Решение № 473 от 01.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900712 по описа за 2023 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано по жалба на „ЕКСПО ПАРК“ АД, ЕИК 160123033, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЮИПЗ, р-н „Тракия“, ул, „Инж. Асен Йорданов“ № 7, представлявано от Изпълнителните си директори П.Ц.П. и Б.П., гражданин на **, роден на **., чрез пълномощника си Р.Г.Р. против отказ № 20230929164057-2/15.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление Г2 № 20230929164057 за обявяване по партида на дружеството на ГФО за 2022г.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения търси отмяната му.

Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 15.11.2023г, а жалбата е входирана в Агенцията на 22.11.2023г. Доколкото изхожда от легитимирана страна – подател на заявление в регистърното производство, е процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения:

Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише промяна в обстоятелствата по партида на дружеството е обоснован с два аргумента: първо, че подаденото заявление е останало нередовно, въпреки дадените указания, тъй като е подписано и изхожда от адвокат, упълномощен от 1 единия от законните представители на дружеството и пълномощник на другия изпълнителен директор при начин на представляване „заедно“, като същевременно пълномощникът Р. Г. Р. не е от кръга на лицата, овластени да бъдат заявители – не е представляващ дружеството, прокурист или друго лице в предвидените по закон случаи, не се установява и да е адвокат, нито е съставител на заявения за обявяване акт; и второ, не са представени надлежно попълнени декларации по чл.13, ал.4 от закона и чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1, тъй като пълномощникът е трето, незаинтересовано от декларираните обстоятелства лице, от когото не би могла да се търси наказателна отговорност за деклариране на неверни данни.

Констатациите на ДЛР не се оспорват в жалбата, а правната им интерпретация. Т.е. спор по фактите няма, а по приложението на закона при безспорно установена фактическа обстановка.

Действително, въпросните декларации, вкл. тази по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, са подписани не от двамата изпълнителни директори, които представляват дружество заедно, а само от единия и от името на втория – чрез пълномощник: г-н Р. Р..

Според чл. 13, ал. 4 от закона към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или ал. 3, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове. Т.е. законът лимитативно определя кръга лица, които имат право да подписват въпросната декларация и те са: търговецът, съответно юридическото лице с нестопанска цел; прокуристът; друго лице в предвидените по закон случаи, както и съставителят на финансовите отчети.

В случая няма спор, че г-н Р. Р. – пълномощник на втория изпълнителен директор Б.П., гражданин на **, не попада сред тези лица. За него действително не се установява и да е адвокат, но това на практика е без значение, тъй като лицето по чл. 15, ал. 1, т. 4 от закона - адвокат с изрично пълномощно, е изключено от законово регламентирания кръг правоимащи съобразно цитираната по – горе разпоредба.

При тази изрична законова регламентация очевидно декларацията изхожда от неправоимащ. Споделя се и изводът на ДЛР, че на практика пълномощникът е трето незаинтересовано от декларираните обстоятелства лице, което няма правен интерес от тяхното съществуване, нито е длъжен да ги знае, съответно няма как да бъде субект на наказателна отговорност за деклариране на неверни данни. Т.е. личната наказателна отговорност по чл.

313, ал. 1 НК е неприложима, с което на практика се заобикаля превантивното й и наказателно въздействие върху декларатора – процесуална ситуация, която не следва да бъде толерирана. Същото важи и за декларирането на неверни данни чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1.

Само на това основание отказът е законосъобразен.

За пълнота ще се спомене, че се споделя и другият довод на ДЛР.

2

Разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че заявител може да бъде търговец, прокурист, друго лице в предвидените по закон случаи, адвокат с изрично пълномощно за представителство пред агенцията или съставителя на финансовия отчет. Друго лице в предвидените по закон случаи са изрично регламентирани законови хипотези на овластяване на определен кръг лица да заявяват конкретни обстоятелства за вписване или обявяване на актове като напр. ликвидатор, синдик и др.

В случая няма спор, че заявлението е подписано от адвокат, упълномощен от единия от законните представители на дружеството и пълномощник на другия изпълнителен директор при начин на представляване „заедно“, като същевременно пълномощникът Р. Г. Р. не е от кръга на лицата, овластени да бъдат заявители – не е представляващ дружеството, прокурист или друго лице, предвидено в закон, не се твърди и установява да е адвокат, нито е съставител на заявения за обявяване акт. Същевременно общият или търговският пълномощник не е в кръга на оправомощените по закон лица, които могат да бъдат заявители в регистърното производство и доколкото никой не може да овласти другиго с права, които не притежава, преупълномощителната сделка в полза на адвоката – заявител няма как да породи правните си последици.

Поради това жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

В настоящото производство разноски не се дължат. Към настоящия момент вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК.

Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.

Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 3

139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЕКСПО ПАРК“ АД, ЕИК 160123033, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЮИПЗ, р-н „Тракия“, ул, „Инж. Асен Йорданов“ № 7, представлявано от Изпълнителните си директори П.Ц.П. и Б.П., гражданин на **, роден на **., чрез пълномощника си Р.Г.Р. против отказ № 20230929164057-2/15.11.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление Г2 № 20230929164057 за обявяване по партида на дружеството на ГФО за 2022г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4