Решение № 2043 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2043 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110173587 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК. вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 срещу А. И. С., ЕГН **********, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 1931,26 лв., представляваща изискуемо от 15.06.2022 г. вземане по Договор за потребителски кредит № CREX-17689016 и Общи условия, неразделна част от договора от 16.02.2020 г., сключен между длъжника С. и кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, и вземане за сумата от 493,23 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.06.2022 г. до 09.05.2024 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 41152/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, твърди, че на 16.02.2020 г. между А. С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № CREX-17689016, по силата на който на ответника била отпусната в заем сумата от 2559 лв. за закупуване на „Таблет Apple Ipad Pro” от „Технополис България“ ЕАД. Твърди, че кредитополучателят е следвало да върне сумата по кредита в срок от 24 месеца, на месечни погасителни вноски, всяка в размер на 119,42 лв. Договорът за кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 11,15 % и ГПР в размер на 11,75 %.

Сочи, че на 02.06.2020 г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било сключено споразумение за отстрочване на погасителни вноски № 2, 3, 4 и 5, като по този начин крайният срок за погасяване на кредита бил удължен до 15.06.2022 г. Съгласно счетоводна справка от банката - кредитор ответницата е извършила плащания общо в размер 1 на 851,86 лв. Твърди, че на 27.04.2022 г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество портфейл от вземания, сред които и вземанията си към ответницата по процесния договор за кредит, като последната била уведомена за цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Сочи, че на 15.06.2022 г. е настъпил крайният падеж за плащане на задълженията по кредита. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли за изискване и прилагане по настоящото производство ч. гр. д. № 41152/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. И. С., ЕГН **********, редовно уведомена на 17.02.2025 г., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, не заявява доказателствени искания. В хода на ч.гр.д. № 41152/2024 г. по описа на СРС, длъжника С. е подала възражение срещу издадената ЗИ от 24.07.2024 г., като не е посочила мотиви за това, но с това си действие дала повод за образуване на настоящото исково производство и водене на установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на ищеца.

След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, е постъпила молба вх. № 246264/23.10.2025 г. от ответника С., към която е приложила платежно нареждане за заплатена в полза на ищеца сума в общ размер на 2424,49 лв., с посочено основание номера на делото, имената на ответника и ЕГН. В молбата е заявила, че с извършения превод плаща претендираната от ищеца сума за главница и лихви. Като счита, че изцяло е погасила задължението си, ответницата е поискала да не се назначава съдебна експертиза. В съдебното заседание на 11.11.2026 г., ответника не се явява, не се представлява.

С молба от 03.11.2025 г., във връзка с извършеното плащане от страна на ответника, ищеца е депозирал становище, с което е признал получаването на сумата от 2424, 49 лв., но е заявил, че същата не е достатъчна да покрие законната лихва, дължима върху главницата до датата на плащането, и разноските за производството, поради което моли съда да приеме извършеното плащане като признание на иска, но да приложи разп. на чл.76, ал.2 от ЗЗД, като от платената сума приспадне първо дължимите разноски, след това лихвите – мораторна и законна до датата на плащане, и от разликата да приспадне част от дължимата главница, а за останалата като непогасена да постанови решение, с което признае за установено между страните съществуването на вземането му.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

В настоящото производство са предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК, с искане съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата А. С. има непогасени задължения към ищеца "ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК 131001375, за сумата от 1931,26 лв., представляваща изискуемо от 15.06.2022 г. вземане по Договор за потребителски кредит № CREX-17689016 и Общи условия, неразделна част от договора от 16.02.2020 г., сключен между длъжника С. и кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 493,23 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.06.2022 г. до 09.05.2024 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.07.2024 г. по ч. гр. д. № 41152/2024 г. по описа на СРС, 164ти състав.

Исковата претенция за главница е с правна квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ във връзка 2 с чл. 79, ал. 1 и чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. ЗПК, а претенцията за лихва е с пр. осн. чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът С. не е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, нито е обосновала възражението си срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 41152/2024 г., подадено в срока по чл.414 от ГПК.

В хода на настоящото производство обаче, ответника е предприела доброволно погасяване на задълженията си за претендираните главница от 1931, 26 лв. и мораторна лихва от 493,23 лв., в което плащане имплицитно се съдържа признание на основанието на предявените искове.

При предприетото доброволно погасяване на задълженията, ответника не е съобразила, че доколкото с поведението си (липса на плащане на дължимите суми по Договор за потребителски кредит № CREX-17689016 в уговорения по него краен срок и подаване на възражение по чл.414 от ГПК в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 41152/2024 г. по описа на СРС) е дала повод за образуване и водене на делото (като не е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, не е признала иска и не е платила изцяло задълженията си в срока за отговор на ИМ) същата следва да понесе и отговорността за извършените от ищеца съдебни разноски в хода на заповедното и исковото производство.

По съществото на спора:

Установява се от писмените доказателства по делото, приложени към исковата молба от ищеца и приети от съда, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника С. е възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит № CREX17689016, по силата на който на последната е била отпусната в заем сумата от 2559 лв. за закупуване на „Таблет Apple Ipad Pro” от „Технополис България“ ЕАД, която сума е следвало да бъде върната първоначално до 15.02.2022 г., а след сключване на допълнително споразумение, с което са отсрочени погасителни вноски № 2, 3, 4 и 5, крайният срок за погасяване на кредита, се удължил до 15.06.2022 г. Няма спор, че плащане не последвало и в продължения срок. Преди настъпване на крайния падеж, с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлил на ищцовото дружество ЕОС Матрикс“ ЕООД, портфейл от вземания, сред които и вземането към ответницата по процесния договор за кредит. Няма спор между страните, че ответника е била уведомена за цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно, всички възложени в доказателствена тежест на ищеца факти и обстоятелства, се установяват безспорно в производството, като в тази посока следва да се тълкува и предприетото от ответника в хода на настоящото исково производство, доброволно плащане на претендираните от ищеца главница и мораторна лихва, в посочените с ИМ размери, за които е била издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 41152/2024 г.

Ответникът, при нарочно възложена му доказателствена тежест да установи погасяване на паричното си задължение, е представил доказателства за плащане на сума в общ размер 2424,49 лв., която се равнява на сбора на първоначално заявените за установяване с ИМ главница от 1931,26 лв. и мораторна лихва от 493, 23 лв. Така извършеното доброволно плащане, в посочения размер обаче, не е достатъчно, за да покрие изцяло задълженията на ответника, които освен посочените по-горе главница и мораторна лихва, включват още и законна лихва до датата на плащане, т.е. от датата на образуване на ч.гр.д. № 41152/2024 г. по описа на БлРС – 31.05.2024 г. до датата на плащането – 21.10.2025 г., и съдебните разноски на заявителя/ищеца в хода на проведените заповедно и настоящо исково производства.

Доколкото дължимостта на главницата и мораторната лихва върху нея за посочения в ИМ период от 15.06.2022 г. до 09.05.2024 г., не се оспорват от ответника, а напротив се признават, с оглед извършеното плащане, основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от образуване на заповедното 3 производство до датата на плащането, което е и законна последица от уважаването на главния иск. Размерът на законната лихва върху главницата от 1931,26 лв., за периода от 31.05.2024 г. до 21.10.2025 г., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК и посредством онлайн лихвен калкулатор на НАП, възлиза на сумата от 355,40 лв.

От приложените по делото доказателства за извършените от ищеца разноски в исковото производство, се установява, че същите възлизат на 498,49 лв., от която сума 400 лв. платено адвокатско възнаграждение и 98,49 лв. – довнесена държавна такса по исковете.

В хода на ч.гр.д. № 41152/2024 г. пък заявителят е сторил разноски в общ размер от 288,49 лв., от която сума 48,49 лв. платена държавна такса и 240 лв. платено адвокатско възнаграждение. Или общия размер на сторените от ищеца съдебни разноски от двете фази на производството, за воденето на които повод е дал ответника, с бездействието си и липсата на плащане на падежа 15.06.2022 г., възлизат на сумата от 786,98 лв.

Очевидно е, че извършеното на 21.10.2025 г. плащане от страна на ответника С. не е достатъчно да покрие изцяло дължимите от нея суми в настоящото производство. След като същата не е посочила изрично в основанието на преводното нареждане кое свое задължение погасява, но признава, че дължи на ищеца сумите по ИМ, то съдът с оглед искането на ищеца и задължението на съда да приложи императивна правна норма следва да извърши разпределение на платената сума в исковото производство, по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД.

Прилагайки цитираната законова разпоредба, сочеща, че „когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите, и най-после главницата“ съдът следва да приеме, че с извършеното на 21.10.2025 г. от ответника С. плащане на сумата от 2424,49 лв., последната е погасила първо дължимите разноски (общо в размер на 786,98 лв.), след което е погасила дължимите мораторна и натрупаната до момента законна лихва върху главницата от 1931,26 лв. (общо в размер на 848,63 лв.), а с разликата следва да се погаси част от дължимата главница, до размер от 788,88 лв.