Определение № 296 от 27.03.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Перник, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500087 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. Г. С., чрез пълномощника й адв. Б. З. – САК, с адрес на упражняване на дейността: *** срещу Определение от 28.10.2022г., постановено по гр. дело № 70/2015г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 260196/30.09.2022г. на И. Г. С., чрез пълномощника й адв. Б. З. – САК, за изменение на Определение № 1/27.09.2022г. в частта за разноските.

В жалбата се излага несъгласие с обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд, като се сочи, че изводът на районния съд за недължимост на разноски в охранителното производство е неправилен. Жалбоподателя сочи, че съгласно нормата на чл. 540 от ГПК за охранителните производства се прилагат правилата на исковия процес, а в същата норма не се съдържа изрично изключване на чл. 248 и чл. 250 от ГПК. Сочи се още, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че се претендират разноски в производството по частната жалба, която е била уважена, а не се претендират разноски от процесуално представителство в производството по издаване на охранителния акт. Поради това се иска отмяна на обжалваното определение на районния съд и връщане на делото за произнасяне по същество на направеното искане за разноски от страна на районния съд.

В отговор на подадената частна жалба, насрещната страна – „Банка ДСК“ АД е депозирала писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 540 ГПК за охранителните производства, освен общите правила на ГПК се прилагат съответно и правилата за исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303 – 388 ГПК.

Сочи, че сред нормите с изключено приложение е и тази на чл. 248 ГПК, 1 регламентираща изменяне на решението в частта за разноските. Алтернативно, в случай, че съда приеме жалбата за процесуално допустима, насрещната страна излага съображения за неоснователността й. Акцентира се на обстоятелството, че в настоящия случай се касае за охранително производство, в което липсва пасивна легитимация.

Сочи, че съдебната практика ясно е установила, че при охранителните производства няма насрещна страна и отсъства състезателност, от което следва, че молителят е този, който има интерес и поема разноските, които сам е сторил за защита на правния си интерес.

Наред с това се сочи, че иксането за присъждане на адвокатско възнаграждение, предмет на частна жалба с вх. № 260214/2022г. не е подкрепено с надлежни доказателства за изплащането на такова. По изложените съображения счита искането за присъждане на разноски е неправилно и необосновано. В условията на алтернативност – в случай, че искането бъде уважено, се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима, насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване и е подадена в преклузивния срок.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

Гр. дело № 70/2015г. по описа на РС – Брезник е било образувано въз основа на депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: 121830616, с адрес: гр. София, ул.

„Московска“ № 19, със съдебен адрес: ***, „Банка ДСК“ чрез пълномощника й юрк.

К.Б.А. с искане по реда на чл. 51 ал. 1 от ЗН по отношение наследниците на починалата Ц.М. С., бивш жител на ***.

В молбата са посочени наследниците на починалото лице и е обективирана молба за поканването им пред съда в двуседмичен срок да заявят дали приемат наследството, оставено им от починалата Ц.М. С..

С Разпореждане от 18.03.2015г. Районен съд – Брезник е разпоредил изпращането на съобщения до посочените наследници, като е указал на последните, че следва в 7дневен срок от получаване на съобщението да заявят с нарочна писмена молба приемат ли наследството, оставено им от наследодателката им Ц.М. С., като ги е предупредил за последиците при неспазване на даденото указание, а именно: изгубване правото да приемат наследството.

С Определение от 14.04.2015г. съдът е постановил вписването на приемането на наследството от страна на Й. Г. Г., както и вписването на отказ да приемат наследството от страна на останалите наследници - С.Г.С., К. Г. С. и И. Г. С..

На 24.04.2015г. по делото е постъпила молба с рег. № 759/24.04.2015г. от И. Г. С., с която се иска отмяна на Определението от 14.04.2015г., като са изложени твърдения за липса на надлежно връчване на съобщението на съда с дадените указания от една страна, и злоупотреба и измама с нейната неграмотност.

След като съдът е дал указания на молителката, намирайки молбата за нередовна, и приемайки, че същите не са били изпълнени, с разпореждане от 21.05.2015г. съдът е върнал молбата на С., оставяйки я без уважение.

С Определение № 362 от 30.05.2022г. Окръжен съд – Перник е отменил вписания в 2

Особената книга на Брезнишкия районен съд отказ на И. Г. С. да приеме наследството, оставено й от Ц.М. С. и е върнал делото на първоинстанционния съд за предоставяне на нов срок, в който И. С. да изрази волята си, досежно оставеното й наследство.

С молба с вх. № 3326/22.06.2022г. по описа на Окръжен съд – Перник, И. Г. С., чрез пълномощника си адв. Б. З. – САК е поискала постановеното определение да бъде допълнено, тъй като е счел, че съдът е пропуснал да се произнесе по претендираните разноски.

С Определение № 619/15.09.2022г., постановено по в. ч. гр. д. № 255/2022г. по описа на Окръжен съд – Перник, последният е оставил без уважение молбата на И. С., намирайки я за неоснователна. В мотивите си съдът е посочил, че доколкото въззивната инстанция е върнала делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, то разноски от въззивната инстанция не се присъждат. Същите следва да се присъдят от първоинстанционния съд, който ще се произнесе с акт по същество при разглеждане на делото.

С молба рег. № 260196 от 30.09.2022г. И. С. е поискала от Районен съд – Перник допълване на постановеното определение, тъй като съдът е бил пропуснал да се произнесе по претендираните разноски. В молбата е посочено, че съгласно свое определение, постановено по в. ч. гр. д. № 255/2022г., Пернишкия окръжен съд е приел, че първоинстанционния съд дължи произнасяне по разноските за частното гражданско дело № 255/2022г. по описа на ПОС.

С обжалваното Определение от 28.10.2022г., Районен съд – Брезник е оставил без разглеждане молбата с рег. № 260196 от 30.09.2022г. на И. Г. С., като недопустима.

Районният съд е приел, че съгласно нормата на чл. 540 ГПК в охранителното производство са приложими освен общите правила на кодекса и тези на общия исков процес, с изключение на тези по чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК. Посочил е, че сред нормите с изключено приложение са и тези на чл. 248 ГПК, поради което, като последица следва, че по отношение на актовете, постановени в охранителните производства не е предвидена възможност да бъдат ревизирани в частта за разнските, съответно – допълвани или изменяни. Поради това е приел, че искането е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Процедурата по призоваване на наследниците на едно починало лице, за да изразят волеизявление дали приемат или се отказват от наследството на починалия следва да се определи като спорна съдебна администрация, по отношение на която са приложими правилата на охранителното производство. Съгласно разпоредбата на чл.

56 ал. 1 от ГПК, съдът призовава страните за заседанията по делото. Това ще рече, че наследниците са участници в производство, за което са призовани и могат да упълномощят адвокат, съответно могат да сторят разноски за организираната от тях правна защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, с всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по отношение на разноските по правилото на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Същата е систематично разположена в Част I на ГПК „Общи правила“, които са относими към всички производства, описани по – нататък, включително и охранителните. Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК е 3 обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е отсъди по спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има право на подобно обезщетение за съдебноделоводните разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК. В двустранните охранителни производства не се предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца /в този смисъл решение № 192 от 25.06.2014г. по гр.д. № 5663/2013 г. на IV г. о. на ВКС/.

В производството по гр. ч. д. № 70/2015г. на Районен съд – Брезник, молителят „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: 121830616 е инициирала производство по чл. 51 от ЗН, за да изиска наследниците на нейната починала длъжница да заявят дали приемат или се отказват от нейното наследство. В хода на производството е бил вписан отказ от И. Г.

С. от наследството на нейната наследодателка, който отказ, с Определение № 362/30.05.2022г., постановено по в. ч. гр. д. № 255/2022г. по описа на Окръжен съд – Перник, е бил отменен. В производството по обжалване на вписания отказ, И. С. е била представлявана от упълномощен адвокат, който е направил искане за присъждане на сторените в производството пред Окръжен съд – Перник разноски. Предвид липсата на произнасяне от страна на окръжния съд с крайния му акт, молителката е отправила нарочна писмена молба за присъждане на сторените разноски, на която Пернишкия окръжен съд е отговорил с Определение № 619/15.09.2022г., оставяйки молбата без уважение. В мотивите си, въззивната инстанция е посочила, че съгласно трайно установената съдебна практика, при връщането на делото въззивната инстаниця за продължаване на съдопроизводствените действия, разноски не се присъждат от въззивния съд, доколкото същия не разрешава спора по същество. Респ. разноските, в пълния направен размер, следва да се присъдят от първоинстанционният съд, който ще се произнесе с акт по същество при разглеждане на делото. Въззивният съд е посочил още, че когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор.

Следва да се има предвид, че процедурата по призоваване на наследниците на едно починало лице, за да изразят волеизявление дали приемат или се отказват от наследството на починалия следва да се определи като спорна съдебна администрация, по отношение на която са приложими правилата на охранителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ал. 1 от ГПК, съдът призовава страните за заседанията по делото. Това ще рече, че наследниците са участници в производство, за което са призовани и могат да упълномощят адвокат, съответно могат да сторят разноски за организираната от тях правна защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, с всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по отношение на разноските по правилото на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Същата е систематично разположена в Част I на ГПК „Общи правила“, които са относими към всички производства, описани по – нататък, включително и охранителните. Смисълът на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното производство, щом съдът е отсъди по спора в нейна полза, а дори и без подобно решение, ответникът има право на подобно 4 обезщетение за съдебноделоводните разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК. В двустранните охранителни производства не се предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца /в този смисъл решение № 192 от 25.06.2014г. по гр.д. № 5663/2013 г. на IV г. о. на ВКС/.