Решение № 1439 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1439 гр. Варна, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100502122 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

„Мотописта“, бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу Решение № 219 от 11.08.2024г., постановено по гр.д.№ 295 по описа на ПРС за 2024г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК 175074752 срещу Й. И. Й. - Д. с ЕГН ********** от ****** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 785/04.12.2023г., издадена по частно гражданско дело № 1348/2023 г., по описа на РС Провадия за сумата от 1661.37 лева, представляваща договорена възнаградителна лихва за периода от 25.07.2022г. до 15.03.2023г. (датата на предсрочната изискуемост) по Договор за потребителски кредит Стандарт № ****** от 25.02.2022г.

Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че Договор за потребителски кредит Стандарт № Стандарт № ****** от 25.02.2022г. е недействителен. Настоява се, че разходите на потребителя за допълнителните услуги Фаст и Флекси не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на №1, т.1 от ДР на ЗПК, съотв. не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Сочи се, че обстоятелството дали 1 предвидените в договора допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относими към действителността на тази клауза, а не към договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Същата е в смисъл, че вземанията, които следва да се включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са недействителни. Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са били обявени за нищожни по чл. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания. Настоява се, че дори и да се приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен пакет услуги е нищожна, не може да се приеме, че поради това кредитното правоотношение между страните също се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита се, че с оглед дължимостта на договорната лихва, сумата, платена по нея не следва да се прихваща с дължимата сума от главницата, като от платената главница следва да се приспадне само платеното по допълнителните услуги. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която поддържа заявената жалба и настоява за уважаването й.

Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозира молба с която, поддържа отговора на въззивната жалба и отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, депозирани от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу Й. И. Й. ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 2346,90лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ******/25.02.2022г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението– 30.11.2023г. до окончателното погасяване на вземането;

1661,37лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.07.2022г. до 15.03.2023г.; 350,75лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.03.2023г. до 28.11.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 785/04.12.2023г. по ч.гр.д.

№ 1348/2023г. по описа на ПРС.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на Договор за потребителски кредит (ДПК) № ****** от 25.02.2022г., сключен с ответната страна – Й. Д., по силата на който на последната е предоставена сумата от 2400 лева, със срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 115.97 лева, ГПР от 49.02 %, ГЛП от 41.00 и общо задължение по кредита в размер на 4174.84 2 лева.

Твърди се, че кредитополучателят закупува пакет за допълнителни услуги - Фаст срещу възнаграждение 840 лева и Флекси срещу възнаграждение 960 лева при размер на месечната вноска 50 лева. Закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Общото задължение по кредита, ведно със закупени допълнителни услуги възлиза на 5974.85 лева при месечна вноска 165.97 лева.

Твърди се, че кредитополучателят е направил две плащания за погасяване на задълженията си общо в размер на 167 лева.

Съгласно т.12.2 от ОУ при просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че договорът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 15.03.2023г. Поради неизпълнение на поетите от ответника задължения в резултат на подадено от кредитора заявление по реда на чл. 410 от ГПК по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 935/2023г. по описа на ПРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Настоява за уважаване на предявените претенции.

В писмения отговор ответникът излага съображения за неоснователност на предявените срещу него искове. Въвежда възражения за нищожност на договора поради противоречие със закона и в частност с изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Възнаграждението за допълнителни услуги счита, че следва да е компонент при формиране на ГПР, защото събирането на такива разходи несъмнено било част от управлението на кредита, при което размерът му би превишил допустимия от закона максимален такъв. Уговарянето на това плащане за допълнителни услуги счита да заобикаля императива на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Невключването му в ГПР счита, че представлява заблуждаваща търговска практика, доколкото в отношенията реално се прилага ГПР в размер различен от посочения в него. Позовава се на практика на СЕС по дело С453/10. Твърди, че нищожността на посочените клаузи обуславя нищожност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и изключва приложението на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Позовава се на практика на СЕС по дело С714/22, С-448/17, С-290/19, С-686/19.

Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е приел, че процесния договор е изцяло недействителен, поради което дължима остава само чистата стойност на кредита, към която е отнесъл всички плащания, постъпили по договора. В тази връзка е приел за установено дължимостта на сумите, както следва: 2233лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ******/25.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за вноски с падежи по погасителен план до 28.11.2023г. в размер на 778,37лева, считано от датата на подаване на заявлението[1]28.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението, а върху предсрочно изискуемата главница в размер от 1454,63лева, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 3

№ 785/04.12.2023г. по ч.гр.д. № 1348/2023г. по описа на ПРС, е и отхвърлил иска за главница за разликата до пълния заявен размер от 2346,90лева и за присъждане на законната лихва върху частта от главницата в размер на 1454,63лева считано от датата на подаване на заявлението; иска за сумата 1661,37лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.07.2022г. до 15.03.2023г.; иска за сумата 350,75лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.03.2023г. до 28.11.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 785/04.12.2023г. по ч.гр.д. № 1348/2023г. по описа на ПРС, на основание чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за неоснователна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е в хода на исковото производство, а и е видно от представените по делото доказателства, че между страните е сключен договор за потребителски кредит (ДПК) № ****** от 25.02.2022г., по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в качеството му на кредитодател, е отпуснал на Й. Д., като кредитополучател, сумата от 2400 лева, като страните са уговорили с част от отпуснатата сума да се рефинансира друго задължение на длъжника към кредитора в размер на 1239.33 лева. Предвидено е кредитната сума да се върне в срок от 36 месеца, като крайния срок на погасяване, съгласно погасителен план към Анекс №1 от 30.05.2022г. е 25.05.2025г. Договорен е размер на месечна вноска от 115.97 лева при ГЛП от 41 %, лихвен процент на ден – 0.11 % и при годишен процент на разходите (ГПР) 49.02 %, като общото задължение по кредита е 4174.85 лева.

Страните са договорили и закупуването на допълнителни услуги като в договора за потребителски кредит е предвидено, че клиентът закупува услугите „Фаст" и „Флекси", като за услугата „Фаст" е предвидено възнаграждение в размер на 840 лева, а за услугата „Флекси" - възнаграждение в размер на 960 лева.

Предмет на тези допълнителни услуги са приоритетното разглеждане и изплащане на кредита (по услугата „Фаст") и правото на промяна на погасителния план, включващо възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой вноски и смяна на 4 датата на падеж (по услугата „Флекси"), като същите са подробно описани в чл. 15 от ОУ, неразделна част от ДПК. Предвидено е че задължението за заплащане на възнаграждението по тях става изискуемо с подписването на настоящия ДПК, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски по 50 лева всяка и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.