Решение № 56 от 12.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 18/2025
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- МАЯ ПЕЕВА, ЖЕНЯ ИВАНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 119, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Велико Търново, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАЯ ПЕЕВА
Членове:
АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000018 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 116 от 01.11.2024 г. по т.д. № 91/2024 г. на Окръжен съд Плевен е осъдена ЗК „Лев Инс” да заплати на Р. К. Й. сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания, в резултат на ПТП от 14.12.2023 г., както и сумата 3104,50 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 10.05.2024 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на имуществени вреди за разликата до предявения размер от 3216,19 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, като е изразено недоволство от постановения съдебен акт, с който исковите претенции на Р. Й. са уважени за сумата от 70000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за сумата от 3104,50 лв. – 1 обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.05.2024 г. до окончателното изплащане. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на решението, като се сочи, че паричното обезщетение е недължимо, поради недоказаност на твърденията за проявление на нематериални вреди, съобразно заявеното с исковата молба, както и не съответства на справедливостта. В решението не се съдържат мотиви, основани на преценка на конкретни обстоятелства, установени по делото, които да съдържат доводите на съда относно за преценката му за дължимостта и размера на присъденото обезщетение. Оспорва се твърдението, че и към момента е затруднен нормалния живот на ищцата, поради настъпилата травма, както и за настъпилите психологически последици от инцидента. Ищцата е с онкологично заболяване и не може да се твърди с категоричност, че намаленото самочувствие и чувство на непълноценност са следствие от процесното ПТП. Няма данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение към настоящия момент. Размерът на исковата претенция е силно завишен, прекомерен и не кореспондира с естеството на травмата, с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване. Поддържа се възражението за съпричиняване, поради неизпълнение на лекарските предписания за лечение, както и поради несъобразяване с приближаващото се пътно превозно средство. Тя е могла да спре и да предприеме безопасно преминаване на платното за движение, поради което заявените от нея вреди са настъпили и от самоувреждане.
Отправено е искане решението да бъде отменено, вместо което се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло исковите претенции.
Насрещната страна е депозирала отговор по жалбата, в който се заема становище за нейната неоснователност.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав 2 констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното съдебно решение е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба Р. К. Й. твърди, че на 14.12.2023 г. в гр. Плевен, ж.к. Сторгозия, зад блок 39 на кръстовището, образувано от улица с начало от блок 5 към блок 31 и улица от блок 39 към блок 43, е настъпило пътно транспортно произшествие между л.а. марка Форд Фиеста, управляван от К.
М. Ж., и пешеходката Р. Й.. Пътният инцидент е настъпил, като водачът на лекия автомобил, при извършване на маневра завой на ляво удря пресичащата пешеходка, в началния й момент на качване на тротоара. Настъпилото произшествие е удостоверено с Констативен протокол за ПТП, образувано е досъдебно производство. На ищцата е причинена тежка контузия, изразяваща се във фрактура на лява подбедрица. Хоспитализирана за периода от 14.12.2023 г. до 20.12.2023 г. Извършена операция, при която е направена репозиция на фрактурата с тибиален интрамедуларен пирон. През периода на болничния престой, тя е търпяла интензивни и продължителни болки и страдания, търпи ги и в настоящия момент. Била напълно обездвижена, не можела да става от леглото и да се обслужва сама. Изпитвала силно главоболие, световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт. Изпитала силен страх и стрес, чувствала се тревожна и изнервена, била нарушена способността й да спи. Затруднен е нормалният й начин на живот, както и този на близките й, които следвало да полагат грижи за нея. И към момента не се е възстановила от травмата, въпреки спазването на лекарските предписания, движението на счупения крайник е изключително затруднено и болезнено. Останал загрозяващ оперативен белег. Й. претърпяла и имуществени вреди на обща стойност 3216,19 лв. – за закупуване на медицинско изделие, заплащане на потребителска такса, лекарствени средства и памперси. Отговорността на виновния водач е застрахована при ЗК „Лев Инс” АД, към когото ищцата предявила застрахователна претенция на 17.01.2024 г., по която и до момента няма изплащане.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди би бил сумата от 70000 лв., за заплащането на която 3 предявява настоящия иск, както и претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 3216,19 лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от датата на исковата молба - 10.05.2024 г. до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП; оспорват се травматичните увреждания, както и психичните страдания в причинна връзка с произшествието; оспорва се интензитета и проявлението на неимуществените вреди; причинната връзка между настъпването им и инцидента; направено е възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не е спазила изискванията за пресичане и не се е съобразила с останалите участници в движението, с приближаващите се пътни превозни средства, като е могла да спре и да предприеме безопасно преминаване на платното за движение; твърди се съпричиняване и поради неизпълнение от нейна страна на лекарските предписания за лечение; оспорва се претенцията за неимуществени вреди като завишена; оспорва се претенцията за имуществени вреди.
С обжалваното пред настоящия състав решение на Окръжен съд Плевен е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, както и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно претърпяните травматични увреждания и последиците от тях, възлиза на 70000 лв., доказаният размер на имуществените вреди възлиза на 3104,50 лв. и с оглед на това, че не е доказано съпричиняване, са присъдени тези стойности на обезщетенията, ведно със законна лихва от 10.05.2024 г. до окончателното изплащане, съобразно поисканото.
Съдът, като взе предвид наведените оспорвания и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.01.2024 г., протокол за оглед на местопроизшествие, показанията на св. К.
Ж. и на св. Н. П., както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно автотехническа експертиза, на 14.12.2023 г., вечерта, около 19,40 часа, в тъмната част на денонощието, при дъждовно време, водачът на лек автомобил Форд Фиеста - К. Ж. се движел по улица с посока от бл. 5 към комплекс Авеню, като реализирал завой на ляво на кръстовище зад бл. 28 към 4 бл. 48, със скорост 21,6 км/ч. В същото време пешеходката Р. Й. е реализирала пресичане в кръстовището от северния към южния тротоар в посока от комплекс Авеню към бл. 28, отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Към момента на началото на пресичането челната част на лекия автомобил се е намирала на разстояние 20,62 м при спокоен ход на пешеходката от мястото на удара или на 16,59 м при бърз ход на пешеходката.
Достигайки разстояние от 1,4 м от левия бордюр по посока на движение на МПС от страна на пешеходката, е настъпил контакт между странична лява част на пешеходката в областта над таза и облицовката на ляво огледало на автомобила за обратно виждане. От началото на удара върху торса и долните крайници на пешеходката е възникнал ударен импулс, действащ по посока на движение на автомобила, от което е настъпило изместване на същите по посока на движение на автомобила – избиване на опората спрямо масовия център на тялото, последвало е завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка и частично отхвърляне на тялото към настилката. Водачът на автомобила е реализирал закъснително движение и се е позиционирал в покой 4,21 м след мястото на удара. От техническа гледна точка, причината за реализиране на ПТП е свързана с действия от страна на водача на автомобила с органите за управление. Той е имал техническа възможност, съобразно скоростта на движение, на достатъчно разстояние от мястото на удара да възприеме траекторията и пешеходката, да реализира закъснително движение и спиране преди мястото на контакта. Дължината на опасната зона на автомобила при скорост от 21,6 км/ч е 5,48 м. Същевременно, водачът е реализирал ляв завой, като е навлязъл в лявата пътна лента, полагаща се за движение на насрещно движещите се автомобили. На мястото на ПТП липсва хоризонтална маркировка, асфалтовата настилка, по която се е движела пешеходката, е с широчина от 6 м. От двете страни на двата пътя съществуват тротоари за пешеходци. Към момента на огледа уличното осветление е включено. Пешеходката е имала техническа възможност да възприеме процесния автомобил като местонахождение и изменение на посоката на движение, след като е реализирала движение от тротоара към мястото на удара. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при движение от страна на автомобила съобразно техническите изисквания, т.е. в полагащата му се пътна лента, контакт между него и пешеходката не би настъпил.
Непосредствено преди удара и двамата участници са имали техническата 5 възможност да се възприемат на достатъчно разстояние, като пешеходката е можела да се позиционира в покой и да пропусне автомобила, но при такова позициониране, при правилно движение на автомобила, отново би настъпил удар.
Водачът на автомобила, св. К. Ж., разказва за инцидента, не е видял никой срещу него и в ляво, усетил удар в лявото огледало и спрял веднага.
Жената лежала до колата, на пътното платно, и пищяла, била до задната лява врата. Била с нейн приятел или съпруг. Обадили се на Бърза помощ и полицията, преместили я на задната седалка да не я вали. Разстоянието от тротоара до автомобила на свидетеля било около 1 – 1,5 м.
Св. Н. П., съжител на ищцата, е бил по време на инцидента на мястото. Двамата пресичали вечерта по тъмно, свидетелят тъкмо се качил на тротоара, Р. вървяла до него, и една кола я ударила. Било тъмно, ръмял дъжд и не са видели колата, тъй като имало успоредно спрян автомобил до това, където трябвало да преминат те, на ъгъла и това е попречило да видят колата, която е вървяла по главната улица. Свидетелят пресякъл безпрепятствено, жена му била от дясната му страна, тя тъкмо се качвала на тротоара, когато я ударила колата. В момента на удара уличното осветление не е светело, осветление идвало от намиращия се наблизо салон. Свидетелят и ищцата не видели автомобила, който завива, видели фаровете му, когато я ударил. Към момента на инцидента на мястото е нямало пешеходна пътека. Свидетелят живее наблизо и е забелязал, че всеки път автомобилите скосяват този завой, независимо, че улицата е двупосочна.
Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8f5e0f30-b4b5-439a-9631-5e41669ddee5