Решение № 8288 от 20.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8288 гр. София, 20.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20211110150690 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу С. Т. М. и Е. С. М..

Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ........., с абонатен № 111295, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Посочва, че процесният имот бил придобит от ответниците по време на брака, поради което бил в режим на СИО и същите отговаряли солидарно за задълженията към ищеца. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно следните суми: 329,77 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба – 31.08.2021 г. до изплащане на вземането, 99,52 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2020 г., 42,43 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 31.08.2021 г. до изплащане на вземането и 8,54 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 22.06.2020 г.

Ответниците са получили препис от исковата молба, по която са депозирали становище (искане с вх. № 24325/10.02.2022г.) за неоснователност на предявените искове. Оспорват наличието на договорни отношения с ищеца. Възразяват, че са погасили задълженията си чрез плащане. Намират същите и за погасени по давност.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие.

В случая от приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том LLXXI, дело № 25873 от 14.11.1996г. е видно, че ответниците С. Т. М. и Е. С. М. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ........., а от приложеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че към момента на придобиване на имота същите са били съпрузи. Следователно, след като през процесния период ответниците са били собственици на процесния имот, същите са имали и качеството потребители на топлинна енергия и като такива са били страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й, като за стойността й отговарят солидарно (арг. чл. 32 СК). При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна 2 енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа годност. Посочено е още, че в периода 2017/2018г. е ползвана топлинна енергия за отопление, а в периода 2018/2019г. радиаторите са демонтирани, като е ползвана единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация.

Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки се равнява на 916,87 лв.

Частично основателно е възражението за погасяване на част от задълженията поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В приложимите в случая Общи условия на ищеца, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ).

Следователно погасителната давност започва да тече от 46-тия ден, т.е. вземането за м. юни 2017г. – от 15.08.2017г., вземането за м. юли 2017г. – от 15.09.2017г., вземането за м. август 2017г. – от 16.10.2017г., вземането за м. септември 2017г. – 15.11.2017г. и пр. В същото време, следва да се съобрази и това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., давностният срок е спрял да тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.

В настоящия случай исковата молба е депозирана на 31.08.2021г., поради което след отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни (през който давност не е текла съгласно ЗМДВИП), 3 следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., като не са погасени вземанията за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. (давността за м. 05.2018г. изтича на 23.09.2021г.), които съдът при условията на чл. 162 ГПК намира, че се равняват на 382,73 лв. (видно от приетата СТЕ).

Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Следователно в тежест на ответниците е възникнало задължение за цена на извършена услуга за дялово разпределение през непогасения по давност период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. в размер на 19,87 лв.

(определен от съда при условията на чл. 162 ГПК), като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 42,43 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2017г. вземането на ищеца се явява погасено.

По отношение на възражението на ответниците за погасяване на така определеното задължение чрез плащане, съдът намира следното:

Ответниците са ангажирали доказателства за извършени плащания като са представили 4 бр. платежни нареждания, по които плащанията са получени по банковата сметка на ищеца (видно от приетата ССчЕ). За да се установи дали с извършените плащания са погасени именно процесните задължения на ответниците, следва да бъдат съобразени изричните изявления на платците, въз основа на които са индивидуализирали задълженията, които погасяват. Така от приложеното нареждане от 08.11.2021г. за сумата от 386,24 лв. (л. 66), е видно, че самите платци са заявили, че заплащат задълженията си за топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.; с приложеното платежно нареждане от 27.01.2020г. за сумата от 204,37 лв. (л. 68) - задължения за периода от м. 05.2019г. до м.12.2019г., а въз основа платежно нареждане от 04.08.2020г. за сумата от 29,05 лв. са погасени задължения за периода от м.05.2017г. до м.05.2018г. Единственото платежно нареждане, което касае установеното по-горе задължение през непогасения по давност период, е това от 27.01.2020г. за сумата от 382,74 лв. (л. 67). Неоснователно е възражението на ищеца, че плащането не касаело процесните задължения, при положение, че от вписаното основание е видно, че е посочен, както абонатния номер, под който се осчетоводяват задълженията на ответниците (абонатен № 111295), така и периода за който се отнасят - от м.05.2018г. до м.

04.2019г. Съдът не кредитира приетата съдебно-счетоводна експертиза в частта, с която е прието, че с платената на 27.01.2020г. сума в размер на 204,37 лв. са погасени задължения за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г., тъй като вещото лице не е съобразило посоченото в платежното нареждане основание, въпреки изричните указания на съда при допускане на експертизата.

Ето защо следва да се приеме, че въз основа плащането от 27.01.2020г. на сумата от 382,74 лв. ответниците са погасили изцяло задълженията си към ищеца за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., които са в размер на 382,73 лв., като с 4 остатъка от 0,01 лв. са погасили и част от задължението си за главница за дялово разпределение, при което последното е намаляло от 19,87 лв. на 19,86 лв.

В обобщение следва да се приеме, че предявеният иск за главница за топлинна енергия 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в размер на 329,77 лв. следва да се отхвърли изцяло като основателен, а искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи до сумата от 19,86 лв. за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 42,43 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.