Решение № 2595 от 01.06.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 431/2026
- Вид
- Решение № 2595
- Подписан
- 01.06.2026
- Състав
- Мария Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 138, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
- чл. 4 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
- чл. 5 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
- чл. 29, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 33, т. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 68, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 6, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 8, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 155, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2595
Пазарджик, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
МАРИЯ КОЛЕВА
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20267150700431 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на П. М. П., подадена чрез процесуален представител адвокат П. К., срещу Заповед № 3286з-825/27.02.2026 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при МВР, с която е отказано снемане на полицейска регистрация рег.№ 15264/07.04.2016 г. по описа на РУ-Пазарджик. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, по които претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.
Ответникът – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Р., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 27.10.2025 г. П. П. е подал заявление в РУ-Пазарджик с искане да бъде снета полицейската му регистрация.
След извършени проверки в ОДМВР-Пазарджик и ГДНП е установено, че П. има извършена в РУ-Пазарджик полицейска регистрация рег.№ 15264/07.04.2016 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК) по БП № 466/2016 г. на РУ-Пазарджик, пр.пр. № 1261/2016 г. на РП-Пазарджик. С влязла в сила присъда на 23.06.2017 г., постановена по НОХД № 1133/2016 г., РС-Пазарджик е признал подсъдимия за виновен затова, че на 03.04.2016 г. в гр. Пазарджик, по у. „Дойран“ е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,23 на хиляда, установено с химическа експертиза, поради което на основание чл. 343б, ал. 3 във вр. чл. 54 НК е осъден на 1 (една) година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 200 лв. Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 88а, ал. 1, във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК, П. П. е реабилитиран по НОХД № 1133/2016 г. на РС-Пазарджик, считано от 24.06.2025 г.
В обжалваната заповед е посочено, че осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, вкл. при реабилитация.
От справката за съдимост е установено, че П. е признат за виновен и осъждан и по НОХД № 2380/2005 г. на РС-Пазарджик за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 54 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, отложено с изпитателен срок от пет години.
Установено е, че П. има и друга полицейска регистрация за деяние по чл. 155, ал. 3 НК и е задържан в районни управления на МВР.
Прието е, че е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Посочено е, че данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, включително тежки престъпления против личността.
Въз основа на установеното, и на основание чл. 68, ал. 6 ЗМВР, чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (Наредбата) и Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, и Съображения 55, 61, 67 и 68 от Решение на съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 г. по дело № С-118/22 г., е издадена оспорената Заповед № 3286з-825/27.02.2026 г., с която е отказано снемането на полицейска регистрация рег.№ 15264/07.04.2016 г. по описа на РУ-Пазарджик.
По делото са приложени: предложение от директора на ОДМВР-Пазарджик; свидетелство и справка за съдимост; обвинителен акт и присъда.
При така установеното от фактическа страна и след извършване на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Обжалваната заповед е връчена на 12.03.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган до съда на 23.03.2026 г., т.е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона форма - писмена заповед по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, като съдържа необходимите реквизити.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР предвижда, че полицейската регистрация може да бъде снета служебно или по искане на регистрирания. В конкретния случай производството е образувано по искане на лицето, като е спазен редът, предвиден в Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. При издаване на заповедта е изпълнено и изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията и приложен комплект от документи от извършената проверка по преписката.
В Решение на Съда (голям състав) от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22, което е задължително за съдебните и административни органи, съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК във вр. чл. 633 ГПК е залегнало становището, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази Директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.
Съгласно т. 70 от Решението на СЕС, чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, като от т. 45 на Решението следва извода, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва в съответствие с чл. 4, § 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Задължение на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, е да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо.
В българското законодателство, в частност ЗМВР, не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед.
С оглед дадените пояснения с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. се определя извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. Извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 ЗМВР.
По същество проверката освен предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-т. 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.
Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f5e4415-2524-4ebf-8602-b0bf101e3891