Решение № 83 от 06.04.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Сандански, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20221250200349 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. С. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес в село *********, община *********, ул.“*********“ №********* против Наказателно постановление /НП/ №22-1116-001286 от 14.06.2022г. на Началник Група към ОД на МВР Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева, като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 8 /осем/ контролни точки.

В жалбата се твърде, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилно изложена фактическа обстановка, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран. Твърди се, че полицейските служители са се намирали на място, откъдето не са могли да възприемат действията на жалбоподателя, поради което изложеното в АУАН, - че не е спрял на знак Б2 не отговаря на истината. На последно място се твърди нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН не бил подписан от свидетеля по установяване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържа жалбата, дава обяснения, оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като твърди, че не е извършил нарушение.

В хода на съдебните прения защитника на жалбоподателя поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Пледира за неправилно изложена в АУАН и НП фактическа обстановка. Оспорва представените писмени доказателства – схема за разположението на хоризонтална и вертикална маркировка на кръстовището, където се твърди, че е извършено нарушението, като твърди, че схемата не отговаря на действителната обстановка. Претендира, че полицейските служители не са могли да възприемат действията на жалбоподателя, предвид мястото, на което са се намирали и откъдето са наблюдавали кръстовището. Претендира 1 разноски.

Жалбоподателя в хода на съдебните прения отрича да е извършил нарушението, за което е наказан. Твърди, че контролните органи са се намирали на разстояние, от което не са могли да възприемат извършването на описаното в НП нарушение. Твърди,ч е маркировката на кръстовището е поставена в нарушение на законовите изисквания – на осем метра преди навлизане в платното за движение, поради което и същата не следва да бъде използвана за установяване на нарушение и налагане на санкция.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява, не изпраща представител.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На02.06.2022г., около 12:35ч. жалбоподателят Т. управлявала товарен автомобил "*********“ с рег. № ********* по АМ „Струма“ в посока на движение то ГКПП Кулата към град Сандански. Т. отбил управляваният от него автомобил на изхода от магистралата за град Сандански, като следвало да се включи след извършване завой надясно на бул.

“Свобода“. Преди включването на отбивката от АМ“Струма“ към бул.“Европа“ са разположени вертикална и хоризонтална маркировка - вертикална - пътен знак „Б2“ – задължаващ движещите се по отбивката преди навлизане в бул.“Европа“ да спрат и да осигурят предимство на движещите се по булеварда МПС и хоризонтална – „Стоп линия“ разположена в съответствие със поставения знак и указващ мястото, но което излизащите от АМ „Струма“ и включващи се в движението по булевард „Европа“ МПС следва да спрат.

Въпреки че и знакът и стоп линията се достатъчно видими, жалбоподателят не спрял на стоп линията и преди поставения знак, а продължил движението си, като навлязъл на бул.“Европа“, завивайки надясно, в посока град Сандански. На около 80 метра от кръстовището бил разположен извън платното автопатрул в състав свидетелите П. и Г. – служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Благоевград. И двамата свидетели възприели обстоятелството, че Т. не спрял управляваният от него автомобил на поставената стоп линия в съответствие с поставения знак „Б2“, поради което спрели водача и извършили проверка. Предвид констатираното управление от страна на Т. в нарушение на поставената маркировка свидетелят П. съставил на място АУАН серия „ GA“ №649391. В АУАН П. описал време и място на извършване на нарушението – 02.06.2022г., около 12.35 часа, на кръстовището на АМ“Струма“ с бул.“Европа“, посочил управляваният от Т. автомобил и описал нарушението – не спиране на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!“. Квалифицирал нарушението като такова на чл.6, т.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля Г., който го подписал и в присъствието на водача Т., който също го подписал и отново срещу подпис получил препис от АУАН. В самя АУАН водача не направил възражения, депозирал писмени такива в предвидения от закона срок. В представените пред АНО възражения жалбоподателят подборно изложил извършването на проверка от контролните органи в нарушение на изискванията на Наредба №8121з749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение , издадена от Министъра на вътрешните работи. Във възражението са наведени както твърдения за нарушения на наредбата при извършване на проверката, така и нарушения по съставянето на АУАН – липса на подпис от страна на свидетел и липса на ЕГН на двамата свидетели. По никакъв начин не била оспорена фактическата обстановка, извършването или не на нарушение, разположението на пътната маркировка….

По подаденото възражение била извършена проверка, като АНО приел, че същото е неоснователно, на са нарушени изискванията на цитираната инструкция и на ЗАНН по повод съставянето на АУАН, поради което издал обжалваното НП на 14.06.2022г. В АУАН възприел идентична на изложената в АУАН фактическа обстановка, потвърдил правната 2 квалификация – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/ лева, като на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР отнел на Т. 8 /осем/ контролни точки.

НП било връчено на Т. на 29.06.2022г., като жалбата срещу него била подадена на 12.07.2022г. – в предвидения 14 – дневен срок.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена и доказана от събраните писмени и гласни доказателства. Така показанията на свидетелите П. и Г. са ясни, последователни и категорични относно възприетото от тях движение на управлявания от Т. автомобил и на обстоятелството, че същият не е спрял на поставения знак Б2 и на разположената на платното стоп линия. В случая е без значение къде точно са разположени самия знак и стоп линия, не се оспорва дори от жалбоподателя и неговия защитник, че такива са разположени на кръстовището. Полицейските служители са категорични, че автомобилът управляван от Т. не е преустановявал движението си преди включването му по бул.“Европа“, поради което и съдът приема, че описаното в Нп нарушение е извършено от Т.. Доводите на жалбоподателя и неговия защитник, че контролните органи на са имали видимост към движението на автомобила съдът приема единствено като защитна теза, неподкрепена от доказателствата. Основания за този извод на съда се явява е подаденото от Т. възражения, в което същият не излага подобни твърдения – за неправилно разположение на пътната маркировка, за невъзможност на полицейските служители да възприемат движението на управлявания от него автомобил и за неизвършване на нарушение – а се твърдят единствено нарушение на нормативните актове относно начина на извършване на проверка от контролните органи и нарушения при съставяне на АУАН – в частност липса на подпис и на ЕГН на свидетелите. В хода на производството се установи безспорно, че в АУАН е поставен подпис на свидетеля Г. – макар и липсата му сама по себе си да не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП. Не е такова нарушение и невписването в АУАН на ЕГН на свидетелите, доколкото същите са полицейски служители и самоличността им е възможно да бъде установена във всеки един момент…

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административно наказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Поради гореизложеното съдът намира, че нарушението е описано с всичките му релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно механизма на извършване, поради което правото на защита на лицето не е нарушено. На следващо място нарушението е установено в присъствието на водача, непосредствено след извършването му и именно там е съставен АУАН, което е допълнителен довод за това, че не е останало неясно какво нарушение а констатирано в АУАН.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от приложената по делото заповед за упълномощаване.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, описано в предложение трето на т. 1 на цитираната разпоредба.

Събраните доказателства категорично установиха, че актосъставителят и свидетелят, посочен в акта са възприели нарушението от самото му начало.

3

Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 8 предвижда отнемане на 8 контролни точки за нарушения на ЗДвП, а именно "за неспиране на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", за което е конкретното производство. Съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва поставените пътни знаци, може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е избрал съзнателно и самостоятелно поведението си като именно е преминал без да спре на знака.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", се наказва с глоба в размер на 20 лв., т. е. размерът на глобата е фиксиран.