Разпореждане № 96991 от 19.06.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 96991 гр. София, 19.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно гражданско дело № 20251110134025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „А.Б.Б.“ ЕООД срещу длъжникът Д. Д. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на сумите 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 599425 от 25.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 10.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 49,91 лева (четиридесет и девет лева и 91 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.02.2020 г. до 25.07.2020 г., сумата 382,65 лева (триста осемдесет и два лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 25.07.2020 г. до 31.05.2025 г., 931,79лева (деветстотин тридесет и един лева и 79 стотинки), представляваща неустойка съгласно раздел № VIII неустойки, чл. 17 от договор за потребителски кредит 599425 , както и държавна такса в размер на 37,29 лева (тридесет и седем лева и 29 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

Съдът е издал заповед за изпълнение за вземанията, които се претендират като дължими по Договор за потребителски кредит № 599425 от 25.02.2020 г., сключен между длъжника и „Стик кредит“ АД, прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 22.03.2024г.

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или банкова гаранция.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното производство следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен да откаже издаване на 1 заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.

Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение 1

(поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тази неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 931,79 лева. Касае за вземане, произтичащо от нищожна клауза, което се явява недължимо и същото надвишава размера на претендираната главница. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, посочено в чл. 143 ЗЗП.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 201639/10.06.2025г. на „А.Б.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Р. в частта за сумата от 931,79лева, представляваща съгласно раздел № VIII неустойки, чл.17 от Договор за потребителски кредит № 599425 от 25.02.2020 г .

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3