Решение № 22 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

И. Младенов

Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002901867 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора против решение № 164/16.05.2023 г. по т.д.№ 5/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, в частта му с която, след отмяна на решение № 867/19.10.2022 г. по гр.д.№ 932/2022 г. на Районен съд - Стара Загора, е уважен предявеният от „Еврика ЗМ“ ЕООД против касатора иск, с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , като Областна дирекция „Земеделие „ – Стара Загора е осъдена да заплати на „Еврика ЗМ“ ЕООД обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на сключения между страните договор за услуга № 30-021/03.12.2020 г., в размер на 21 099 лева. В частта по уважения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, за сума от 9 491,04 лева – неустойка за неизпълнение, на основание чл. 31 от същия договор, въззивното решение е влязло в сила.

Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на постановеното въззивно решение. Относно недопустимостта му се позовава на съобразено от въззивния съд поведение на ответника, възприето като неизпълнение на договорни задължения, в период - 31.03.2021 г. – 27.07.2021 г., различен от посочения от ищеца - 17.06.2021 г. – 19.10.2021г..

Недопустимо намира и присъждането на двукратно обезщетение за едни и същи вреди, доколкото наред с обезщетение на основание чл. 82 ЗЗД е присъдена и кумулативно неустойка, като отнапред договорено по размер 1 обезщетение за същите вреди. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с чл. 82, ал. 1 ЗЗД, тъй като претендираните за обезщетяване вреди не произтичат пряко и непосредствено от поведението на ответника и не са предвидими. Неправилните изводи на съда по приложението на материалния закон се сочат и като резултат от съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК необсъдени възражения на ответника и свързани с тях доказателства, относно релевирания от ищеца период на неизпълнение и за обусловена от бездействие на самия ищец вреда, поради непредприета организация на вече възложените две обучения, в периода след отпадане на противоепидемичните мерки, за които ответникът не счита, че е дължал повторно възлагане. Основно се акцентира на непредвидимост на претендираните вреди, тъй като при сключването на договора и при обусловеност, съгласно същия, на дължими от изпълнителя действия само въз основа на отправено изрично възлагателно писмо, възложителят Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора не е могъл и не е бил длъжен да предвиди сочените вреди, като последица от преждевременно сключени с трети лица, но в изпълнение на все още невъзложени на „Еврика ЗМ„ ЕООД дейности по изпълнение на договора за обществена поръчка. В този смисъл, сключването на договорите с трети лица касаторът визира като действия извън „обичайното стечение на обстоятелства„.

Ответната страна - „Еврика ЗМ„ ЕООД – оспорва касационната жалба, като споделя решаващите изводи на съда за правилни и в съответствие със закона за отговорността при забавено изпълнение на задължение по договора.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 290, ал.

2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът „Еврика ЗМ“ ЕООД претендира обезщетение за претърпяна вреда, в причинност с неизпълнение от ответника на сключения помежду им договор № 30-021/03.12.2020 г. за възлагане на обществена поръчка, с предмет услуга по организиране и провеждане на 5 двудневни и 4 тридневни специализирани обучения на служителите на Областна дирекция „Земеделие„ – Стара Загора. Обезщетението от 21 099 лева ищецът съизмерява със сбора от сумите на заплатени от него на трети лица неустойки – по сключени с тях, в качеството им на подизпълнители по сключения с ответника договор, 7 договора, от които : един- с дружество - туроператор „Бон – тур БГ„ООД, за осигуряване хотелско настаняване на служителите на ответника, включени в специализирани обучения и шест - с физически лица – преподаватели, за провеждане на съответните обучения. Всички договори са сключени на 15.03.2021 г., със срок до 03.12.2021г., като съдържат неустоечна клауза, за дължима, при едностранно прекратяване на договора от страна на възложителя „Еврика ЗМ „ЕООД, неустойка в размер на 30 % от стойността на договора, т.е. от уговореното в същия възнаграждение. Ищецът се позовава на предприето от него едностранно прекратяване на тези договори с трети лица и съответно заплащане на дължимите неустойки – доказано по делото, по причина виновното поведение на ответника, който, в срока на 2 сключения с ищеца договор – уговорен „до изпълнение на всички поети от страните задължения, но за не повече от 12 месеца, считано от сключването му„ - чл.4 / , т.е. до 03.12.2021 г., не е възложил на ищеца уговорените обучения, независимо от демонстрирана от последния готовност да изпълни.

Позовава се на изпратени му от ответника две възлагателни писма от 11.03.2021 г.– за организиране на две двудневни обучения на 30 служителя, по темите „ Здравословни и безопасни условия на труд на служителите на ОДЗ при работа, сигурност и безопасност на работа„ и

„ Защита на земеделските земи от пожари и контрол по предотвратяването им„. Твърди, че е предприел организацията на семинарите в периода 25 - 27 март 2021 г., като с отговори от 15.03.2021 г. на възлагателните писма на ответника / представени по делото /, е посочил дати и място на семинарите. Провеждането им на посочените дати се осуетило поради форсмажорни обстоятелства обявени временни противоепидемични мерки, във връзка с разпространението на Covid 19, за периода 22.03.2021 – 31.03.2021г.. С последващи писма от 17.06.2021г., 02.09.2021г., 13.09.2021г. и 14.09.2021г., ищецът поканил ответника да предприеме необходимите действия за започване изпълнението на сключения договор, т.е. да му бъде възложена организацията на уговорения брой и с конкретна тема семинари, заявявайки готовност за изпълнение. В исковата си молба визира период на бездействие на ответника от 17.06.2021г. до 19.10.2021г. Сочи, че ответникът не е предприел възлагане, като във връзка с предявеното му от ищеца „възобновяване на дейностите по договора“, с писмо № 15 от 02.09.2021г., се е позовал на обективна невъзможност – ангажираност на служителите в провежданата кампания по сключване на доброволни споразумения за ползване на земеделски земи за стопанската 2021г. – 2022г. и извършването на теренни проверки / конкретно за предложените дати за провеждане на вече възложените 2 семинара – 16,17 и 18 септември 2021г. - писмо изх.№ ПД -054-11/14.09.2021г./. Позовавайки се на същата обективна невъзможност за провеждане и на останалите предвидени обучения, ответникът е прекратил предсрочно договора, с писмо от 19.10.2021г. Предвид последното и като оспорва наличието на невиновна невъзможност на ответника да му възложи провеждането на договорените обучения, респ. да приеме изпълнението, ищецът претендира обезщетение за понесени вреди, в размер на заплатените на подизпълнителите неустойки, но предявява и иск, основан на чл. 31 от сключения договор, за неустойка, в размер на 9 491,04 лева – присъдена с въззивното решение, в тази му част влязло в сила, поради касационна необжалваемост, съгласно чл. 280, ал. 3, т.1, пр. второ ГПК.

Ответникът оспорва исковете, като този за неустойка, на основание чл.

31 от договора, счита изначално неоснователен, тъй като клаузата предвижда обезщетение за вреди от забавено изпълнение, а не от пълно неизпълнение, каквото се сочи и е предмет на установяване и по иска, основан на чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съответно намира недопустимо кумулирането на обезщетение по чл. 82 ЗЗД и неустойка, за обезщетяване на едни и същи вреди. Оспорва настъпили в причинност с поведението си вреди за ищеца, тъй като насрещно задължение за същия, в изпълнение на сключения договор, 3 възниква едва с отправянето на възлагателно писмо, но по отправените две възлагателни писма обучението е осуетено, поради форсмажорно обстоятелство - наложени временни противоепидемични мерки, спрямо първоначално определените дни за провеждане и поради обективна невъзможност за отделяне служителите му от работа, в предложените от ищеца по-късни дати, вкл. и за останалите предвидени като брой с договора, но невъзложени от ответника обучения. Ответникът акцентира на обстоятелството, че ищецът не е съгласувал с него начина и организацията за провеждане на обученията, вкл. изпълнението чрез подизпълнители и конкретните лектори, съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 3 от договора.

Навежда довод за тенденциозно сключване на договорите с подизпълнители, единствено с цел реализиране настоящата претенция, съответно – сключването им на дата, различна от посочената - 15.03.2021г., оспорвайки я като действителна дата на договаряне, както и оспорвайки договорите с трети лица за симулативни / какъвто е смисълът на неточно заявеното оспорване на „верността им„ /.Акцентира на ненужното и нелогично сключване на договорите с подизпълнители, за срок от 15.03.2021г., въпреки че към този момент са възложени само две от общо 9 предвидени обучения, т.е. без възлагане за останалите седем, както и обвързването на тези договори със срок до 03.12.2021г., въпреки че съгласно чл. 5 от сключения между страните договор срокът за организиране и провеждане на всяко конкретно обучение е 15 календарни дни от датата на писменото възлагане и предаване необходимите изходни данни и информация от възложителя. В този смисъл, страната противопоставя довод, че визираните вреди са изцяло в причинност с поведението на ищеца, вкл. поради неразумното му ангажиране с неустоечни клаузи. Ответникът оспорва и реално извършени плащания на неустойки в полза на подизпълнителите.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете.

За да промени правния резултат и уважи и двата иска, въззивният съд е приел следното : съгласно договореното, за изпълнителя не е възникнало задължение да съгласува с възложителя условията по изпълнението, предвидени в Приложение № 1 към сключения договор, с изключение на предвиденото в т. 13, но в 7-дневен срок преди съответното обучение.

Предвид това, несъстоятелно е възражението на ответника, че е налице обуславящо собственото му - неизпълнение на ищеца. Съдът е приел, че сключените с подизпълнители договори са в изпълнение на възложеното с двете възлагателни писма от 11.03.2021 г. , съгласно чл. 1 от договора, който не съдържа забрана за договаряне с подизпълнители, а последното е и житейски оправдано. Приел е, че чл. 3, ал. 1 от договора не намира приложение в настоящата хипотеза и изпълнителят не е бил длъжен да уведоми възложителя за ангажирането на подизпълнител, тъй като такова задължение би възникнало само ако би упоменал такъв в офертата си до възложителя. Позовавайки се на чл. 28, т. 1 и т. 5 от договора съдът приема, че за възложителя е възникнало задължение да приеме изпълнението на услугите от ищеца, когато отговарят на договореното, както и да му окаже необходимото съдействие във връзка с изпълнението. На това задължение кореспондира поетото с чл. 25, т. 2 от 4 договора право на изпълнителя да получи необходимото съдействие от възложителя. Оттук насетне съдът е разгледал писмата на ищеца до ответника от 17.06.2021 г., 13 и 14 септември 2021г., изразяващи готовността му да престира, като предложено изпълнение, на което кореспондира възникнало за възложителя задължение да възложи изпълнението, при това в качеството му на необходимо за изпълнението на ищеца съдействие.

Следователно, за периода 31.03.2021 г. / отпадане на противоепидемичните мерки до 27.07.2012г. / датата на заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите, с която са възложени дейностите, противопоставени от ответника като причина за невъзможност да осигури служители за обучения / според въззивният съд е съществувал разумен и подходящ за изпълнение срок от 4 месеца, в които за ответника не е съществувала невъзможност за изпълнение / макар предходно да е прието, че за същия задължение е възникнало след 17.06.2021г. /. Като е приел за установено заплащането на неустойки от ищеца, в полза на трети лица – подизпълнители, в общия размер от 21 099 лева, както и че намаляването на имуществото му с тази сума съставлява пряка и непосредствена, предвидима последица от неизпълнението на ответника, въззивният съд е уважил предявения иск по чл. 82 ЗЗД, в претендирания размер. Уважен е за същите вреди / доколкото не са заявени от ищеца, нито коментирани от съда други / и иска за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въпреки че чл. 31 от договора урежда неустойка за забава в изпълнението на страна по същия, а предходният иск е уважен поради пълно неизпълнение, каквото се и твърди, доколкото договорът е окончателно прекратен, без предприето – според ищеца и съда - каквото и да било изпълнение от страна на ответника.