Решение № 6256 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

***56 гр. С, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110114986 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. И. Б., чрез адв. И., срещу Д.

Л. В., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено по отношение на Ц.

И. Б., че Д. Л. В. не е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в гр. С, ул. „М А“ ***, с площ от 742 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи:

************* ************ ************ **************, ************,

**************, заедно с построените в имота жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ************.1, с площ от 62 кв.м., и гараж с идентификатор ************.2, с площ от 48 кв.м.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че заедно с баща му И Ц Б. закупили поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в гр. С, ул. „М А“ ***, с площ от 742 кв.м., съгласно Нотариален акт ****, том III, дело ****** Сочи, че след придобИето на имота, с баща му построили в него жилищна сграда с идентификатор ************.1, както и гараж с идентификатор ************.2, които придобили в съсобственост по реда на чл. 92 ЗС. След смъртта на И Ц Б. настъпило наследствено правоприемство на притежаваната от него 1/2 идеална част от посочените недвижими имоти в полза на законните му наследници – Ц. И. Б., Ю И. Б. и С И.а Б.а. В тази връзка, ищецът бил собственик на 4/6 идеални части от процесните имоти, а ответникът, в качеството му на единствен законен наследник на С И.а Б.а, придобил 1/6 1 идеална част от същите. Твърди, че след смъртта на И Б., настъпила на 09.09.2002 г., сменил патронниците и съответно ключовете за отваряне на всички входни врати на процесните имоти, като заявил устно пред останалите наследници – Ю И. Б. и С И. Б.а, че е едноличен собственик на същите, поради което ограничава достъпа им до тях. Сочи, че считано от 09.09.2002 г. до настоящия момент единствено той имал достъп до имотите, спрямо които упражнявал фактическа власт с присвоително намерение, което манифестирал недвусмислено пред останалите наследници. Излага доводи, че всички подобрения в имотите били извършени по негова инициатива и за негова сметка. С оглед изложеното, счита че в периода 09.09.2002 г. – 09.09.2012 г. е придобил на основание давностно владение припадащите се идеални части от имотите на останалите съсобственици. В тази връзка, предприел действия по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост. Сочи, че след като депозирал молба – декларация с рег. № РВТ24-МД94-30/29.03.2024 г. за признаване на правото му на собственост спрямо процесните имоти чрез извършване на обстоятелствена проверка, от страна на Столична община – район „Витоша“ му било връчено удостоверение във връзка с постъпило от ответника становище на 26.04.2024 г., с което същият възразил срещу образуваната административна преписка. Посоченото обстоятелство му попречило да се снабди с констативен нотариален акт за собственост. Счита, че с действията си ответникът е засегнал упражняването на правото му на собственост спрямо процесните имоти, което обосновава правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ц. И.

Б., че Д. Л. В. не е собственик на 1/6 идеална част от поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в гр. С, ул. „М А“ ***, с площ от 742 кв.м., заедно с изградените в него жилищна сграда с идентификатор ************.1, с площ от 62 кв.м., както и гараж с идентификатор ************.2, с площ от 48 кв.м. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че след смъртта на дядо му И Б., заедно с майка му живеели в процесния имот за период от около две години. Излага доводи, че през 1991 г. ищецът заминал със семейството си за САЩ, като до 2024 г. посетил България не повече от два пъти. Сочи, че процесните имоти били необитаеми, като рядко посещавал същите заедно с вуйчо му Ю Б., предвид притесненията им, че същите се рушат и разграбват, доколкото не били стопанисвани. Оспорва твърдението на ищеца, че е полагал грижи за имота както лично, така и чрез трети лица. Сочи, че когато ищецът идвал в България, същият отсядал в апартамента си в ж.к. „С Т“. Твърди, че ищецът не е сменял брави и ключове за имотите, тъй като в същите можело да се влезе безпрепятствено от всеки. Излага доводи, че през 2010 г. се свързал с ищеца като му отправил предложение да разчистят съсобствените имоти, но последният заявил, че не се интересува от същите, доколкото живеел в САЩ, съответно предложил на ответника да изкупи дела му. В тази връзка, 2 ответникът останал изненадан, след като разбрал, че ищецът желае да се снабди с нотариален акт за собственост на процесните имоти на основание давностно владение. Оспорва ищецът да е придобил по давност припадащата му се част от процесните имоти, както и твърденията относно упражнява от него фактическа власт спрямо същите с намерение за своене.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

От представения по делото Нотариален акт ****, том III, дело № 496/21968 г., се установява, че И Ц Б. и Ц. И. Б. придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в гр. С, ул. „М А“ ***, с площ от 742 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи с идентификатори:

*************

************

************

**************, ************, **************.

Не е спорно по делото, а и от представените по делото доказателства, в т.ч. позволителен билет за нова постройка от 01.02.1969 г., се установява, че след закупуването на гореописания имот И Ц Б. и Ц. И. Б. построили първоначално жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ************.1, с площ от 62 кв.м., а впоследствие и гараж с идентификатор ************.2, с площ от 48 кв.м.

От представеното и прието като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници изх. № РВТ25-УГ01-272/08.01.2025 г. се установява, че И Ц Б. е починал на 09.09.2002 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон, както следва: Ц. И. Б. (син), Ю И. Б. (син) и С И.а Б.а (дъщеря).

Установява се също така, че С И.а Б.а е починала на 17.03.2006 г. и е оставила за свой наследник по закон – ответникът Д. Л. В..

На следващо място, установява се от представеното удостоверение за наследници, че Ю И. Б. е починал на 10.01.2024 г. и е оставил за свои наследници по закон: съпруга и две деца.

По делото е представен договор от 13.06.2019 г., сключен между Ц. И. Б., в качеството на възложител, и „П М ООД, представлявано от И Ц, в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят възложил на изпълнителя изработване, доставка и монтаж на ПВЦ дограма на процесната сграда.

Установява се също така, че на 19.06.2019 г. между Ц. И. Б., в качеството на възложител, с посочено лице за контакт Е Б.а, и „М Д М“ ЕООД, бил сключен договор за монтаж на гаражна и входна врата.

Като доказателство по делото е представен договор за извършване на ремонтни дейности от 31.05.2023 г., сключен между Ц. И. Б., в качеството на 3 възложител, и „Ф Х ЕООД, представлявано от управителя И. Б, в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят възложил на изпълнителя извършването на ремонтни работи във връзка със системно проникване на течаща вода в сутерена на процесната сграда.

По делото е представена молба-декларация от 29.03.2024 г., подадена от Ц. И. Б. до Столична община, район „Витоша“, за признаване право на собственост върху процесните недвижими имоти, чрез извършване на обстоятелствена проверка. В подадената от ищеца молба-декларация е посочено, че притежава процесните имоти, находящи се в гр. С, като за 2/6 ид.ч. от същите имоти не разполага с документ за собственост.

От представеното по делото удостоверение, издадено от Столична община, район „Витоша“, се установява, че с писмо от 05.04.2024 г. е бил уведомен Д. В., в качеството му на наследник на И Ц Б., за образуваната в районната администрация преписка по извършване на обстоятелствена проверка на негов съсобствен имот. Посочено е, че на 26.04.2024 г. е било постъпило становище от Д. В., с което е направил възражение във връзка с образуваната преписка по подадената от Ц. Б. молба-декларация за провеждане на процедура по обстоятелствена проверка за придобИе на констативен нотариален акт, придобит по давностно владение на наследствен поземлен имот с идентификатор ************, находящ се в гр. С, ул. „М А“ ***, заедно с изградените в имота жилищна сграда с идентификатор ************.1 и гараж с идентификатор ************.2.

В подаденото на 26.04.2024 г. становище от Д. В. до Столична община, район „Витоша“ е посочено, че след смъртта на дядо му И Б., който починал като вдовец, в къщата останали да живеят ответникът и неговата майка до 1999 г. за период от не повече от 2 години. Междувременно през 1991 г. ищецът Ц. Б. заминал със семейството си за САЩ и от 1991 г. до 2005 г. не се връщал в България. През 2005 г. Ц. Б. се върнал за 1 месец в България, след което отново заминал за САЩ и оттогава до 2024 г. се връщал в България не повече от два пъти, като през този период имотът бил необитаем и неползван от никого. Посочено е още, че ответникът и другият му вуйчо Ю Б. от време на време посещавали имота, за да огледат „ситуацията“, но без да извършват каквито и да било дейности. Имотът не бил стопанисван, включително и от Ц.

Б., който нито лично, нито чрез трето лице полагал някаква грижа за този имот. Отразено е също така, че на 24.04.2024 г. ответникът посетил имота, защото разбрал, че Ц. Б. се върнал в България, поради което Д. В. поискал да го види и да обсъдят претенцията на ищеца, но последният не допуснал ответника до имота.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х Ж Р, Ж Х Р, В Н А (на страната на ищеца), И П Н, Е С В.а и И. Л П (на страната на ответника).

Свидетелят Х Ж Р заявява, че познава Ц. Б. от около 20 г., тъй като ищецът му възлагал извършване на работа, а свидетелят, който бил строител 4 заедно със сина му, я изпълнявал - косене на трева, лепене на плочки в баня, ремонтни дейности по покрива. Твърди, че за пръв път през 2003 г. ищецът му се обадил, за да окоси тревата в двора на процесния имот. Впоследствие свидетелят сменил плочките в банята на къщата, сменил улуците, извършил дейности по претърсване и смяна на керемидите на покрива, а отвън всички тераси направил с карбон, като последно през настоящата 2026 г. посетил имота, за да направи навес от задната му страна. Свидетелят твърди също така, че при всяко извършване на ремонтни дейности ищецът Ц. Б. е бил на процесния адрес. На следващо място поддържа, че в имота идвала една жена на възраст около 50 или 55 г., която свидетелят я видял само веднъж и доколкото чул ищецът й казал да си вземе от къщата, каквото й е нужно, тоест да се махне от къщата, след което Ц. Б. възложил на свид. Б. и неговия син да сменят патроните на вратите на цялата къща. Свидетелят заявява още, че е наясно с обстоятелството, че Ц. Б. е живял извън България, но не знае къде и в кой период от време. Относно годините, през които свидетелят и синът му са извършвали ремонтни дейности в имота, заявява, че: 2026 г. направили навес; през 2025 г. на дългата тераса отгоре имало теч и сложили лепенки да се оттича водата надолу; направили метална врата с карбон, една отпред, една отзад, два отвора, два прозореца; през 2024 г. свидетелят отново е бил в имота, но не може да каже какво е вършил; през 2018 г. - 2020 г. сменили керемидите на покрива; през 2010 г. също е бил там, но не си спомня какво е правил, като не може да каже колко пъти е посещавал адреса в периода от 2003 г. до 2013 г., а предполага, че може би са били около 3-4 пъти.