Решение № 372 от 26.06.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Разград, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20263330100181 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.344 , ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 , ал.1 от КТ.

Депозирана е искова молба от Г. И. Н., с която са предявени обективно съединени искове срещу „**********************– ***“ЕООД за отмяна на заповед, с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответника, за възстановяване на заеманата от него длъжност „******** ******“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 1791,57 евро ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение като основание за това е вписано „по взаимно съгласие“, без той да е изразявал такова – не е подавал молба за прекратяване на трудовото правоотношение и не е подписал заповедта за прекратяване на същото по взаимно съгласие.

С молба от 04.06.2026 г. ищецът е поискал и с протоколно определение от 19.06.2026 г. съдът е допуснал увеличение на третия от обективно съединените искове в размер на 1872,24 евро.

В хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца счита предявеният иск за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение за основателен и доказан. В тази връзка счита за установено по делото, че ищецът не е посещавал офиса на ответното дружество, че цялата кореспонденция е осъществявана чрез „***** ********“, че на дата 16.12.2025 г. не е регистрирана пратка от ищеца към ответника, че тези факти установяват, че представената от ответника молба за прекратяване на 1 трудовото правоотношение е антидатирана, след като датата е изписана от лице, различно от ищеца и допълнително добавена без знанието и съгласието на ищеца. Счита, че не може да се приеме, че ищецът е отправил валидно и недвусмислено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на посочената от работодателя дата.

Ответникът счита исковете за неоснователна. Признава съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение. Твърди, че е депозирана молба, подписана от ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение.

В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника поддържа становището си, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Счита, че заявлението на в.л., че датата в молбата за прекратяване на трудовото правоотношение е поставена от лице, различно от ищеца, не засяга авторството на документа. Счита за доказано намерението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, изразено и в проведения между него и работодателя разговор. Посочва противоречие в твърденията на ищеца и промяната на същите след изслушване на заключението на в.л. Счита за неоснователни и втория и третия от обективно съединените искове. В условията на евентуалност оспорва и размера на третия иск, като счита, че обезщетението по чл.255 от КТ, ако такова се дължи, не следва да се изчислява на база получената от ищеца сума за м.декември.

След като анализира представените по делото доказателства във връзка с доводите на двете страни, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответното дружество с трудов договор от **.0*.202* г. на длъжност ********* ******. Първоначално трудовото правоотношение е сключено със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя /л.6/ при непълно работно време от 5 часа при сумарно изчисляване на работното време. На **.**.202* г. е сключено допълнително споразумение, с което е изменен размера на основното трудово възнаграждение - 584 лв. В това споразумение е отбелязано, че е сключено в гр.Русе /л.7/. В следващо споразумение от 31.12.2024 г. /л.26/ от 01.01.2025 г. основното трудово възнаграждение на ищеца е определено в размер на 674 лв.

И в него е записано, че е сключено в гр.Русе

Със заповед №22**/2*.0*.202* г. /л.9/ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от **.**.202* г. като причина е посочено взаимно съгласие, а като правно основание - чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

По делото е представена молба от ищеца /л.22/ за освобождаване на ищеца от поверената му длъжност, считано от **.**.20** г. В молбата е записана дата на подаване **.**.202* г. Тази молба е оспорена от ищеца в седмичния срок по чл.312, ал.2 от ГПК, като е посочено, че същата не е подписана от ищеца /л.46.

По-късно молбата е представена в оригинал /л.52/. По искане на ищеца същата е обект на изследване от съдебна графологическа експертиза. Според заключението /л.57 и сл./ саморъчният подпис в молбата от името на Г. И. Н. е изпълнен от същото лице. За извършване на изследването са ползвани както нарочни образци да сравнително изследване, така и свободни такива от трудовото досие на ищеца.

В отговор на въпроси, зададени в о.с.з. в.л. е пояснило, че името и ЕГН в молбата са изписани от ищеца, но двете дати - тази на напускане и тази на изписване на молбата са написани от друго лице.

2

В същото о.с.з. процесуалният представител на ищеца е заявил, че молбата не е написана и зепозирана на датата, посочена в нея.

Според показанията на свидетеля И. Г. И., който е бил другия служител /наред с ищеца/ на ответното предприятие на територията на гр.Разград, на двамата им е известно, че офисът на дружеството е в гр.Русе. В Разград охранявали само едно учреждение и цялата кореспонденция водели по телефон и чрез Спиди. По този начин им изпращали бланки за отпуск, а те изпращали своята кореспонденция, заедно с договорите, подписани от поделението на НЗОК към Русе чрез същия оператор, конкретно чрез офиса в ж.к.“**************“ .

От м.юли 2023 г., когато ищецът и свидетелят започнали работа в ответното дружество, представител на последното не е посещавал работното им място, не им е известно и да е идвал в гр.Разград. Свид.И. ясно си спомня, че ищецът пред него е попълнил молбата за отпуск и след това я изпратил чрез Спиди. Не го е виждал да попълва молба за напускане, но такава бланка била изпратена от гр.Русе с указание ищецът да я попълни, но той не се явил, за да направи това. С този свидетел ищецът споделил, че вероятно ще напусне работа, за да се грижи за съпругата си. В допълнителния разпит на същия свидетел, той съобщава, че ищецът му разказал, че в петък се обадил на г-н ******* и казал, че ще се наложи да напусне работа, т.к. съпругата му била зле. След като съпругата му починала, във вторник се обадил и казал, че не иска на напуска работа. След този разговор, на **.**.20** г. ищецът се явил на работа. В същия ден и час се явил на работа и служителят, назначен на неговото място.

След това прекият ръководител съобщил на свидетеля за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и му казал да не го допуска до работното място. Съобщава също така, че от Русе са му изпратили екземпляри с молби за напускане, казали му да се обади на ищеца, за да дойде и да пусне молба, той му се обадил, но не знае дали ищецът е идвал и дали е пускал такава молба.

Казал му „Аз такава молба за напускане няма да попълня“, като това било след като съпругата му починала.

Според показанията на свид.********, дъщеря на ищеца, последният споделял с нея, че цялата кореспонденция с ответното дружество е чрез Спиди. Същата твърди, че той никога не е ходил на място в офиса в гр.Русе. Разказва, че по повод заболяването на майка й, баща й попитал в телефонен разговор дали може да ползва неплатен отпуск и отговорът бил, че ако се налага да полага грижи, трябва да напусне. След смъртта на съпругата му на **.**.20** г. ищецът споделил с дъщеря си, че ще продължи да работи. Преди **.**.20** г., когато изтичал ползвания от ищеца платен годишен отпуск, той сезирал Дирекция „Инспекция по труда“, т.к. работодателят изпратил бланка на молба за напускане и няколкократно настоявал ищеца да подпише същата.

Според извлеченията, представени от Спиди Експрес на **.**.20** г. не е изпращана кореспонденция от ищеца към ответника чрез тази куриерска служба.

Във връзка със сигнал, подаден от ответника е образувана проверка от Д“Инспекция по труда“. Този сигнал е от **.**.20** г.

Видно от приложеното трудово досие за времето 10.12.2025 г. – 16.12.2025 г. ищецът е поискал ползване на платен годишен отпуск. Тази молба /л.23/ е с дата на подаване 11.12.2025 г. и към нея е приложено препис-извлечение от акта за смъртта на съпругата на ищеца.

Според справката на ТД на НАП – Варна, офис Разград за периода 17.12.0225 3 г. – 08.05.2026 г. за ищеца не е регистрирано трудово правоотношение.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. октомври 2025 г. е било 379,60 лв., това за м.ноември 2025 г. – 613,88 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Нашият КТ е възприел принципа, че при спор работодателят е този, който следва да докаже, че упражненото от него потестативно право на прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно - че е бил налице юридическият факт, посочен в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че същият е сред фактите, уредени в КТ като прекратяващи трудовото правоотношение и че при упражняването на правото си работодателят е спазил всички процедурни правила.

В последователната си практика ВКС е приема, че с иска за признаване на уволнението за незаконно по чл.344, ал.1 т.1 от КТ чл. 344, ал. 1, т. ищецът, който отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.

В редица решения, сред които и решение №665/01.11.2010 г. на ВКС по гр. дело № 242/2009 г., ІV г. о., ГК, решение №459/27.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1532/2010 г., IV г. о., ГК, решение №290/11.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 882/2011 г., IV г. о., ГК, решение №195/12.10.2018 г. на ВКС по гр. дело № 3092/2017 г., IV г. о., ГК, съответните съдтави ва ВКС сочат, че ищецът по иска за признаване на уволнението за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.

В настоящия случай ищецът е оспорил законосъобразността на извършеното уволнение, като е изложил в исковата молба единствено твърдението, че не е депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. След представянето на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение от ответника, ищецът е заявил, че той не е автор на тази молба, като е твърдял, че не е написал и подписал същата. Тези твърдения очертават основанието на предявения иск и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6, ал.2 от ГПК, по този начин е определил доколко и какъв обем защита търси.

Предвид предмета на делото и разпоредбата на чл.358 от КТ, следва да се има предвид, че след срока, регламентиран в този текст /двумесечен, в случая изтичащ на 17.02.2026 г./ работникът не може да въвежда нови фактически твърдения за незаконност на уволнението. Фактическите твърдения в исковата молба /поддържани и в срока по чл.312, ал.2/, че не е подписвал молба за прекратяване на трудовото правоотношение е различно от твърдението, че някой друг е написал дата за прекратяване на трудовото правоотношение, което е заявено едва в о.с.з. на 04.05.2026 г.

Така предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно поради това, че ищецът не е подал, респ. не е подписал молба за прекратяване на трудовото правоотношение е неоснователен, т.к. по делото бе установено, че такава молба е подадена и същата безспорно /видно от депозираната съдебна 4 графологическа експертиза/ е подписана от ищеца.