1646/2011 г. е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, то следва да се приеме, че давността за вземанията не е текла до 26.06.2015 г.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Налице са и двете изискуеми съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК, предпоставки – направено пред надлежен орган волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е било висящо.

С оглед изложеното, давността е започнала да тече от тази дата – 26.06.2015 г., поради което релевантни за давността са единствено изпълнителните действия, извършени в периода от 26.06.2015 г. до датата на предявяването на иска – 18.02.2026 г. Депозираните от датата на образуване на изп. д. № 1646/2011 г. до 26.06.2015 г. молби и извършени изпълнителни действия са без правно значение за давността По делото ответникът не твърди и не представя доказателства да са извършвани изпълнителни действия в периода от 26.06.2015 г. до датата на образуване на второто изпълнително производство – с молбата от 06.12.2025 г., по която е образувано изп. д. № 149/2025 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов.

Следователно 5-годишната давност би изтекла на 26.06.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно §13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.