Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 299 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 813/2024
Вид
Решение № 299
Подписан
27.02.2024
В сила
28.03.2024
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63Д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 38 · Закон за счетоводството
  • чл.38, ал.1, т.1 · Закон за счетоводството
  • чл. 74 · Закон за счетоводството

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330200813 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 739146-F729443/ 20.11.2023 г. , издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на ***** ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 610 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

С жалбата се признава за извършеното нарушение, но се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН и за отмяна на НП.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото ОТМЕНЯНЕ по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

***** /ЕООД / с ЕИК 115795783 - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2021 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговски регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2022 г. включително.

***** /ЕООД/ е извършвало дейност през отчетния период 2021 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И1375690/30.06.2022г., и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2021г. са в размер на 610 347.46 лв.

ГФО на дружеството за 2021г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 27.10.2022г.

Нарушението е извършено на 01.10.2022 г. в гр. Пловдив.

Нарушението е установено на 17.07.2023 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. № 12-00191/17.07.2023 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. № 0401-1670/23.08.2023 г.

Нарушението е извършено за първи път.

Посочената фактическа обстановка не е спорна по делото, а и се установява от:

- приложената по делото писмена документация,

-разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.

Правилно установените факти са субсумирани под коректните материално правна и санкционна норма, както следва чл. 38 и чл. 74 от ЗСч.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН.

2

Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция.

Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация, по следните аргументи:

На първо място следва да се отчете, че нарушението е отстранено доброволно, като това е станало по-малко от ЕДИН МЕСЕЦ след допускането му и по мнение на настоящия състав този период следва да се счете за незначителен.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, която приема, че може да се говори за маловажен случай на нарушение по чл. 38 ЗСч и чл. 92 ЗКПО, ако периода на забавата е помалък от един месец.

Така Решение № 2258 от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2665 / 2020 г.

3 на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 660 от 02.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 194 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече, според трайната съдебна практика е налице маловажен случай, дори срока на забавата да е по-голям от месец, например два месеца, ако нарушението е доброволно отстранено, още преди да е открито от приходната администрация.

Така Решение № 2208 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2563 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1097 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 369 от 11.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 2768 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2683 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, , Решение № 2491 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2945 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2052 от 22.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1690 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,

Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, че отчета е заявен по електронен път 27.10.2022г. а отново в АУАН и НП се сочи, че нарушението е открито почти година по-късно на 17.07.2023г.

На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е станало по собствена инициатива на наказаното лица.

В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив, която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен случай е обстоятелството дали то е отстранено по собствената инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН.

Така Решение № 1633 от 24.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1251 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2368 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2517 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1470 от 02.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1388 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, 4

Решение № 2585 от 11.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2697 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В случая отстраняването на нарушението още преди неговото установяване от наказващия орган е индиция, че целите на административно-наказателния процес, а именно поправяне и превъзпитание могат да се постигнат с минимално количество административно-наказателна репресия.

Не на последно място следва да се отбележи, че от наказващия орган не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за извършени от жалбоподателя други нарушения на приходното законодателство, от което следва, че допуснатото нарушение се явява изолирана проява в живота му. В тази връзка е и отбелязването в АУАН и НП, че нарушението е за първи път.

От друга страна по преписката е представена справка, от която е видно срочното подаване на отчета за всички предходни години, което е сериозна индикация, че нарушителят е принципно изправно ДЗЛ.

Следва да се отчете и че нарушението е отстранено още на 27.10.2022г., тоест достатъчен период преди приключване на бюджетната година, тоест обществените отношения гарантиращи отчетността на приходната и разходната част на държавния бюджет реално не са накърнени.

От гореизложеното следва, че обществената опасност, както на деянието, така и на дееца в случая са по-ниски от типичния случай на нарушение с тази правна квалификация, поради което приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, като на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В случая обстоятелството, че през процесния период от жалбоподателя е регистриран обжалваем оборот е ирелевантно, на фона на констатираните по-горе смекчаващи обстоятелства и най-вече данните за инцидентен характер на нарушението и доброволното му отстраняване по собствена инициатива.

От друга страна чл. 28 ЗАНН не разграничава нарушителите на 5 физически и юридически лица, което позволява приложението му спрямо всички правни субекти.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63Д ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Доколкото обаче нито е поискал такива, нито е представил доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение за защита и представителство), то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 739146-F729443/ 20.11.2023 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на ******* ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 610 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН ***** ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6